От това, че не знаят как да сплетат косата на дъщеря си, през хората, които казват, че детето им ще е по-добре с майка си, до непознатите, които мислят, че са отвлекли детето. Това са историите, които споделят потребителите на Reddit , и това са нещата, с които самотните бащи трябва да се справят.
Ние от Поничка не можахме да повярваме на някои от нещата, които са се случили с тези татковци! Ето с какви трудности трябва да се справят.
1. Неравенство и стигма
Една жена ми каза, че мъж наистина не може сам да отглежда деца.
При момчетата скаути майките бяха на по-голяма почит от бащите. Майките винаги получаваха толкова много похвали: „Благодаря ви много, че подкрепяте своите млади момчета в този важен етап от живота им …“ В същото време татковците правеха 100 пъти повече от майките. Странно.
Предположения от непознати. Когато хората разберат, че съм самотен баща, обикновено приемат, че аз съм причинил развода си. Това всъщност не е така. Самотните бащи не са подкрепени, както самотните майки.
Бившият ми съпруг прекарва почти същото време като мен с нашето дете и е страхотен родител. Също така неговият график е по-гъвкав, така че често отговорността да я вземе, ако се разболее в училище и т.н., пада върху него. Те имат цялата му информация за контакт, но винаги се обаждат на МЕН. Неведнъж съм казвала, ако не могат да се свържат с мен, да се опитат да му се обадят. Не го правят. Това е абсолютно нелепо.
В момента съм самотен баща. Аз бях татко, който, докато си стоеше вкъщи, получи инженерна степен и изкарваше 1800 долара на месец, което беше повече, отколкото изкарваше бившата ми жена на пълен работен ден. Хората винаги я хвалеха, че подкрепя семейството, а аз получавах гадни погледи.
След проблемно посещение при лекаря за инжекция, където дъщеря ми се опита да се пребори с лекаря, за да я избегне, медицинската сестра ми предложи в бъдеще майката да я води. Постоянните малки подмятания от хората някак ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчен като родител, защото съм бащата.
Жените реагират с недоверие, когато им кажа, че съм самотен баща. Жени, питащи какво съм направил грешно, за да се окажа самотен баща. Жени, които са доволни, защото, „сега знаете как се чувстваме!“ Жени, които намекват, че съм в тази ситуация, защото не съм „истински мъж“. Жени, твърдящи, че дъщерите ми ще се нуждаят от терапия поради неизбежната емоционална вреда, която възниква в резултат на отглеждане от мъж.
Нормално е една жена да е преуморена, когато е самотната майка на 2, 5-годишни близнаци. Очевидно това не е така за самотния баща на същите деца.
Сексизъм. Аз съм родителя с пълно попечителство и когато синът ми си счупи ръката, го прие лекарка. Аз съм този, който се обади на майка му и й каза в коя болница да се срещнем. На всеки един въпрос, който зададох на лекарката, относно грижите или неговите лекарства или процедурата, тя ме изслушваше, след което се обръщаше към бившата ми и отговаряше на въпроса, сякаш тя го е задала.
2. Не знаят как да се справят с момичешките неща
Нямам представа как да сплета косата на дъщеря си. Получих съвети от приятелки, моят фризьор и интернет, но косата на дъщеря ми постоянно изглежда като влачена през сено.
Живеех само с баща ми и брат ми от 10-годишна възраст и ходенето на пазар за сутиени винаги е абсолютно бедствие. Баща ми има своя мисия да ми посочва най-отвратителните сутиени в магазина. Също така използва милион евфемизми, когато говори за тампони и миналия месец се престори, че не знае тази дума, което ме накара да крещя „ТАМПОНИ!“ в средата на аптеката.
Баща ми остана самотен баща на 3 деца, когато майка ми почина. Бях единственото момиче и си спомням колко трудно му беше, когато получих първия си цикъл. Трябваше да се обади на леля ми за помощ. Тя живееше на 5 часа разстояние, така че трябваше да му обясни как да ми помогне. Той направи всичко възможно. Той беше в състояние да бъде силен за нас, но достатъчно смирен, за да поиска помощ, когато се нуждае от нея.
Един ден, когато дъщеря ми беше на 11, майката на най-добрата й приятелка ми се обади и ми каза: „Не искам да се натрапвам, но забелязахте ли, че дъщеря ви вече има гърди.“ Бях шокиран и й казах “Не, нямам навик да гледам гърдите на детето си.” Тя ми каза, че може би трябва. Първата ми мисъл беше, как ги пропуснах. Заведох дъщеря си в един наистина хубав магазин, за да изберем подходящ сутиен. Тя се почувства супер неудобно, но се справи с минимум шум и беше щастлива, че отидохме.
3. Неприятни ситуации
Непознати казват неща като: „О, ден с дъщерята ли е?“ или „Даде на мама почивка днес?“, които са неудобни в нашата ситуация (майка й е починала). Справям се добре, но моята малка дама все още се разстройва. Не мога обаче да обвинявам непознати, че не знаят.
Постоянното съжаление от всички, когато открият, че сте самотен татко – не ми пука особено за хорското мнение, но след като загубих жена си при раждането, черешката на тортата беше съжалителния поглед, който получавах буквално от всички, а също и подмятанията „той се нуждае от майка.”
4. Проблем с тоалетните
Повечето мъжки тоалетни нямат плотове за повиване.
Пътувате сами с малкото си дете и наистина наистина трябва да използвате тоалетна. Трябва да вземете горкото дете в мъжката със себе си, защото не можете да я оставите навън сама. Тя трябва да държи очите си затворени, докато си вършите работата, плюс че не искате тя да гледа момчетата по писоарите.
Имам 5-годишна дъщеря, взимах я в мъжки обществени тоалетни с мен, когато беше по-малка, защото никога не можех да намеря семейна тоалетна. Сега стоя на вратата, докато тя е в женската тоалетна. Нуждаем се от повече семейни тоалетни на обществени места.
5. Хората, които мислят, че самотните татковци всъщност са отвлекли децата си
Имам 11-годишен син и той работи много усилено при боядисването на стаята си през уикенда, затова го изведох на пица като награда. Когато бяхме там един старец дойде и започна да ме разпитва, питайки дали той всъщност е мой син.
Имам 3 дъщери и получавам странни погледи или служители ме питат какво се случва, когато просто чакам да излязат от тоалетната.
Една възрастна жена подозрително ме пита дали съм баща на моето момиченце, когато пробвахме рокли в универсален магазин. Ако тя беше обърнала внимание повече от 10 секунди, щеше да я чуе да ме нарича „татко“ и нашата дискусия дали семейството ще хареса коледната й рокля.
Баща ми постоянно беше спиран от хора, когато беше навън с мен и сестра ми, като бяхме малки. Не помага и това, че той не прилича на нас (с руса коса и бял, докато ние сме с кестенява коса и тъмен тен) и е покрит с татуировки. Един път една дама се опита да ни вземе от него, защото смяташе, че ни е откраднал от парка и се обадиха в полицията, която след това трябваше да доведе моята майка там, за да каже, че той наистина е нашият татко.
Жените често ме питат дали съм баща на момичето си. Когато отговоря „Да“, те веднага се обръщат към дъщеря ми и я питат: „Това ли е баща ти?“, последвано от „Добре е да кажеш истината“.
6. Жени, натискащи се на самотни татковци
Баща ми ме отгледа сам от 11-годишна възраст. ВСИЧКИ самотни майки на приятелите ми агресивно преследваха баща ми. Това го караше да се чувства супер неудобно до момента, в който той спря да идва на родителски срещи или нещо свързано с училище. Майките на приятелите ми дори просто „минаваха” у дома, за да „ме поздравят”, но всъщност се опитваха да видят татко. Това беше странно и супер неприятно за мен и приятелите ми.
Натиска от самотните майки е истинска напаст. Баща ми не се интерсуваше и го показваше ясно, но това не попречи на майката на дете от моето училище да дойде у дома следобед и да почука на вратата. С абсурдно и излишно количество грим върху себе си и с думите „Тъкмо бягах в квартала. Баща ти тук ли е?
