Жена ми имаше трудна бременност и в болницата се случи нещо ужасно. Когато й показах сина ни, тя нямаше представа кой е той и лекарите не ми дадоха надежда.
Меган забременя в началото на 2018 г. Бяхме толкова развълнувани да създадем семейство, след като опитвахме няколко месеца. Но бременността й претърпя неочакван обрат. След няколко месеца Меган трябваше да остане на легло.
Състоянието й стана опасно. Един лекар каза, че би било по-безопасно да се прекъсне бременността и да се използва сурогатна майка.
— Не! Няма да убия бебето си! — изплака тя.
— Скъпа, може би е по-добре така. Не искам да ви загубя и двамата, ако се случи най-лошото. — предложих аз.
— Люк, не можем да направим това. Ами ако не можем да имаме друго дете? Това е моето бебе. Вече се чувствам свързана с него или нея. Не мога, не мога, не мога! — отговори Меган.
— Добре, скъпа. — съгласих се неохотно. — Но нека отидем при друг лекар за второ мнение.
Посетихме още един специалист и тя ни даде малко надежда.
— Вижте, тази бременност е изключително рискова както за вас, така и за бебето. Ето защо другият лекар ви е предложил прекратяване. Но можем да го преодолеем. Трябва да почивате на легло и да следвате стриктно указанията ми. — каза лекарят.
— Да, д-р Макклейн. Ще направя всичко! — каза развълнувано Меган. Не бях толкова сигурен в това, но това беше най-вече решение на Меган. Беше нейното тяло.
— Има голяма вероятност да започнете да раждате по-рано и в този случай трябва да стигнете бързо до болницата. Медицината може да направи толкова много. Ще трябва да направите всичко и ако вярвате в някакъв Бог, време е да се молите всичко да мине гладко. — завърши д-р Макклейн.
Излязохме от кабинета й малко по-обнадеждени, знаейки, че може би ще успеем да имаме това бебе. Минаха няколко месеца и ние следвахме инструкциите й докрай. Но около 7-ия месец Меган внезапно започна да ражда и ние се втурнахме към болницата.
Д-р Макклейн успя да спре контракциите й. Но тя каза, че би било по-добре Меган да остане в болницата до края на бременността си.
— Искаме да задържим бебето вътре възможно най-дълго. — обясни лекарят.
Излизах от болницата само за да ходя на работа и да взема някои дрехи. Но започнах да спя там всяка вечер, докато Меган не каза, че изглеждам твърде уморен.
— Днес трябва да спиш у дома. — каза ми тя.
— Не, скъпа. Искам да бъда тук, в случай че нещо се случи. — казах й.
— Нищо не се е случвало от дни. Това разтегателно легло изглежда толкова неудобно. Прибирай се вкъщи и спи в нашето легло тази вечер. — настоя тя. За съжаление тя беше права. Гърбът ми ме убиваше след няколко дни на болничното легло. Съгласих се и си тръгнах.
Но телефонът ми започна да звъни посред нощ. Беше майката на Меган.
— От болницата ми се обадиха, защото не могат да се свържат с теб. Меган започнала да ражда и още нещо, което не можах да разбера. Ние бързаме натам точно сега! — каза тя.
— Какво се случи, д-р Макклейн? — възкликнах, когато стигнах.
— Меган започна да кърви напълно неочаквано. След това я закарахме бързо на операция. Синът ви е здрав и се чувства отлично. Но Меган… — започна докторът.
— Какво?! — Майката на Меган изплака.
— Беше трудно раждане. Мозъкът й получи кръвоизлив, но неврохирургът го поправи. Въпреки това има шанс Меган да е загубила някои спомени поради местоположението на мозъчния кръвоизлив. — обясни д-р Макклейн.
— Но тя ще се оправи, нали? — попитах я.
— Засега е стабилна. Ще трябва да видим как ще е. — каза лекарят и излезе от стаята. Седнах до леглото на Меган, обещавайки да не си тръгвам никога повече. След няколко часа родителите й трябваше да отидат на работа, но щяха да се върнат по-късно.
Изведнъж Меган отвори очи.
— Кой си ти? — попита тя, след като се оплака малко от болката. Обадих се на лекаря, който я прегледа и потвърди, че страда от амнезия. Опитах се да раздвижа паметта й, но мозъкът й не регистрира тези неща за дълго.
Затова реших да я заведа в отделението за новородени. Показах й сина ни Евън и тя го погали.
— Какво красиво бебе. Това вашето бебе ли е? — попита тя, докато го милваше по гърба.
— Да, и той също така е твой син. — казах й с надежда.
— Нямам син. — каза Меган и погледът й остана празен. Тя свали ръка и погледна към коридора. Така беше много дни. Но аз я водех при Евън и постоянно говорех за живота ни.
Един ден тя ме погледна многозначително.
— Не помня името ти, но помня, че те обичам — каза тя. Разплаках се от щастие. Бавно тя започна да се подобрява и да си спомня нещата, въпреки че лекарят каза, че спомените й може никога да не се върнат.
Но това беше напредък. Щеше да си спомня още. В крайна сметка я взех у дома и станахме страхотно семейство.
Какво можем да научим от тази история?
- Бременността е рискова. Всяка бременност е свързана с риск, но понякога е по-лошо за някои хора. Говорете за опциите, преди да поемете този ангажимент.
- Вземете „в болест и в здраве“ присърце. Люк изпълни брачните си клетви докрай, защото нито веднъж не изостави Меган, въпреки че не всички съпрузи са такива.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
