М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Мъж изоставя малката си дъщеря с майка си, за да замине с новата си жена, и когато се връща 10 години по-късно, той е шокиран да открие, че и двете са изчезнали безследно.
Дорис Дакар беше самотна майка на единствения си син, след като съпругът й я напусна, когато Никълъс беше на 7 години. Не беше лесно, но Дорис работеше на две места и се погрижи на синът й да не му липсва нищо.
Тогава тя беше на 30 години. Никога не си е представяла, че ще стане отново самотен родител на 60 години. Нито си е представяла, че синът й ще изостави дъщеря си. Никога не е предполагала, че има толкова много от баща си в себе си.
Никълъс се беше оженил за прекрасно момиче Сандра, но за съжаление тя почина, когато дъщеря им Пейдж беше на 9 години. Дорис си беше казала, че Ники е бил самотен и затова той се зае с Дона само седмици след смъртта на Сандра и се ожени за нея в рамките на шест месеца.
Дорис беше загрижена да види как малката Пейдж, която някога беше щастливо, буйно дете, ставаше все по-тиха и по-тиха, но тя го отдаде на загубата на майка й. Тя все още вярваше, че синът й е добър човек, но не за дълго.
Лятото, когато Пейдж навърши 10, Никълъс дойде и попита Дорис дали може да се грижи за Пейдж 3 седмици, докато той и Дона са на почивка в Аляска сами.
— Всички двойки имат нужда от време насаме, мамо. — беше казал Никълъс. — И Пейдж стана трудна напоследък… Тя негодува от Дона.
Дорис се изненада, но се съгласи.
— Добре, Ники. — каза тя. — Мисля, че почивката може да е добра и за вас тримата. Но ако ми позволиш… Мисля, че Дона знаеше в какво се забърква. Тя знаеше, че имаш дъщеря. Една пораснала жена трябва да може да се справи с болката на 10-годишно дете, което все още се опитва да се примири със смъртта на майка си и бързия повторен брак на баща си.
Никълъс се изчерви и изду устни в жест, който Дорис познаваше добре.
— Трябваше да знам, че ще вземеш страната на Пейдж! — извика той. — Дона ме обича, тя ме прави щастлив и това е всичко, което има значение за мен.
— Бих си помислила, че някой трябва да е на страната на Пейдж и съм изненадана, че това не е баща й. — отговори Дорис, ужилена. — И да направиш дъщеря си щастлива, трябва да направи и теб щастлив!
Никълъс излезе раздразнен, но когато се върна седмица по-късно с Пейдж и нейния куфар, изглеждаше щастлив и нормален. Той целуна Пейдж за довиждане нежно и прегърна Дорис.
— Ще се върна на 27 август, мамо. — каза той и потегли с весело махане.
Дорис и Пейдж нямаше да го видят отново повече от десетилетие. 27 август дойде и си отиде, а Никълъс не се появи. Дорис се обади на сина си, но беше изумена, когато откри, че номерът му е прекъснат.
Никълъс не се беше обаждал на дъщеря си, откакто замина, но от време на време отговаряше на нейните текстови съобщения. Сега не го правеше. Дорис откри, че къщата, която Никълъс и Сандра бяха купили, е продадена. Той си беше отишъл.
Беше изоставил дъщеря си със застаряващата си майка, без нито дума, нито каквато и да е загриженост за нейното благополучие.
Дорис седна при Пейдж и й каза:
— Слушай, ние ще се справим, ти и аз. Не искам да се тревожиш. Ще се грижа за теб. Обичам те Пейдж и знам, че баща ти ще дойде да съжалява за стореното.
Дорис не знаеше колко е права. 10 години по-късно Никълъс спря с колата си пред къщата на майка си. Къщата беше там, но изглеждаше изоставена и порутена. Градината беше обрасла, а прозорците бяха с капаци.
Никълъс почукал на вратата на съседката на майка си. Жената беше изненадана да го види и не беше склонна да му даде адреса на дъщеря му. Тя погледна вехтите му дрехи и хвърли поглед към ръждясалата му стара кола.
— Пейдж се омъжи и Дорис живее с нея. Надявам се, че не очакваш посрещането, което беше оказано на Блудния син. — каза тя студено (тя беше най-добрата приятелка на майка му. — След това, което им причини, на твое място бих очаквал най-лошото.
Никълъс дори не отговори. Просто обърна гръб и си тръгна. Не се притесняваше, знаеше как да се справи с майка си…
Когато пристигна на адреса, той остана смаян. Дъщеря му и майка му явно живееха в огромно луксозно имение!
Той се приближи до вратата и натисна звънеца.
— Искам да говоря с Дорис или Пейдж Дакар, моля. — каза той на униформената прислужница, която отвори вратата.
— Искате да кажете мисис Дакар или мисис Хендерсън, сър. — поправи го прислужницата с презрителна усмивка и го въведе в огромна елегантна всекидневна.
Няколко минути по-късно Пейдж влезе. Тя го гледаше мълчаливо, но без следа от изненада, и Никълъс разбра, че съседката се обадила, за да ги предупреди, че идва.
— Пейдж, бебчето ми… — каза той и пристъпи напред, за да прегърне прекрасната жена, в която се беше превърнала дъщеря му.
— Какво искаш, татко? — попита тя без следа от гняв в гласа си.
— Исках да видя теб и баба Дорис, скъпа. — каза Никълъс с най-добрата си усмивка. — Толкова много ми липсваше…
В този момент Дорис влезе. Тя също изглеждаше спокойна и много по-млада от годините си.
— Никълъс? — каза тя. — Какво искаш?
Никълъс се изчерви.
— Исках да видя семейството си. — изплака той. — Надявах се на топло посрещане!
— Ти ме изостави, татко. — каза Пейдж студено. — Очакваш топлина?
— Мамо? — изхленчи Никълъс. — Не бях аз… Дона… тя настоя. Каза, че ще ме напусне…
— О! — извика Дорис с многозначителна усмивка. — Но ти си тук сам. Това означава ли, че парите са свършили, както и Дона?
Никълъс огледа красивата стая със завист.
— Със сигурност не сте зле! — каза той горчиво. — Мислех, че можеш да отделиш нещо… Безработен съм и се боря…
— Изненадана съм, че имаш наглостта да ни молиш за каквото и да било, татко. — каза Пейдж. — Ти ни напусна, когато имахме най-голяма нужда от теб, но се справихме. Сега, благодарение на съпруга ми, имаме всичко, от което се нуждаем.
— Все още съм ти баща! — възмути се Никълъс.
— Ти не си нищо за мен. — каза тя, но посегна към ръката на баба си. Дорис гледаше Никълъс със сълзи и тъга в очите. — Но за доброто на баба Дорис ще ти помогна.
Пейдж отиде до деликатното бюро в стил Луи XV и отключи чекмеджето. Тя извади ключове от къща и постави малко пари в плик.
— Това са ключовете от старата къща.
— В плика има 5000 долара. Не мисли, че ще получиш и цент повече, така че не си прави труда да се връщаш.
Пейдж прегърна раменете на баба Дорис и я изведе от стаята. След секунди прислужницата беше там, за да изведе Никълъс, преди той да има шанса да прибере в джоба си някоя от очевидно ценните дреболии.
Никълъс седеше в колата си дълго време, загледан в огромното имение на дъщеря си.
— Направих каквото трябваше. — изхленчи той. — Защо хората не могат да разберат как съм страдал? Няма благодарност на този свят…
Последно обновена на 17 септември 2023, 15:48 от Иван Петров