Една жена и баща й се издирват около три десетилетия без успех. И двамата имат малко информация един за друг, но интернет идва на помощ.
Повечето пъти интернет се рекламира като лошо влияние. Доброто, което прави, рядко се обсъжда; обаче Скот Бекер и дъщеря му Ейприл Бекер Антониу вероятно ще го защитят, защото благодарение на интернет те се събират отново.
Единственото нещо, което Скот знаел за дъщеря си, било, че тя е родена на деня на Свети Патрик през 1979 г. и цялата информация, която тя имала за него, била ограничена до името му, което било в нейния акт за раждане.
Те не знаели почти нищо един за друг.
Години наред решителната Ейприл се опитвала да използва търсачки и инструменти за намиране на хора, за да открие баща си, използвайки само името му. Имала обаче твърде малко данни, за да може да го открие.
Не подозирала, че ако беше избрала да търси собственото си име, щеше да изскочи интернет страница, посветена на нейното намиране.
Баща й създал сайта AprilBecker.com години по-рано, за да я търси. Но дъщеря му не го намира до 4 ноември 2009 г., когато решава да потърси думите „Скот Робърт Бекер търси Ейприл“.
Google показва някои резултати; сред тях и уебсайтът, където я чака съобщение, което я призовава да изпрати имейл на баща си. Текстът на сайта гласял:
“Аз съм твоят баща и наистина бих искал да говоря с теб.”
Ейприл разказва за реакцията си: „Когато този уебсайт изскочи, бях просто абсолютно потресена.“
Той знаел как се пише второто й име
Ейприл знаела, че баща й е създал уебсайта, защото заглавието в горната част било второто й име, изписано „Джой“. Според Ейприл, никой друг не е знаел, че е изписано по този начин.
Скот, собственик на ресторант в Киова, разкри, че нейният имейл е дошъл точно когато той се канел да си ляга и гласял: „Мисля, че ти може да си моят баща“.
Два дни по-късно Ейприл била на самолет за Атланта, за да види баща си. Различни телевизионни канали подхванаха историята им, след което започнаха да валят положителни имейли, поздравяващи двойката, че са се намерили.
Какво се е случило?
Последният път, когато Скот видял дъщеря си, било през 1979 г., когато тя била на няколко месеца и семейството живеело в Южна Калифорния.
Той и майката на Ейприл се скарали и тя си тръгнала, за да не се върне никога. Говорейки за случилото се, Ейприл казва:
„Обвинявам и двамата еднакво за вземането на грешно решение. Но след 15 или 20 години реших, че няма да се ядосвам за това.“
Майка й се омъжва малко след това и Ейприл разбира чак на 5 години, че мъжът, когото познава като свой баща, е нейн пастрок. Естествено, тя е любопитна, но тогава биологичният й баща вече се опитвал да я намери.
Проблемът бил, че имали сравнително популярно фамилно име, така че продължавали да си липсват, докато в онзи съдбоносен ден тя написа ключови думи, включително неговото и нейното име. След това събирането им мина гладко и двете деца на Ейприл бързо се сближиха с дядо си.
