Когато Меган се връща вкъщи, след като си купува яке в магазин за дрехи втора употреба, тя открива бележка с адрес и думите „Помогнете на моите внуци“. Решава да отиде на адреса и не може да повярва какво открива там.
Купуването на нови дрехи може да промени представата ви за деня. Поне това беше мнението на Меган. Без значение колко тежък беше денят й, нещо ново в гардероба й можеше да промени напълно настроението й, особено ако находката й беше изгодна.
Когато един ден Морган влезе в местен магазин за дрехи втора употреба, тя не очакваше да намери много. Обаче едно употребявано яке, бродирано със златни конци, я зовеше. Беше красиво и достатъчно евтино. Меган харесваше идеята да купува употребявани неща, защото беше много екологично настроена. Грижеше се за околната среда, а бързата мода беше огромен проблем. Така че всичко, което можеше да бъде преработено, беше идеално за нея.
Тя взе якето вкъщи, без да се замисли, и започна да мисли за всички различни комбинации от тоалети, с които можеше да го използва. Беше в толкова добро състояние, че тя не можеше да си представи защо някой изобщо би го продал. Сигурно са му били много необходими парите, помисли си тя, когато стигна до стаята си и започна да вади неща от гардероба си.
Леглото й беше осеяно с дрехи, докато планираше комбинации от тоалети и се въртеше пред огледалото с новото си яке. Тя грабна телефона си за селфи и пъхна другата си ръка в джоба си. Тогава тя напипа нещо и го извади. Беше лист хартия с адрес недалеч от къщата й в Норфолк, Вирджиния.
Но нещо друго привлече вниманието й. Това беше съобщение, което гласеше: “Помогнете на моите внуци!”
— Какво би могло да означава това? — учуди се тя и сви рамене, смачка листчето и го хвърли на пода.
Тя си направи няколко селфита и започна да прибира дрехите, които беше оставила на леглото си, подреждайки всичко в гардероба си. Закачи якето на закачалка близо до входната врата, където можеше бързо да го вземе, преди да излезе, след което се отправи към кухнята, за да си направи обяд.
Докато се хранеше, умът на Меган не й позволяваше да забрави съобщението на листа хартия.
— Може да е някаква шега. — каза си тя тихо, дъвчейки сандвича си и преглеждайки телефона си. — Но какво ще стане, ако не е?
Въпросът я измъчваше, докато не можеше повече да издържа. Тя грабна бележката от пода на стаята си, изглади я и препрочете адреса.
— Добре, нека направим това. — каза тя, като се надигна, преди да се втурне през вратата с якето.
***
Малко дете отвори вратата.
— Здравейте? — каза тя с тих глас.
— Хммм… здравей. — започна Меган, без да знае защо на едно дете би било позволено да отговаря на непознати. — Тук ли е баба ти или дядо ти?
— Имаме само баба. — отвърна момиченцето, отвори вратата и посочи към коридора. Две други деца стояха там с широко отворени очи и объркани изражения. Меган вероятно беше също толкова объркана, колкото и тях. Но тя влезе в къщата и откри бедствие.
Къщата не миришеше лошо или нещо подобно, но беше ясно, че никой не е почиствал от известно време. Наоколо имаше тонове играчки, а в кухнята имаше разхвърляни чинии по пода и мивката. Най-накрая стана ясно, че бележката вероятно не е някаква шега. Тези деца имаха нужда от помощ.
Меган отново попита момиченцето за баба си и тя я заведе до една спалня. По-възрастната жена лежеше на леглото и изглеждаше твърде бледа, а когато очите й се спряха на Меган, тя се изкашля, звук, който отекна в цялата къща и сякаш продължи цяла минута.
Когато жената най-накрая спря да кашля, Меган реши бързо да се обясни.
— Госпожо, извинете ме, че влязох така. Но купих това яке и намерих бележка вътре.
— О, слава Богу. Благодаря ви, че отговорихте на бележката. Много мило от ваша страна. — каза по-възрастната жена, покривайки устата си с носна кърпичка, но махна на Меган да се приближи. — Положих огромни усилия вчера да стигна до магазина, да го продам и да купя нещо за ядене на внуците си. Но се страхувах, че болестта ми ще прогресира, затова написах бележката, надявайки се някой да я види и да помогне.
Меган беше озадачена.
— Не разбирам. Не бихте ли повикали някой от семейството да помогне?
— Ние нямаме друг, а аз трябваше да изхарча пенсията си за лекарства, които не действат много добре. — обясни по-възрастната жена между силните пристъпи на кашлица. — Съжалявам. Аз съм Ерика и имам химическа пневмония. Лекарите не знаят как точно съм я получила, но казаха, че не е заразна.
— Аз съм Меган и току-що купих това яке и реших да дойда. Трябва ли да се обадя на 911 или нещо такова? — Меган се приближи до по-възрастната жена.
Ерика поклати глава и очите й се насълзиха.
— Не знам какво да правя. Не искам внуците ми да попаднат в системата, но сега се чувствам толкова слаба. Не знам дали някога ще се възстановя. Просто имах нужда от някой, който да ме изслуша, Предполагам.
Действията й нямаха смисъл, но по някакъв начин Меган разбра тежкото положение на възрастната жена. Тя просто се страхуваше да не умре и да не остави внуците си без никаква помощ. Тя сграбчи ръката на Ерика и й кимна.
— Всичко ще бъде наред. Ще си починеш и ще се оправиш.
Ерика погледна право в очите на по-младата жена и сълзите й най-накрая потекоха. Устата й се сви в болезнено изражение и тя каза: „Благодаря ви. Много ви благодаря“.
— Ще се върна — каза Меган, стана от леглото и излезе от стаята.
Децата бяха точно отвън и я гледаха с очакване.
— Добре, деца. Казвам се Меган и ще изненадаме баба ви! Какво ще кажете за това?
Децата се усмихнаха, кимнаха с глави и последваха Меган. Даваше им лесни задачи и вършеше сложните неща сама, като почистване на кухнята, поставяне на чинии в миялната и подреждане на всичко.
В крайна сметка къщата станала годна за живеене, така че тя им поръча пица, след което потърси в Google домашни средства за лечение на състоянието на Ерика. Най-малкото искаше да облекчи малко от тази ужасна кашлица, така че приготви освежаваща, успокояваща напитка за Ерика от това, което намери в кухнята.
Меган напусна къщата им тази вечер, чувствайки се страхотно, че помага на непознато семейство. Тя се връщаше за няколко часа всеки ден след това. Ерика беше в леглото през по-голямата част от тези дни и Меган се тревожеше какви стъпки да предприеме за внуците си. Но за щастие по-възрастната жена започна да се подобрява седмица след като Меган се появи.
Скоро Ерика се изправи на крака и прегърна Меган силно.
— Ти си светица. Ти ни помогна, въпреки че това наистина не беше твоя отговорност. Можеше да повикаш социалните, но не го направи. Не мога да ти благодаря достатъчно.
— Ерика, понякога всички ние просто се нуждаем от малко помощ. И следващия път, когато се случи, не е нужно да оставяш бележка в яке. Можеш да ми се обадиш по всяко време. — засмя се Меган и Ерика се присъедини към нея.
Те станаха близки приятелки въпреки разликата във възрастта и Меган винаги разказваше тази история на всеки, който искаше да я слуша.
Какво можем да научим от тази история?
- Някои хора молят за помощ по странни начини. Ерика нямаше кого да повика за помощ, така че прибягна до странен метод, който проработи, само защото Меган беше добра душа. Винаги внимавайте за някой, който има нужда от помощ.
- Да правите добро може да е фантастично чувство, така че е страхотно да го правите често. След като помогна на това семейство, Меган се почувства невероятно и често се хвалеше за това след това.
