Майка спасява живота на тежко ранен моторист на отдалечена магистрала. Но на следващия ден тя е зашеметена, когато той се връща с огромна банда и се приближава до дъщеря й тийнейджърка, държейки нещо в ръката си.
— Хей, мамо! Ще бъда там след още 30 минути…Да…да! Не се притеснявай. Няма да изпреварвам — каза 21-годишният Броуди Хейс на майка си по телефона.
Но майката на Броуди имаше своите страхове, особено след като той стана член на известен мотоциклетен клуб в Денвър. Странен вид страх винаги надделяваше в съзнанието й, когато той тръгнеше да кара мотора си. Но Броуди не се страхуваше от нищо. Често се хвалеше как изпреварва движещи се с превишена скорост автомобили.
Понякога бандата се състезаваше по натоварената магистрала и го наричаше „забавление“. В онази съдбовна съботна вечер на 20 ноември 2021 г. Броуди беше на междущатска магистрала 25 за Форт Колинс. Той се състезаваше с вятъра на новия си мотор, за да се срещне с майка си, без да подозира как тази грешка скоро почти щеше да коства живота му…
Междувременно 38-годишната Агата Еванс също беше на междущатска магистрала 25. Тя караше от Форт Колинс, за да се срещне с дъщеря си, Кейси, на 15 години. Приятното време и малкото превозни средства тази сутрин направиха деня на Агата по-приятен.
— Не знам по кой път да поема… — тананикаше тя заедно с „Burning Love“ на Елвис Пресли, която звучеше в колата й. Точно тогава телефонът й звънна. — Мамо! Става късно и се надявам да успееш след час — каза Кейси. — Моля, не ме разочаровай отново…
Агата не искаше да разочарова дъщеря си и затова ускори малко. Покрай нея минаваха едва няколко превозни средства, предимно камиони. Уверена, че трафикът е слаб, тя увеличи още малко скоростта и караше възможно най-бързо.
Около 20 минути по-късно майката стигна до сърцето на пътя. Беше ветровито и пусто, докъдето стигаха очите й. Беше решила да се прибере след по-малко от половин час, когато отсреща я приближи бърз камион.
— О, не, не, не… — изкрещя Агата. Тя бързо натисна спирачките и седна на седалката си, очите й бяха изпъкнали от страх и шок от това, което току-що бе видяла.
Малко по-далеч лежеше Броуди Хейс. Бавно му причерняваше.
Няколко превозни средства, които минаваха по междущатската магистрала, не го забелязаха да лежи на пътя.
— Какво се случи току що??? — Агата извика през сълзи, с ръце на устата си…
Преди няколко секунди Броуди избегна сблъсък с камиона пред него. Той се беше опитал да изпревари автомобила, но когато шофьорът на камиона го отряза, за да вземе завой, Броуди загуби контрол.
Беше само на няколко метра от голям сблъсък, така че беше скочил на пътя, за да избегне инцидент. Агата беше ужасена от тревожната гледка.
Шофьорът на камиона се уплаши от по-лош развой на събитията и потегли, без дори да спре да погледне или да помогне на бедния мотоциклетист. Тъй като времето изтичаше, за да спази обещанието си да се срещне с единствената си дъщеря, която се бореше с рака, Агата трябваше да направи избор.
Без повече да мисли, майката скочи от колата си и се втурна към Броуди.
— Хей, добре ли си? Ставай! — извика тя. Агата се огледа за помощ, но нищо. Минаха няколко камиона, но никой не си направи труда да спре.
Агата изтича до колата си и се върна с бутилка минерална вода.
— Ставай… моля те, добре ли си? — извика тя и наплиска студената вода върху лицето на Броуди.
Тя забърза към колата си и я докара близо до Броуди. Телефонът й звънеше безкрайно на седалката. Но Агата не се притесняваше от онези 26 известия за пропуснати обаждания от Кейси. След кратка борба тя помогна на Броуди да се качи на задната седалка.
По пътя тя се обади на 911 и разказа на полицаите за инцидента. От другата страна, Кейси беше почти на ръба да избухне в сълзи, все още чакайки майка си да пристигне.
— Защо още не е дошла? — изхлипа тя.
Десет минути по-късно Агата пристигна в болницата. Виждайки тъмночервената й рокля, болничният персонал се затича да й помогне.
— Не, не, той е в колата… моля ви, побързайте!— извика тя.
Броуди беше откаран по спешност в спешното отделение.
— Госпожо, можете ли да попълните този формуляр? — извика рецепционистката на Агата.
Тя погледна часовника си и възкликна:
— О, боже! Съжалявам, скъпа, не можах да стигна навреме.
Няколко минути по-късно Агата беше извикана да се срещне с Броуди.
— Радвам се, че сте вън от опасност, г-н… — каза тя.
— Броуди… Броуди Хейс! — той се представи. — Благодаря ви много… Наистина нямам думи за това, което направихте.
Въпреки че Агата беше щастлива, че е спасила живота на моториста, тя беше видимо разстроена.
— Съжалявам, но трябва да тръгвам незабавно… Дъщеря ми се нуждае от моята помощ с нейния щанд за лимонада за благотворителност… Радвам се, че сте добре, г-н Хейс — каза тя.
Докато Агата излизаше набързо от отделението, Броуди й се обади, като я помоли за данните за контакт.
— Бих се радвал да се срещнем отново! — каза той. Но Агата вече беше заминала.
Нейното име беше единственотот, което имаше за жената, която спаси живота му. Но Броуди реши да я намери и да отвърне на добротата й по най-немислимия начин.
Същата вечер приятелите и майка му го посетиха в болницата. Радваха се, че е добре. Но майка му трудно се успокои.
— Хей, името й е Агата и е от Пуебло… Знам този адрес — каза му един от приятелите на Броуди, след като провери болничния регистър.
На следващия ден Агата и Кейси бяха заети с група тийнейджъри близо до щанда им за лимонада. “БОРБА С РАКА“ гласяха банерите до него.
Мястото беше слабо населено.
— Мамо, имаме нужда от повече пари за благотворителност и се надявам да се случи някакво чудо и хората просто да се тълпят към нашия щанд — извика Кейси. Няколко секунди по-късно молитвите на момичето бяха привидно отговорени.
— Мамо, виж! — изкрещя тя. Банда мотористи се наредиха пред щанда с лимонада на Кейси и тогава един от тях се приближи до нея с нещо в ръка.
Агата беше смаяна, когато видя Броуди.
— Хей, г-жо Еванс! Просто търсех начин да ви благодаря! — каза й той. Връчи й букет и подаде на Кейси чек за 5000 долара!
Както се оказа, Броуди беше събрал бандата си мотористи, за да помогне за набирането на средства за благотворителност за Кейси в знак на благодарност.
— Не вярвам в това… благодаря ти, Броуди! — възкликна радостно Агата.
Малката катастрофа на междущатска магистрала 25 променя възгледите на Броуди и Агата за живота. Докато Броуди решава да не изпреварва отново превозни средства, Агата осъзнава как актът на доброта се връща по неочаквани начини!
Какво можем да научим от тази история?
- Не се колебайте да помогнете на някой в нужда. Може да ви се върне многократно. Когато Агата става свидетел на инцидента с Броуди, тя се втурва да му помогне, въпреки че е ангажирана с благотворителната програма на дъщеря си. Но на следващия ден Броуди се връща, за да отвърне на нейната доброта, като помага за набирането на средства за благотворителната организация.
- Не просто гледайте; направете нещо, когато видите някой в опасност. Агата видя Броуди да лежи на пътя ранен, но не избяга от мястото. Вместо това тя забрави за срещата с дъщеря си и закара Броуди в болницата, за да спаси живота му.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
