Единственият град в света, където цялото население живее в една къща

Уитиър е заобиколен от планини, водопади и водна повърхност. Субарктичният климат го прави най-влажния град в САЩ: 5 242 mm валежи падат там годишно, а вятърът може да достигне 100 км/ч. 51 кв. км – точно толкова е площта, заета от този град в Аляска. В него живеят 214 души, като почти всички обитават една сграда. Екипът на “Поничка” беше впечатлен от историята на града на края на света и нямаме търпение да ви разкажем.

Мястото получава името си през 1915г

В близост до града има ледник, който през 1915 г. е кръстен на поета Джон Грийнлийф Уитиър. По времето на златната треска тук са били настанени американски и руски изследователи. Развитието на града е тясно свързано с американската армия. По време на Втората световна война този район е избран за направа на пристанище, което не замръзва и установяване на военен гарнизон. Уитиър е на известно разстояние от други населени места и транспортна инфраструктура, така че се наложило да се направи тунел. Военното съоръжение, пристанището и железопътната линия образуват лагер Съливан през 1943 г., който се използва до 1960 година.

Правителството е имало големи планове за създаване на военна база в Уитиър

По време на Студената война тук са изградени зони за жилища и отдих за 1000 души. През 50-те години се появяват 2 сгради. Първата – сградата на Бъкнер – вече е изоставена, но втората – кулите Бегич – се използва и до днес. И двете сгради е трябвало да станат част от голям военен комплекс, предвиждало се е изграждането на още 8 такива структури за нуждите на армията.

Повратният момент в историята на града е 27 март 1964 г., когато се случи голямото Аляско земетресение. Силата му се е 9,2 по Рихтер, а трусовете предизвикват цунами. Вълните достигат 13 метра и нанасят тежки поражения на града: няколко от сградите близо до брега са разрушени, щетите възлизат на $ 10 млн. Освен това 13 души загиват вследствие на природното бедствие.

Малко преди заминаването на военните се появява жилищната сграда

14-етажната сграда е построена през 1957 г. и първоначално е кръстена на полковник Уилям Уолтър Ходж, който командва 93-и инженерен полк на магистралата в Аляска. През 1972 г. кулите Бегич получава сегашното си име в чест на член на Демократическата партия Ник Бегич, конгресмен от Аляска, загинал при самолетна катастрофа в района. Тялото му така и не е намерено. Единствената сграда в Уитиър има 14 етажа и 3 модула, които са свързани помежду си от множество коридори, асансьори и стълби. Сградата има плосък покрив и правоъгълна форма. Откъде идва думата “кула” в името и то в множествено число? Факт е, че от северната страна има два стърчащи модула, които приличат на кули.

Къщата изглежда нова, но 60 години експлоатация оставят своя отпечатък

Ако погледнете внимателно, можете да забележите избелялата боя. Когато военните са били разположени в Уитиър, сградите са отоплявани от един отоплителен център, а впоследствие всяка сграда трябвало да има собствена отоплителна система. Отначало, след като военните напускат, два котела дават топлина, но до 2015 г. само един от тях работи. Той е в плачевно състояние, а година по-късно градът получава безвъзмездна помощ за ремонтно-възстановителни работи по него.

Малко повече от 200 души живеят в кулите Бегич, а децата ходят на училището през тунел поради тежките метеорологични условия.

Това е цялото население на града. В допълнение към апартаментите има поща, методистка църква, няколко магазина, пералня, полицейски участък, кметство, болница и дори малък хотел. В Уитиър има две детски площадки: едната е отворена само през лятото, а втората е закрита – метеорологичните условия не винаги позволяват на малките граждани спокойно да се разхождат навън. В студените дни те ходят на училище през специален тунел. Няма го обичайното разделяне между дома и училището: децата и учителите се възприемат като съседи или добри приятели, така че не е необходимо да се установява дисциплина. За да поддържат добрата си форма, жителите на Уитиер посещават  училищния фитнес, който е отворен през учебните часове – в града няма друга фитнес зала. На паркинга, заедно с автомобилите, можете да видите лодки.

В кулите Бегич има 200 апартамента, а в половината от тях никой не живее. Собствениците се местят в други градове (например в Анкоридж), връщайки се в родния си Уитиер за уикенда. И все пак, за да живеете на толкова отдалечен участък от земята, трябва да имате добър стандарт. Цените на апартаментите са прилични – около 500 хиляди долара.

Стигането до Уитиер по суша е възможно само през тунела

Пътят е блокиран от планинска верига, на разположение на жителите и гостите са самолет, лодка, влак или кола. Последните две преминават през тунела през планината Мейнард. През тунела минава еднолентов път – както за автомобили, така и за влакове. Преминаването през тунела в двете посоки струва $ 13, а местните жители използват годишен абонамент на стойност 500 долара. Тунелът има работен график: за 15 минути преминават превозни средства в едната посока, следващите 15 минути в другата. Пътят е затворен през нощта. Местните жители понякога ходят до Анкоридж, разположен на около час път. Ако обаче нямате време да се върнете преди 22:30, ще трябва да пренощувате в колата си.

Уитиър изглежда като забравен от Бога, но понякога тук идват туристи

Всъщност круизите започват от пристанището: желаещите могат да разгледат айсбергите и полярните мечки. Затова периодично тук можете да видите лайнери. Интерес представлява самият град – хотелските стаи се резервират предварително. Местните хора се занимават с риболов, работят в пристанището или са свързани с туризма.

Пристанището е отделено от жилищната сграда и складовите помещения с железопътна линия, можете да влезете в него през тунела. Между другото, през 50-60-те години е имало много повече тунели, някои от тях са водели към военното поделение, но сега подземните проходи са блокирани, така че любителите на индустриалния туризъм и приключенията не могат да ги посетят.

Ако искате да се насладите на природните красоти, няма нищо по -лесно от това, да хапнете в местно кафене. Но ако ви се прииска да разгледате жилищната сграда, могат да възникнат трудности: забранено е да снимате в сградата. За да се запознаете с живота на Уитиър отвътре, ще трябва предварително да се сближите с някой от жителите му, като преди това сте прекарали достатъчно време в търсене на контактите им. Ако успеете, считайте себе си за късметлия: тук ще сте добре дошъл и дори можете да направите няколко снимки за спомен. Е, ако не, тогава снимки на сградата отвътре можете да видите тук.