Лесно можем да различим сдържаните англичани от експресивните испанци, затворените скандинавци от гостоприемните кавказци. Всеки народ има свои много характерни черти и те се обясняват не само с добре познати стереотипи, с които сме свикнали. Екипът на “Поничка” реши да разгледа въпроса какъв вид явление е това – национален характер – и как се формира. След като прочетохме различни източници, ние се опитахме да разберем как се развиват стереотипите и как се формират различията на тази или онази нация. Има известна европейска шега, която описва рая, където всички готвачи са французи, всички полицаи са британци, всички инженери са немци, всички банкери са швейцарци, а всички любовници са италианци. Откъде се появиха тези стереотипи? Качествата, които определят националния характер, са се формирали по време на еволюцията на човека, промените в условията му на живот и взаимодействието между представители на различни народи, държави и континенти. Те са повлияни и от културните характеристики, присъщи на членове на големи общности. С други думи, всички нации са различни и имат свои собствени характеристики.
Спомняте ли си филма “300” с напомпаните красиви мъже? Още по-добре, ако си припомните, че това е история за това как 300 войници геройски защитават границите на родния си град до последния си дъх (момичета, обърнете внимание на смелостта на гръцките мъже). През V век. пр.Хр. Херодот, „бащата на историята“, мисли за различията между народите. Той пише, че гърците от целия “варварски свят” акцентират на любовта към свободат . В онези дни все още не е поставен акцентът върху формата на очите и цвета на кожата, оценяваха се само изключителните постижения на едни или други хора. Или Херодот просто е обичал гърците. Той е бил грък …
Ако обобщим всички многобройни фактори, които биха могли да бъдат свързани с влиянието върху формирането на национален характер, тогава можем да ги разделим на 2 категории – географски и социокултурни. Географски: условия на околната среда; характеристики на земята, в която пребивава определен народ; размер на територията; изменението на климата; географско местоположение; ландшафтна структура. Социокултурни: особености на развитието на обществото в хода на историята; традиции, религиозни вярвания, идеология; фолклор (включително народни легенди и митове); класова структура на обществото; особености на родителството в семейството и др.
Нека разгледаме някои фактори по-подробно.
Територия
Размерът на територията и ландшафтната структура влияят на психологията на хората, живеещи в тях. Тесни планини или широка равнина, огромно поле или малко крайбрежие – това са факторите, които или са допринесли за активното общуване на хората, или, обратно, го усложняват. В случай на гъсто население в малки райони на земното кълбо хората са принудени да живеят в постоянен контакт с други, това ги насърчава да се адаптират и да установят комуникация. Е, или да се обединят срещу общи заплахи, ставайки по-сплотени, разчитайки един на друг. Островитяните са по-приятелска и организирана общност, по-малко предразположени към екстраверсия от жителите на големи територии. Следователно можем да наблюдаваме колко е развита вътрешната култура на островните народи. Племенните традиции трудно се разпространяват извън сушата, заобиколена от вода.
В случай на оскъдна популация, човек не трябва активно да взаимодейства с някого, той не чувства допълнителната строгост на избора, тъй като мисли преди всичко за себе си, а не за екипа. Това означава, че той не чувства отговорност към другите. Жителите на мегаполисите добре знаят правилата „оцеляват най-силните“ и „всеки за себе си“, но планинските народи живеят в среда, която е до известна степен изолирана от външния свят и трябва да се придържат заедно: необходимостта от съвместно земеделие ги сближава и поражда определени очаквания от близките племена, солидарност и взаимна подкрепа.
Знаем, че миграцията на населението се е състояла в продължение на хиляди години, народите са се завладявали, културите са се смесвали. Европа в крайна сметка стана едно голямо семейство. Преди няколко години учените създадоха генетична карта на Европа. Интересното е, че се откриха 2 „генетични острова“ – Италия и Финландия. Италия е била отделена от Европа с планинска верига. Добре знаем, че в Италия е имало много отделни региони, като всеки се е развивал отделно от останалите, включително те са се различавали по култура и език. И жителите на острови: сицилианци, сардинци и други – като цяло трудно се индентифицират с италианците. От друга страна, финландците се оказали в такава изолация поради факта, че първоначално техният брой е бил много малък (смята се, че населението на Източна Финландия се е развило от племе от само 1500 души). И сега можем да наблюдаваме не само уникалността на техните гени, но и идентичността на културата, която е много различна от европейската. Мечтата на всеки финландец е малка сауна на езерото, лодка и съсед, който живее поне на няколко километра.
Финландците са склонни да разпускат през лятото, точно както през зимата: сауна на спокойствие и тишина е по-сладка от шумна компания на морския бряг.
Климат и географско местоположение
Дългосрочният метеорологичен режим на определена територия, включително температурата и броят на слънчевите дни в годината, също има значение. Интуитивно можем да намерим проста връзка между климата и националните черти на характера на хората, живеещи в тази област. Липсата на слънчева светлина може да доведе до емоционална нестабилност. Казвате „слънце“ – и веднага ви става хубаво и забавно. Казвате „Мъгливият Албион“ – и веднага се сещате за топъл чай и кокетно одеяло. Хората, които живеят в топлите страни, са по-отворени към външния свят, дружелюбни, оптимистични: испанци, италианци… Щом се замислите за средиземноморския бряг, искате да хапнете вкусна храна и да танцувате.
Можете също така да забележите, че много представители на Европа са оптимисти, но хората свикнали със сурови зими, капаци на прозорците, постоянни загуби в реколтата поради лошо време, можете да се характеризират с повече мрачност, сериозност или дори скованост.
Достъпът до моретата и речните мрежи има отделен ефект върху „психологията на народа“. Хората, живеещи на брега, биха могли да бъдат вдъхновени от дълги пътувания, да правят открития в корабостроенето, да водят активна и по-ефективна търговия с други страни. От една страна, това води до развитие на дипломация, а от друга, до зачитане на собствената национална идентичност. Също така определя структурата на техния икономически живот, оформя международната специализация на страните и ги кара да се „разграничават” и „различават” по икономически причини.
Религия
Религията, като един от основните компоненти на социокултурния фактор, не само засяга психологията и характера на хората в различни страни, но също така формира определени модели на поведение. Те ще бъдат присъщи на цялата нация или поне на повечето нейни представители. Разбира се, необходимо е да се изясни, че това е било така в онези дни, когато религията обясняваше на света много повече явления от сега.
Религията има голямо влияние върху демографския показател. В ислямските страни и където се практикува будизмът, раждаемостта е много по-висока. И именно плътността на населението формира национални линии и оставя своя отпечатък върху възпитанието: уважението към по-старото поколение е традиция и ролята на семейството е много важна. Това се дължи на високата конкуренция.
В мюсюлманските страни семействата са много големи. Там по-големите деца отглеждат по-малки (дори да имат много малка възрастова разлика) и се грижат за възрастните. Протестантството учи на труд. Любопитно е, че тази религия се счита за материално по-успешна от другите вероизповедания. Всички знаем за немската прецизност и швейцарското качество. Религията може да учи на смирение, като християнството, или да обясни отхвърлянето на някои ползи от човешката цивилизация, като исляма. Религията може също да убеди, че всичко идва и си отива навреме, което означава, че трябва да освободите ума си от отрицателни емоции, каквато е практиката в дзен будизма.
Проблем с изследванията
Има редица научни дисциплини, както и изследвания, посветени на изучаването на въпроса за националните характеристики. Например междукултурната комуникация е поддисциплина, тясно свързана с философията, антропологията, културата и бизнеса. В бизнеса това изследване е много важно, тъй като включва изследване не само на потребителския пазар, но и на културните нюанси на бизнес взаимодействието.
Според резултатите от подобни изследвания например се вижда, че южните култури са ориентирани главно към действие; северните – към опита; ориенталските – към размисъл; западните – към знание.
И ако се обърнем към потребителския пазар, тогава ще бъде важно да знаем в кои страни усмивката е инструмент запредразполагане на клиента. Броят на усмихнатите хора може да бъде повлиян от фактори като държавна корупция: колкото по-висок е този показател, толкова по-малко се усмихва населението. В източните страни се усмихват малко: там се смята за индикатор на глупост. Ако сте чужденец, тогава ще се усмихвате по-често, за да предразположите местните, съответно страните с голям брой посетители имат по-висок процент усмивки. С течение на времето такива данни са наслоени на национална основа. Сега можем да кажем със сигурност защо американците показват всичките си 32 снежнобели зъба.
Оценките за тези категории могат да бъдат различни, тъй като хората с различни подходи описаха отношението си към повдигнатите проблеми. В съвременния свят черти от национален характер могат да повлияят на редица фактори – от политическата система до развитието на болести. В крайна сметка, както можем да предположим, в страни с висока гъстота на населението и развита комуникация, разпространението на епидемии е по-вероятно. Нещо интересно: за трансплантация на органи е важно да намерим генетичено близък донор. Последните проучвания разкриха, че костният мозък, взет от представители на една национална група, се приема от тялото много по-добре от този, получен от чужденци. Вероятно хората, особено в далечното минало, когато светът наоколо е бил по-агресивен и опасен, дори подсъзнателно са искали да се почувстват част от нещо по-голямо, да се свържат с някаква група хора. Следователно можем да разсъждаваме върху факта, че националният характер е продукт не само на географски или социокултурни фактори, но и на причината за създаване на самата нация.
