Една жена отказва да се отнася с доведената си дъщеря като със своя собствена, докато баща й не решава да разкрие снимка, която е скрил преди повече от 42 години, която показва, че техните истории не са толкова различни една от друга.
Синди беше щастливо омъжена за Джак и имаха 6-годишен син на име Майкъл. Те също така имаха дъщеря на име Джени, една година и шест месеца по-голяма от Майкъл.
Беше очевидно, че Синди винаги поставя Майкъл на първо място през годините. Тя му позволяваше да играе видео игри, когато се прибереше от училище, докато Джени се занимаваше с домакински задължения като миене на чинии и сортиране на прането.
Джени така и не разбра защо майка й се отнася по различен начин към нея, но го прие. Тя си помисли, че може би това е така, защото е жена, а в стереотипната среда жените трябва да са отговорни за нещата у дома.
Въпреки това се стигна до момент, в който други хора започнаха да забелязват разликата в това как Синди се отнасяше към двете си деца. По време на рождения ден на бащата на Синди, на Джени беше забранено да се присъедини към партито, докато не приключи с всички задължения.
Докато Джени поливаше цветята в стаята си, купонът беше в разгара си. На долния етаж Синди даде на баща си красиво рамкиран фотоколаж от техни снимки, докато растеше.
— Обичам те, татко. Гордея се с теб, че работиш толкова усърдно, и съм щастливка, че съм твоя дъщеря. — каза тя, прегръщайки го отново.
На снимките Синди беше прегърнала баща си, позираше, докато се разхождат и карат скейтборд. Бяха снимки от далечно минало и няколко съвсем скорошни снимки, които бе отпечатала.
Междувременно Джак беше загрижен за дъщеря си Джени и реши да я провери.
— Добре ли си тук, скъпа? – попита той дъщеря си.
Джени кимна, казвайки, че е свършила всички задължения, които Синди й е поръчала. Джак се чувстваше зле, защото дъщеря му трябваше да върши домакинска работа по време на парти, но той предпочете да мълчи за това.
Вместо това я хвана за ръката и я заведе на партито, където тя прегърна дядо си и му подаде цвете. Синди видя това и беше ядосана, след като разбра, че младото момиче е скъсало цвете от една от саксиите, които беше поляла преди няколко минути. Тя обаче предпочете да не казва нищо, тъй като в дома им имаше гости.
Разбирайки, че много хора гледат, Синди предложи на Джени парче торта. След като осъзна, че е останало много малко, тя отряза много голямо парче за Майкъл, преди да даде остатъците на Джени.
— Момичетата и без това не ядат толкова много, колкото момчетата. — сви рамене Синди, докато подаваше чинията на Джени.
Момичето се разстрои, тъй като това беше любимата й торта. Даденото й парченце беше толкова мъничко, че можеше да го изяде на три хапки.
— Татко, Синди отново ме измами. — оплака се тя.
След като чу това, самият Джак се разстрои, но не заради случилото се.
— Джени — каза й той. — Колко често трябва да ти казвам да казваш на Синди “мама”?
— Но тя не ми е майка! – извика Джени. Синди я чу и нареди на сина си да си легне. Партито се превърна от забавно в пълна катастрофа.
Джак и Синди се качиха горе и се скараха.
— Защо винаги поставяш Майкъл пред Джени? — попита я той.
— Не е ли очевидно? Майкъл е мой биологичен син. Джени е моя доведена дъщеря. Тя не е мое дете. Тя е твое. — отвърна Синди.
— Как можеш да кажеш това, Синди? Джени е толкова твое дете, колкото и мое. Ние я отгледахме заедно! Когато се събрахме и се оженихме, ние се заклехме да бъдем заедно през каквото и да било. Нашите деца са част от това — каза Майкъл, обвинявайки я.
— Как мога да приема дете, което ми напомня за твоята бивша любовница? Как мислиш, че ме кара да се чувствам това? Всеки ден ми напомня, че преди мен е имало друга жена, в която си бил влюбен до уши, и вие двамата имате дете! — извика Синди.
— Вече знаеше, че имам Джени, преди да приемеш предложението ми за брак. Тя е нещо, което не подлежи на обсъждане. Как ще проработи този брак, ако не можеш да я приемеш като своя дъщеря? — каза Джак и затвори вратата след себе си.
Синди беше раздразнена, оставена сама в коридора. Тя се върна долу, където видя баща си да седи сам на масата за вечеря с чаша кафе в ръка.
Тя седна срещу него и каза:
— Защо да се отнасям към дете, което дори не е мое, като към свое дете?
— Ти трябва да се отнасяш към Джени като към своя дъщеря. — каза й баща й Питър.
— Ти не разбираш, татко. Ти никога не си имал доведена дъщеря. — отвърна тя.
Изведнъж бащата на Синди въздъхна.
— Всъщност знам какво е да отгледам някой, който не е моята кръв. — призна той.
След това старецът отиде до хола и отвори сандъка пред телевизора. Той извади стара снимка на млада двойка.
— Пазя тази снимка в себе си тук от 42 години. Мисля, че е крайно време да ти кажа истината. — каза той, подавайки снимката на Синди.
В този момент Синди беше объркана. Тя беше единствено дете и започна да мисли, че има брат или сестра след това, което баща й току-що й беше казал.
— Истината е, Синди, че аз не съм твой биологичен баща. Виждаш ли, излизах с тази жена, когато бях на двайсет години. Тя вече беше бременна и въпреки това я обичах толкова много, че я приех изцяло. — обясни той.
— Един ден тази жена се разболя. Тя се поддаде на болестта си и почина. Тази жена беше твоята майка, Синди. — призна Питър. — Когато тя почина, вече се бях грижил за теб от три години. Вече те обичах много и се заклех да се грижа за теб, докато съм жив. — каза Питър, гледайки Синди право в очите, за да покаже своята искреност.
— Исках да растеш с любов и грижа, затова те отгледах като самотен родител. Работих ден и нощ, за да ти осигуря светло бъдеще и се радвам да те видя щастлива и успешна. Съжалявам, че никога ти казах истината. Просто нямах сърце да го направя. — каза Питър, извинявайки се, че е казал истината на Синди едва сега.
Синди беше в сълзи. Тя никога не е знаела, че човекът, който я е отгледал, не е неин кръвен роднина, и въпреки това никога не се е чувствала като аутсайдер с него.
— Ти си моето семейство, татко. — каза му Синди. — Благодаря ти, че избра да ме отгледаш и благодаря, че ме обичаш. — извика тя.
След този разговор Синди и Питър споделиха топла прегръдка. Тогава Синди осъзна, че трябва да се извини на някого, след като баща й я накара да разбере, че да си нечие дете не означава непременно да си кръвен роднина.
Тя се качи в стаята на Джени и я видя да чете тихо книга в леглото.
— Съжалявам за начина, по който се държах с теб през последните няколко години, Джени. — извика Синди.
Джени вдигна поглед към Синди, любопитна защо внезапно промени мнението си.
— Всичко е наред. — каза тя на мащехата си. — Разбирам защо даваш приоритет на Майкъл. Това е, защото аз не съм твоя дъщеря.
— Не, там е работата. Оставих омразата в сърцето ми да ме спре да бъда добра майка за теб. Но ти си моята дъщеря, Джени. Ти си моята дъщеря и обещавам, че от този ден, продължавайки напред, можеш да разчиташ на мен като твоя майка и като твой приятел. — каза тя, прегръщайки момиченцето.
На следващия ден Синди заведе Джени в пекарната.
— Защо сме тук, Синди? – учтиво я попита Жени.
— Ние сме тук, за да ти купим най-голямата торта, която искаш! — Синди се усмихна. — Давай и избери, скъпа. Освен това вече не е Синди. Това е мама. — усмихна се тя на дъщеря си.
Джени сияеше от радост. Тя тичаше из пекарната, разглеждайки всички великолепни торти, които бяха изложени. След като избра, тя силно прегърна Синди.
— Благодаря, мамо!
Какво можем да научим от тази история?
- Семейството не винаги означава кръв. Понякога получаваме повече любов от хора, които не са ни кръвни роднини. Няма значение дали хората, които виждаме като семейство, са свързани с нас биологично, тъй като любовта, грижата и подкрепата са най-важните.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
