Богата жена решава да покани бездомник в дома си, след като го среща на улицата един ден. На следващата сутрин съпругът й я обвинява в нещо и подава молба за развод.
Лоис беше богата жена в средата на 30-те си години, която си проправи път нагоре по корпоративната стълбица благодарение на упорит труд. Беше главен директор на голям холдинг и беше посветила по-голямата част от времето си на кариерата си.
Лоис започваше деня си с час по йога в домашния си фитнес всяка сутрин, преди да си приготви здравословна закуска и да си направи чаша кафе, за да й даде необходимата енергия за деня.
Денят й на работа често беше предсказуем – тя имаше безброй срещи, на които трябваше да присъства, трябваше да проверява представянето на служителите си и се срещаше с колеги директори за напредъка на тяхната компания.
Задачите, които трябваше да върши ежедневно, я изтощаваха, така че тя се зарече да пази сутрините си свободни от стрес, като има рутина за йога и закуска, към която се придържаше. По средата на закуската съпругът й Бен обикновено се присъединяваше към нея и двамата си говореха небрежно за това, което беше в новините този ден.
Бен и Лоис бяха женени от 10 години, но нямаха деца. Бен не беше толкова успешен като Лоис и му беше трудно да се задържи на една работа.
— Тези хора не заслужават да ме имат в екипа си. — казваше той на Лоис.
Накрая той спря да търси подходяща работа и просто си остана вкъщи. В крайна сметка Лоис печелеше достатъчно за тях двамата. Той вярваше, че вече няма нужда да работи, тъй като Лоис може да осигури всичките му нужди.
Лоис знаеше, че съпругът й разчита на нея финансово, но нямаше нищо против. Тя обичаше Бен такъв, какъвто е и се радваше на компанията му, тъй като не искаше да бъде сама.
Двойката избра да няма деца, защото Лоис винаги се беше фокусирала върху кариерата си. Тя нямаше лукса да си вземе отпуск от работа, за да роди или да се грижи за деца.
Един ден Лоис имаше особено дълга нощ, след като беше извикана на среща в един от техните сателитни офиси по-далеч в града. Беше затрупана с работа и можеше да си тръгне едва след като приключи всички задачи в списъка си.
Когато отиваше към колата си, един скитник се приближи до нея, молейки за малко храна.
— Имате ли нещо, което мога да хапна, или може би няколко долара? — попита я той.
Лоис не можа да не погледне бездомника и веднага забеляза, че той е свестен мъж на средна възраст, който няма къде да отиде. Не беше пиян или мръсен и изглеждаше така, сякаш просто му бяха раздадени грешни карти, което го е накарало да проси по улиците.
Лоис не се почувства уплашена или заплашена от мъжа, така че му зададе въпрос, преди да влезе в колата си.
— Каква е историята ти?
Мъжът пъхна ръце в джобовете си и започна да споделя историята си.
— Работех като инвеститор. Бих инвестирал пари в малки и нововъзникващи предприятия в замяна на част от продажбите им. — разкри той.
Един ден си помислил, че е постигнал голям успех, когато инвестирал в технологична компания, която имала голям потенциал.
— Собственикът на компанията ме измами, взе всички пари, които бях инвестирал, и изчезна. Прекарах толкова много време в преследване, че остатъкът от средствата ми отидоха за следователи и адвокатски хонорари, така че в крайна сметка останах без нищо.
Лоис се почувства ужасно заради този мъж, осъзнавайки, че той е образован и добре възпитан мъж, който просто е бил измамен.
— Е, какво правиш сега? – попита го тя, след като сподели историята си.
— През деня предлагам водопроводни и ремонтни услуги на хората на улицата. Разбира се, малко хора ми гласуват доверие, така че трябва да прося по улиците, за да има какво да ям. — призна той. — Казвам се Джулиан. Благодаря ви, че отделихте време да изслушате историята ми. — каза той на Лоис.
— Казвам се Лоис. Искаш ли да дойдеш с мен? Мога да ти предложа домашно приготвена вечеря. Имам и допълнителна спалня, където можеш да останеш, за да не се налага да си тук. — предложи тя.
Въпреки че беше срамежлив, Джулиан прие предложението на Лоис. Все пак отдавна не беше опитвал домашно приготвено ястие и това беше нещо, за което копнееше.
Когато се прибраха у дома, Лоис даде на Джулиан някои дрехи от гардероба на Бен.
— Чувствай се свободен да се освежиш в банята за гости. Аз ще бъда в кухнята и ще приготвя вечеря. — каза му тя, докато го водеше към мястото, където можеше да се облече.
Бен се прибра вкъщи, когато Лоис и Джулиан вечеряха, и той беше бесен, когато разбра, че мъжът носи неговите дрехи.
— Лоис. Какво е това? Кой е той? Защо е в нашата къща и защо носи моите дрехи?! — извика той.
Лоис погледна Джулиан, който се стресна от внезапното избухване на Бен.
— Нека поговорим в хола. — каза тя на съпруга си. Тя и Бен излязоха от кухнята и Лоис обясни ситуацията на Джулиан.
— Той е умен човек, който е бил измамен от лоша бизнес сделка. Той е на улицата от не знам колко време. Просто исках да направя нещо хубаво за него, защото мога. — каза тя на Бен.
— Той е непознат, за бога! Как можеш да пуснеш случаен човек в дома ни? Може да е престъпник. — изплю той в отговор.
Лоис се опита да успокои Бен, но той не искаше да чуе думите й. Той затръшна вратата на всекидневната и се заключи в стаята си за игри.
На следващия ден Лоис направи обичайната си рутина от йога в домашния си фитнес и закуска след това. Докато слизаше надолу, Бен стоеше в подножието на стълбите, бесен.
— Какво не е наред? — попита го тя.
— Щастлива ли си сега?! Всичко е твоя вина! — извика той и Лоис се обърка.
— Какво имаш предвид? Къде е Джулиан? — отговори тя.
— Този скитник избяга! Твоят приятел е взел всичките ни бижута със себе си. Бижута на стойност стотици хиляди! Всичко това е твоя вина! — продължи да крещи той, като изхвърча през входната врата и я затръшна.
Лоис не можеше да повярва на това, което чува и решила сама да провери сейфа. Беше отворен и всички кутии за бижута бяха празни.
— Как изобщо го е отворил? — помисли си тя. Сейфът имаше уникален код, за който знаеха само тя и Бен.
Въпреки това Лоис повярва на Бен и започна да се обвинява, че се е доверила на непознат. Чувстваше се ужасно заради загубата на ценни бижута, но това, което я притесняваше повече, беше как бързо се довери на непознат, който се оказа лош човек.
Оттогава отношенията на Бен и Лоис бавно започнаха да се влошават. Бен вече не вярваше на Лоис и започна да отсъства от къщата все повече. В крайна сметка това, от което се страхуваше Лоис, най-накрая се случи – Бен изпрати документи за развод до дома им и написа, че няма да се върне.
Лоис беше съсипана месеци наред. Не можеше да повярва, че една случайна среща с непознат би съсипала живота й.
За да се разсее от случващото се в личния й живот, тя се удави в работа и всеки ден оставаше в офиса по-дълго. Един ден тя отново беше в сателитния офис, когато човек я извика на паркинга.
Когато започна да се приближава до колата си, тя осъзна, че Джулиан я вика.
— Ти! — извика тя. — Исках да ти помогна. Как можа да ми причиниш това?
— Какво? Не разбирам за какво говориш. — каза й Джулиан. — Когато те видях да излизаш от офиса, исках да ти благодаря за домашно приготвената храна. Никога повече не те видях, защото съпругът ти ме изгони онази вечер. — разкри той.
Очите на Лоис се разшириха.
— Бен ми каза, че си тръгнал внезапно сутринта и че си откраднал бижутата ни!
Джулиан кимна с глава, осъзнавайки в какво го обвинява Лоис.
— В това ли ме обвиняваш? Съжалявам, че мислиш така. Когато се върна в стаята си онази вечер, Бен ме изгони и каза, че не може да ми позволи да използвам стаята.
Джулиан направи пауза, преди да заговори отново.
— Не искам да развалям отношенията ти със съпруга ти, но тогава той носеше чанта, която изглеждаше тежка. — призна той.
След казаното от Джулиан Лоис разбра всичко. Бен искаше да се измъкне от брака им и видя перфектното извинение – Джулиан. Бен вероятно е откраднал бижутата, за да има достатъчно пари, когато се разведат.
В крайна сметка Лоис намери доказателство, че Бен наистина е взел бижутата от сейфа. По време на инцидента камерите им за наблюдение били включени и тя ги изпрати на съда. Тя се учуди на себе си, че не се е сетила да провери камерите, когато бижутата изчезнаха, и че се довери на думата на Бен.
След като Лоис го съди за кражба, Бен отиде в затвора и в крайна сметка остана без нищо след развода им. Междувременно Лоис и Джулиан станаха добри приятели и тя му предложи работа като неин секретар в компанията.
Какво можем да научим от тази история?
- Не съдете за човек по външния му вид. Беше лесно да се хвърли вината върху Джулиан, когато бижутата се изгубиха, поради неговите обстоятелства. В крайна сметка той беше доказано невинен, а истинският виновник беше Бен.
- Дори най-близките ни могат да ни предадат. След като беше с Бен в продължение на 10 години, Лоис никога не мислеше, че той някога може да я предаде. В крайна сметка обаче той намери начин да излезе от брака им и да я заблуди в процеса, за да получи това, което искаше.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
