Рон се промъква в кабинета по английска литература, за да скрие листи за преписване за предстоящ тест и в крайна сметка записва разгорещен разговор между неговия директор и неговата класна ръководителка, който променя живота на няколко човека завинаги.
— Време е да превърна моите 2-ки в 6-ци.— измърмори Рон, като забърза към чина си и приклекна, изваждайки листите, пъхнати в джоба на сакото му. Това беше неговият златен билет за преминаване на утрешния тест.
Той залепи листовете под бюрото си и се изправи, готов да напусне. Но чу стъпки отвън точно когато се приближи до вратата на класната стая и се гмурна под най-близкия чин, свивайки се здраво в пространството.
— Липсва ти ръка, не мозък, Луси! Защо се държиш толкова глупаво?
Челюстта на Рон увисна, когато разпозна гласа. Беше директор Джеймс и той се подиграваше на класния ръководител на Рон, мис Клейтън, че има протеза на ръката.
Рон бързо извади телефона си от джоба си, вдигна го, докато камерата не улови двойката в предната част на стаята и започна да снима…
— Милиони пъти съм ти казвал да стоиш далеч от мен в училище. — продължи директор Джеймс.
— Знам, но не можах да устоя, Ричард. Панталоните ти бяха толкова тесни и защо би носил нещо подобно, освен ако не искаш да ме дразниш?
Рон почти изпусна телефона си.
— Какво, по дяволите? Мис Клейтън и директор Джеймс са двойка?
Директор Джеймс въздъхна.
— Не можем да си позволим да поемаме рискове, Луси. — каза той с по-нежен тон. — Трябва да помислим за работата си и репутацията си. Моят развод все още не е приключил и ще предизвика скандал, ако някой разбере за нас.
— Знам, Ричард. Прав си. Но просто ми се иска нещата да са различни.
Рон изчака двамата да приключат разговора си и да напуснат стаята. След това седна на чина си и изгледа видеото. Не само качеството на звука беше перфектно, но и лицата на учителката и директора бяха заснети в HD. О, това беше твърде перфектно!
На следващия ден Рон изчака всички ученици да предадат тестовите си работи и да напуснат класната стая след теста. След това отиде до бюрото на Луси и подаде празен лист.
— Какво означава това, Рон? Защо листът ти е празен? — Тя вдигна очи и се намръщи.
— Мислех, че ще бъде чудесно, ако го попълните вместо мен, госпожице Клейтън, за да мога да получа най-добрата оценка в класа. — отговори Рон с остра усмивка.
— Е, много ученици искат това, но не се случва. Единствената оценка, която мога да ти дам за това, е 2. — Луси вдигна неговия лист и го постави върху купчината на бюрото в ъгъла си с документите на другите ученици.
— Освен ако не искате всички да знаят за вашата връзка с директор Джеймс. — усмихна се Рон и пусна видеото на телефона си. Лицето на Луси пребледня.
— Надявам се, че знаете какво трябва да правите сега, госпожице Клейтън. Дайте ми добра оценка и това видео ще остане с мен. В противен случай всички ще знаят какво правите двамата. — Рон спря видеото и напусна.
Остатъкът от деня беше нищо повече от ад за Луси. Умът й непрекъснато повтаряше заплахите на Рон и тя не можеше да се концентрира по време на нито един урок. Но от друга страна, Луси видя това като възможност най-накрая да извади връзката си с Ричард наяве.
И така тази вечер Луси организира романтична вечеря и репетира най-добрия начин да съобщи новината за изнудването на Рон. След няколко минути опити да започне внимателно темата, тя стигна до същността.
— Рон от 12-и клас е заснел нашия спор в училище вчера и сега ни изнудва. — каза тя. — Мисля, че най-накрая трябва да обявим, че сме двойка. Няма значение дали разводът ти все още не е финализиран.
Ричард спря да яде и поклати глава.
— Никога няма да стане.
Сърцето на Луси подскочи.
— Какво? Но не каза ли, че може да е всеки ден?
И тогава Луси видя истинския Ричард за първи път. Никога нямаше да се разведе с жена си. Всъщност Луси не беше първата жена, с която имаше връзка.
— Прави това, което момчето казва, или ще те уволня. Разбираш ли? — завърши той.
От очите на Луси бликнаха сълзи, но тя кимна.
— Кажи го на глас! — Той заобиколи масата и отметна главата й назад с два пръста, за да срещне погледа й.
— Аз… разбирам. — каза тя кротко.
— Добре. Сега предполагам, че няма да пожелаеш да ми дадеш десерт… — Ричард направи пауза и погледът му се спусна към гърдите на Луси. — Така че наистина няма причина да остана.
Луси прекара остатъка от вечерта и цяла събота свита в леглото, плачейки във възглавницата си. Любовта, която Ричард й показваше през цялото това време, беше просто лъжа.
На Луси започна да й прилошава и помисли, че е защото не беше яла. Но тогава, когато отвори хладилника, в съзнанието й се прокрадна ужасна мисъл и от гледката на храната й се гадеше.
Тя се втурна към аптеката и купи два теста за бременност. Тя не беше имала цикъл и когато провери резултата от теста, най-лошите й страхове се сбъднаха. За да се уверя, Луси направи теста отново. Тя беше бременна.
Луси изпрати съобщение до Ричард, мислейки, че бременността й може да го накара да напусне очевидно нещастния си брак, но надеждите й бяха разбити, когато той я помоли да прекрати бременността.
Онзи понеделник Луси взе кутии в училище и започна да опакова нещата си. Тя тихо щеше напусне града и никой никога нямаше да разбере. Почукване на вратата на класната стая я стресна.
— Отивате ли някъде? — попита Рон, приближавайки се към нея.
— Ще се откажа. Реших, че няма да бъда тормозена от теб или от когото и да било. Моята роля в твоята игра приключва сега. — каза Луси, гневно напъхвайки нещата си в последната кутия.
Тя вдигна всичко и се обърна да си тръгне, но не забеляза, че чантата й не е закрепена. Тя се изплъзна от протезните й пръсти и съдържанието се изтъркаля на пода.
Рон веднага приклекна, за да й помогне, и тя се канеше да му каже, че няма нужда от помощта му, но очите й паднаха върху теста за бременност до червилото й на пода.
— Дай ми това! — извика тя, докато се хвърли да го грабне. Но закъсня.
— Това също ли е част от причината да напускате? — Рон я погледна, докато вдигаше положителния тест за бременност, който беше донесла в училище, за да покаже на Ричард. — От директор Джеймс е, нали?
— Скапани хормони! — сопна се Луси, като избухна в сълзи. — Сънуваш, ако мислиш, че ще ти кажа нещо, Рон. Просто искаш повече информация за изнудване, а аз вече ти казах, че повече няма да играя твоята игра.
— Не е нужно, мис Клейтън; мога да чета между редовете. — Рон събра останалите й вещи от пода и ги остави на бюрото й. — ‘Изглежда, че се предавате и бягате от проблема. И ако все пак бягате, защо да не го направите с гръм и трясък?
Рон остави флаш устройство върху бюрото на Луси, поздрави я престорено и се запъти към вратата. Флашката, която Рон й беше оставил, съдържаше видеото на нея и Ричард.
Първият инстинкт на Луси беше да го унищожи и да си тръгне, както беше планирала. Но тя се усмихна, когато осъзна перфектния начин да разкрие измамника, манипулативния изрод, който беше Ричард.
Няколко месеца по-късно…
Аудиторията беше пълна с учители, ученици и семейства, с банер с надпис „Поздравления за випуск 2023“. Луси седеше сред другите учители и тревожно въртеше палеца си.
— Не е късно да промениш решението си. — помисли си Луси. — Няма срамно просто да си тръгнеш…
Но напоследък беше видяла как Ричард гледа Елиза, учителката по физика в 10 клас. Той очевидно беше готов да продължи към следващото си завоевание и Луси се почувства задължена да защити Елиза от него.
Ричард се появи на подиума.
— Това е ден на триумф за всеки ученик, който завършва тук днес. — каза той, когато започна речта си.
Публиката кимаше и шепотът прерасна в приглушено бърборене, докато речта на Ричард се удължаваше. Луси не можеше да повярва, че никога не е забелязала какъв егоист е той. След часове той най-накрая приключи.
— …В заключение, абитуриенти, докато се впускате в тази следваща глава от живота си, помнете, че светът неизбежно ще ни изправи пред препятствия и неуспехи в бъдещето. Но точно в тези моменти трябва да се облегнем на нашите морални и семейни ценности, за да устоим на бурята. Поздравления, випуск 2023. — Ричард плесна с ръце.
Сега беше ред на Луси да говори, тъй като тя беше учителка на випуска. Тя започна с кратко споменаване на върховете и спадовете на учебната година, докато на шрайбпроектора се пускаше слайдшоу. След това тя каза няколко добри думи за всеки ученик, включително Рон, и поздрави класа като цяло.
Накрая тя пое няколко пъти дълбоко въздух, за да успокои нервно трепкащото си сърце, и погледна надолу към лаптопа, свързан към шрайбпроектора.
— Накрая искам да се обърна към всички вас по-сериозно. — каза тя. — Към момичетата от този клас, никога не се забърквайте с мръсник, който ще играе със сърцето ви и след това ще ви остави. А на момчетата, че се надявам, че винаги ще поемате отговорност за действията си и няма да бягате като страхливци.
Луси натисна възпроизвеждане на видеото и се отдалечи.
Но скоро последва хор от „освирквания“ и гневни викове и тя се обърна. Всички презираха директор Джеймс.
Една от учителките махна на Луси от сцената.
— Не си тръгвай, Луси. — каза тя. — Ти постъпи правилно и искаме да останеш и да празнуваш дипломирането.
