Чистачка идва за редовното почистване в дома на своя богат работодател и е шокирана да види дъщеря си да мие подовете. Когато разбира причината за това, тя е обляна в сълзи.
Рейчъл беше самотна майка, отглеждаща двете си деца, 9-годишната Миа и 3-годишния Джим. За да ги осигури, тя работешена две места: като сервитьорка в ресторант през седмицата и като чистачка в дома на възрастен бизнесмен на име г-н Дънкан през уикендите.
Когато не си беше вкъщи, Рейчъл оставяше децата си на грижите на съседката си Лорън. Въпреки че Лорън не беше най-добрата детегледачка, тъй като винаги беше на телефона си, проследявайки местонахождението на съпруга си, тя живееше в съседство с Рейчъл и беше добра приятелка, така че Рейчъл й се доверяваше.
Миа, от друга страна, не харесваше да остава в дома на Лорън. Тя искаше Рейчъл да бъде до нея, а не Лорън!
— Мамо! — каза тя един ден на Рейчъл. — Искам да прекарвам време с теб, както моите приятели прекарват времето си с родителите си!
Рейчъл се усмихна.
— Скъпа, мама трябва да работи усилено за семейството ни, за да не се лишаваме от нищо. Мама върши тази работа за теб и Джим. Обещавам, че ще отделя време за теб някой друг ден.
Но Миа не беше доволна от отговора на Рейчъл. Майка й й липсваше и искаше да прекара време с нея.
Една неделна сутрин Рейчъл остави Миа и Джим рано при Лорън. Тя каза, че трябва да свърши някои неща, преди да отиде при г-н Дънкан. Тогава на Миа й хрумна идея.
Тя каза на Лорън, че отива в къщата на приятел, но планираше да отиде при г-н Дънкан. Тя знаеше адреса му от Рейчъл, която го беше оставила, в случай че трябва да се свърже с нея, докато я няма.
Миа почука на вратата на г-н Дънкан при пристигането си. Богаташът беше изненадан, когато забелязал малко момиченце, застанало на прага му.
— Да? Как мога да ви помогна? — попита сладко той.
Миа се ухили.
— Аз съм дъщеря на вашата чистачка. Тя ми каза, че ще закъснее за работа и ме помоли да дойда и да ви уведомя. Мога ли да остана тук, докато тя пристигне?
— Разбира се! — отговори Г-н Дънкан и я покани вътре.
Скоро след това г-н Дънкан трябваше да излезе, тъй като получи спешно обаждане от офиса си.
— Имам среща, така че моля да ме извините. Ще заключа, но можете да останете тук и да изчакате майка си. Тя има резервни ключове. — информира той Миа, която се усмихна и кимна.
Почти половин час след като г-н Дънкан си тръгна, Рейчъл пристигна в дома му. Тя отключи вратата и с изненада видя, че подовете на къщата блестяха, сякаш бяха току-що полирани. Тя закачи палтото си на закачалката до входа и влезе изненадана.
— Някой чистил ли е вече тук? — зачуди се тя, когато влезе във всекидневната. Там тя забеляза малката Миа да търка подовете.
— Скъпа! — Рейчъл изпищя и се втурна към нея. — Какво правиш тук? Не е нужно да правиш това!
— Мамо! — Миа се ухили. — Виж, почистих подовете, за да не работиш дълги часове. Сега можеш да прекарваш повече време с мен!
Рейчъл не можа да сдържи сълзите си.
— Ох, скъпа! — възкликна тя, докато я прегръщаше. — Наистина съжалявам. Не трябваше да правиш всичко това…
— Не искам да изкарваш много пари за нас, мамо. — каза Миа, докато я прегръщаше. — Всичко, което искам, е да си до мен и да прекарваш време с мен.
Рейчъл се почувства ужасно. Тя знаеше, че трябва да работи усилено, за да осигури семейството си. Но тази вечер тя реши да отдели време за Миа и Джим, колкото и да беше уморена. Тя би направила всичко за тях.
За неин късмет тази вечер г-н Дънкан провери охранителните камери и видя какво е направила Миа. Той съжали майката и дъщерята и реши да им помогне, формулирайки идея в ума си.
Следващия уикенд, когато Рейчъл пристигна в дома му, г-н Дънкан заяви, че увеличава пет пъти заплатата й. Рейчъл избухна в сълзи.
— Благодаря… благодаря ви, г-н Дънкан. Не знам какво направих, за да заслужа това… — каза тя с благодарност.
— Това е твоята награда за това, че си отдадена майка на децата си. — каза г-н Дънкан с усмивка. — Надявам се, че това ще помогне на семейството ви.
Благодарение на щедростта на г-н Дънкан, Рейчъл не трябваше да работи на няколко места, за да се грижи за Миа и Джим. Освен това сега тя имаше достатъчно време да бъде с децата си.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не се колебайте да помогнете на някого, ако имате средствата да го направите. Г-н Дънкан беше щедър бизнесмен, който увеличи петкратно заплатата на Рейчъл, така че да не й се налага да работи твърде много и да може да прекарва повече време с децата си.
- Въпреки че е разбираемо да работите усилено, за да осигурите децата си, уверете се, че не ги пренебрегвате. Миа копнееше за Рейчъл и би направила всичко, за да прекара време с нея. Момиченцето стигна дотам, че посети сама къщата на г-н Дънкан и почисти подовете.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
