Импулсът на една млада жена да помогне на скърбящо момиченце преобръща живота й и й носи щастие.
Колко от нас могат да твърдят, че съдбата е чукала на вратата ни? И все пак това се случи с Ана Уриел. В случая на Ана съдбата прие формата на малко момиченце с големи кафяви очи и сплетена коса.
Ана отвори вратата и се озова втренчена в малко момиченце на не повече от шест години в красива рокля.
— Здравей, скъпа — каза нежно тя. — Мисля, че си сбъркала къщата.
Момичето поклати глава.
— Не, това е къщата на майка ми. Моля, можете ли да й се обадите?
— Съжалявам, дете. — каза Ана. — Аз съм единственият човек, който живее тук.
Детето започна да плаче.
— Моля, моля! Имам нужда от мама!
— Скъпа, къде е татко ти? — попита Ана.
— Той е вкъщи. Казва, че мама си е отишла завинаги, но знам, че не е вярно. Тя е тук! — изхлипа момичето.
Ана приклекна и погледна момиченцето в очите.
— Скъпа, заклевам се, че майка ти не е тук. Какво ще кажеш да ти дам малко топло мляко и сладки и да те заведа у дома при баща ти?
Момичето тъжно погледна Ана.
— Добре — прошепна тя.
Ана се обърна, за да покани момичето в къщата, но когато се огледа отново, вече го нямаше. Беше ли всичко сън? Ана мина до съседната врата и почука на г-жа Фриман.
Тя разказа на мисис Фриман за мистериозното момиченце.
— Тя изчезна толкова бързо, че почти почувствах, че всичко е било сън! — заключи Ана.
Госпожа Фриман наля чай на Ана.
— Твоята къща принадлежеше на младо семейство. Те имаха малко момиченце. Хубави хора. Но майката се разболя и след като тя почина, съпругът й продаде къщата. Това трябва да е детето.
— Горкичката! — Анна въздъхна. — Да загуби майка си толкова млада!
— Не мога да си спомня името им… — каза г-жа Фриман. — Това е моят спомен… Но малкото момиченце… Тя се казваше Каси!
— Каси — каза Ана. — Ако се върне, ще се обадя на полицията и ще я заведа у дома. Твърде малка е, за да се скита сама по улиците.
Но Каси не се върна и животът на Ана продължи по план.
Ана винаги е вярвала в правенето на планове. Тя планираше да се омъжи на 25 и да стане майка на 28, но в продължение на четири години тя и съпругът й се опитваха да имат дете, но все бебето не идваше.
След много болезнени лечения Ана забременя, но за съжаление загуби бебето си, когато беше само на месец. Лекарите й казаха, че шансовете й да има друго са минимални.
Съпругът й съвсем откровено й каза, че липсата на деца не влиза в неговите планове и не иска да осиновява. Той я напусна и остави Анна опустошена и сама с разбитите си мечти.
Така Анна можеше да разбере болката на Каси, празното място в живота й и в ръцете й, където трябваше да бъде нейното бебе. Ана знаеше колко е трудно да го пуснеш. Надяваше се Каси да се върне, но минаваха месеци без посещение.
Тогава една зимна вечер на вратата й се почука. На прага стоеше Каси, сгушена в зимно палто, със сълзи, замръзнали по бузките й.
— Моля ви, госпожо, наистина имам нужда от мама. Татко е на пода и не мога да го събудя. Моля, моля, обадете се на мама!
Ана беше ужасена. Тя грабна палтото и чантата си.
— Скъпа, Каси, нали? Можеш ли да ми покажеш къде е баща ти?
Детето се усмихна лъчезарно на Ана.
— Знаех си, че ще си ме спомниш, мамо! Ела! — и тя настоятелно дръпна Ана за ръката и я отведе до жилищна сграда на три пресечки от нея.
Ана намери входната врата отворена и в средата на мизерна стая лежеше мъж в безсъзнание. Тя се опита да го разтърси. Вонеше на алкохол! Тя го вдигна от пода, качи го на дивана и влезе в кухнята. Това беше ужасно.
Анна постави тенджера с кафе и започна да чисти. Каси я последва.
— Мамо, ще правиш ли сладки? Липсват ми твоите сладки!
— Каси, аз не съм ти майка, но ще ти направя бисквитки. — каза Ана на момиченцето. През следващия час Ана възстанови така необходимия ред в апартамента и сложи тава с бисквити във фурната.
Скоро вкусният аромат на бисквити и кафе изпълни къщата. Ана напълни една чаша с кафе и се върна при мъжа. Тя го разтърси.
— Събуди се! — нареди тя — Дъщеря ти има нужда от теб!
Мъжът отвори подути очи и за миг лицето му отрази зараждаща се надежда.
— Бес? — прошепна той.
— Аз съм Ана и дъщеря ти почука на вратата ми, питайки за майка си. — Гласът на Ана беше груб. — Тя има нужда от баща си, така че изтрезней и се стегни!
Мъжът се надигна с усилие от дивана.
— Нямам нужда от теб или помощта ти! Махай се
— Не съм тук заради теб, глупако. Тук съм заради Каси. — сопна се Анна. — И помисли, докато ти беше тук, тънещ в самосъжаление, тя чукаше на вратата на непознат.
Ана целуна Каси за довиждане и излезе. Никога не си беше представяла, че ще види Каси или ужасния й баща някога отново, но седмица по-късно на вратата й се почука. Там стоеше висок красив мъж.
— Здравей — каза той нервно. — Исках да ти благодаря и да се извиня…
— Съжалявам — каза Анна озадачена. — Кой си ти?
Мъжът се изчерви.
— Аз съм Джефри, бащата на Каси. Исках да ти благодаря за това, което направи за Каси… и за мен. Бях толкова изгубен в скръбта си, че не осъзнавах през какво преминава Каси.
Ана се усмихна.
— Всичко е наред, знам колко е трудно да преживееш тези черни дни.
Джефри погледна в тъжните очи на Анна.
— Ти също си загубила някого?
— Синът ми — прошепна Ана със сълзи в очите. — След като почина, съпругът ми си отиде…
Оттогава Ана започна да посещава Каси и Джефри и тримата си помагаха взаимно в мъката си. Един ден Ана и Джефри откриха, че са влюбени – Каси вече знаеше – и се ожениха.
Две години по-късно Ана беше благословена от неочаквано чудо. Тя откри, че е бременна и с Джефри посрещнаха красиво, здраво момченце. Каси стана най-гордата голяма сестра в света.
Какво можем да научим от тази история?
- Съдбата може да донесе щастие на вратата ни, когато най-малко го очакваме. Ана беше тъжна и самотна, докато Каси не почука на вратата й, търсейки майка си.
- Понякога едно събуждане може да преобърне живота ви. Посещението на Ана показа на Джефри, че трябва да спре да скърби и да се съсредоточи върху дъщеря си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
