Овдовялата майка на две пораснали дъщери решава да раздели активите си преди да умре и ги вика в дома си, като им казва, че е спешно.
Бренда Рафърти беше вдовица и когато остаря и здравето й се влоши, тя започна да мисли за разговор, който тя и съпругът й имаха малко преди смъртта му.
Основната грижа на Сам Рафърти беше благосъстоянието на жена му. Той се страхуваше, че тя ще бъде самотна без него и че двете им дъщери може да не са толкова подкрепящи, колкото се надяваше.
— Бренда. — беше казал той. — Оставяш парите на тази, която ги заслужава най-много!
Десет години след смъртта му Бренда седеше в стаята си и се взираше в снимка на любимия си съпруг.
— О, Сам! — тя въздъхна. — Много ми липсваш! Толкова съм самотна… Знам, че момичетата ме обичат, но…
Но и Луси, и Елиза имаха собствени семейства и живееха в различни щати. Те и внуците липсваха на Бренда, но здравето й не й позволяваше да пътува толкова често, колкото би искала.
Луси винаги идваше за Деня на благодарността, Коледа и рождените дни на Бренда, но Елиза често избираше да бъде с богатото семейство на съпруга си, което живееше близо до тях в Уисконсин.
— И двете са наши момичета, Сам! — каза Бренда на портрета. — Как мога да реша коя какво да получи? Знам, че обещах, но как мога да разбера коя наистина я е грижа за мен и моето благополучие?
Тогава на Бренда й хрумна брилянтна идея. Първо направи малко проучване в интернет, след което направи две телефонни обаждания.
— Скъпа! — извика тя на всяка дъщеря поред. — Страхувам се, че доктор Ванс има много лоши новини за мен.
— Той казва, че имам много рядко метаболитно разстройство и единственото нещо, което може да ми помогне, е ново лекарство, произвеждано изключително от европейска фармацевтична компания, което трудно се намира в Щатите.
— Той казва, че ако не започна лекарствата през следващите няколко дни, ще умра. Той се е свързал с FDA и те казват, че нямат данни лекарството да е на склад където и да е в щата. Насрочила съм среща с нотариус тук в къщата утре сутрин и искам вие и сестра ти да сте тук. Всъщност, която не е тук, няма да получи нищо. Това беше желанието на баща ви.
И двете жени реагираха шокирано на разкритието на майка си. Елиза изхлипа, докато Луси звучеше разсеяно, нервно и нетърпеливо да се откъсне от телефона. Бренда затвори и почука с нокти по телефона си.
— Сега ще видим, Сам! — каза тя на портрета на съпруга си. На следващата сутрин Бренда се събуди рано и се облече, готова да посрещне двете си дъщери. Нотариусът щеше да е тук в 10:00 сутринта, но в 9:00 Елиза почука на вратата й.
— О, мамо — каза Елиза. — Карах цяла нощ! Не можех да си помисля, че си тук сама с такава ужасна диагноза, надвиснала над теб!
Бренда посрещна по-голямата си дъщеря с отворени обятия и я прегърна.
— Влизай, скъпа, ще пием чай, докато чакаме сестра ти и нотариуса.
В 10:00 нотариусът беше там, но Луси я нямаше.
— Може би не го е взела на сериозно, мамо! — каза Елиза. — Знаеш Луси… — намръщи се Бренда. Тя познаваше Луси и затова веднага се обади на зет си.
— Здравей, Джак — каза тя. — Бренда е. Луси там ли е?
— Не! — каза Джак. — Пристигнах вкъщи от късна смяна в 1:00 сутринта и тя не беше тук. Притеснявам се… Звънях на телефона й, но тя трябва да е забравила да го зареди и никой от приятелите й не се е чувал нея.
Бренда затвори телефона и се намръщи.
— Чудя се къде е Луси! — каза тя притеснено.
— Е, тя явно не е много запалена по наследството… — лукаво каза Елиза. Вече си представяше, че е единственият бенефициент на много уважаваното имение на майка си.
— Имате ли нещо против да почакате още малко? — попита Бренда нотариуса. — Разбира се, ще ви платя за времето! — мъжът се съгласи да изчака до обяд, но въпреки това Луси не се появи.
Нотариусът беше събрал куфарчето си и беше тръгнал към вратата, когато по алеята се чу скърцане на гуми.
— Мамо! — извика разтревожен глас. — Мамо, всичко е наред! Намерих начин…
Бренда отвори входната врата. Луси стоеше там и изглеждаше разрошена и изтощена, сякаш не беше спала цяла нощ.
— Мамо, отидох до централния офис на Европейската фармацевтична компания в Алабама и говорих с техния директор.
— Веднага след като получат рецепта от доктор Ванс и документ от вашата застраховка, те ще донесат лекарствата, от които се нуждаеш, в рамките на 24 часа. Всичко е наред, мамо, няма да умреш! — И Луси избухна в сълзи.
— О! — извика Елиза. — Това е… Това е просто прекрасно! — Но тя звучеше всичко друго, но не и доволна. За Бренда беше очевидно, че вече е мислила как ще харчи парите на майка си.
Бренда се усмихна на нотариуса.
— Много ви благодаря — каза тя. — Но за щастие няма да имам нужда от васведнага, както си мислех!
— Но мамо — извика Елиза. — Мисля, че е важно да изпълниш желанието на татко – а Луси не беше тук…
Бренда хвърли остър поглед на Елиза.
— Да, може би си права, Елиза! — каза тя. Бренда се обърна към нотариуса и каза:
— В съответствие с желанието на моя съпруг, с настоящото дарявам къщата си и спестовната си сметка в размер на 450 000 долара…
Елиза се усмихна тържествуващо и лакомо си пое дъх. Беше много повече, отколкото си бе представяла и щеше да бъде изцяло нейно! Но тогава Бренда каза:
— …на по-малката ми дъщеря Луси, която показа, че загрижеността й за мен е по-голяма от всяко желание за моето богатство!“
— Какво? — изкрещя Елиза. — Ти каза…
— Баща ти искаше да оставя парите на тази, която е най-загрижена за мен, а не да бъда първа тук, за да ме наследи. — обясни Бренда. Елиза скочи и се втурна през вратата.
— Мамо! — ахна Луси. — Моля те, не прави това! Горката Елиза е толкова наранена…
Бренда се усмихна.
— Не се тревожи, Луси! — каза тя. — Елиза ще го преодолее и може би това ще я научи на ценен урок за любовта. И между другото… Нямаше болест, но все пак съм благодарна за твоята грижа!
Какво можем да научим от тази история?
- Грижете се за родителите си, както те някога са се грижили за вас. Луси незабавно се заела да разреши проблема на майка си, докато Елиза се интересувала само от присъствието си, за да се докопа до наследството.
- Няма нищо по-ценно от здравето на нашите близки. Когато някой, когото обичаме, е болен, ние ще преместим небето и земята, за да му помогнем да оздравее — което Луси направи.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
