М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
След като разбраха, че майка им не може да напусне болницата, докато не уреди медицинските си сметки, брат и сестра решават да продават лимонада, за да спечелят пари. Един ден полицейски коли пристигат на алеята им за нещо, което двете деца не са очаквали.
Джон и Нанси бяха оставени при баба си Линда, след като майка им беше хоспитализирана поради заболяване. Те бяха при баба си от пет дни и бяха любопитни кога най-накрая ще могат да видят майка си.
— Кога ще се прибере мама, бабо? — попитаха я един следобед. Баба им въздъхна и им каза, че може да отнеме още няколко дни.
— Болницата няма да й позволи да напусне, докато не бъдат уредени всичките й медицински сметки. Дадох на майка ти всичко, което можах, но все още не е достатъчно. Все още има голяма сума, която трябва да изплатим. — обясни Линда.
Джон и Нанси се притесняваха, че майка им трябва да остане в болницата по-дълго. Тя им липсваше много и искаха да се прибере възможно най-скоро.
— Ами ако сложим щанд за лимонада, Джон? — попита Нанси по-големия си брат. — Можем да наберем лимоните от градината и да направим пресен сок от тях. — предложи тя.
Брат й се усмихна.
— Това е страхотна идея, Нанси! Хайде, да започваме! Можем да направим и няколко банери за нашия щанд. — Отидоха в задния двор да съберат лимони.
Същия ден Джон и Нанси останаха навън през целия следобед, продавайки лимонада. Те правеха същото всеки ден след училище, но успяха да спечелят само 10 долара.
— Как ще помогнем на мама с 10 долара? — тъжно попита Нанси. — В нашия квартал няма почти никой. Може би трябва да поставим щанда си някъде, където има много хора. — предложи тя.
— Не можем да направим това, Нанси. Как ще пренесем всичко това там? Баба Линда няма да може да ни помогне. — въздъхна Джон.
Двамата седнаха отстрани на пътя и изглеждаха победени. Те бяха тъжни, че не могат да спечелят пари по начина, по който искат.
След няколко секунди тихият им размисъл беше прекъснат от силния звук на полицейските сирени.
— Джон, има полицейски коли, които се насочват към нас. — паникьоса се Нанси. — За нас ли са тук?
Джон седна по-близо до Нанси и двамата наблюдаваха как полицаите слязоха от колите си и тръгнаха към тях.
— Какво направихме? — прошепна Джон.
— Здравейте, деца! — поздрави един от полицаите. — Моят приятел Джейкъб тук каза, че съседите му имали щанд с лимонада пред двора си. Това вие ли сте?
Двете деца преглътнаха и кимнаха с глави.
— Съжалявам, полицай. Не мислех, че ще има нещо лошо в поставянето на щанд за лимонада. Освен това не спечелихме много. —каза Джон.
— Не се притеснявай, приятел. Няма проблеми. Онзи ден купих чаша от вас двамата, помниш ли? Попитах защо продавате лимонада, а ти ми каза, че е за събиране на средства, за да измъкнете майка си от болницата. — прекъсна го Джейкъб, като видя, че Джон и Нанси изглеждат нервни.
— Казах на приятелите си и решихме, че искаме да помогнем. Елате зад полицейската кола; имаме нещо да ви покажем. — каза Джейкъб на децата.
Те бавно отидоха до багажника на една от полицейските коли и видяха красиво боядисан дървен щанд за лимонада.
— Еха! — каза Нанси със страхопочитание. — Това е красиво!
— Днес има голям фестивал в центъра на града и ви осигурихме щанд. Какво ще кажете? Искате ли да прекарате остатъка от деня в печелене на пари? — попита Джейкъб децата, които вече подскачаха нагоре-надолу.
— Да! Благодаря ви, полицаи! Наистина! Вие сте героите на града! — каза Джон. — Трябва да кажа на баба ми! — добави той, тичайки вътре в къщата.
Когато пристигнаха в центъра, полицаите помогнаха на Нанси и Джон да подредят щанда си. Линда придружи двете деца и беше изненадана да види хора, които се редят на опашка, за да получат чаша лимонада от тях.
Оказа се, че полицаите не спират с помощта на малчуганите само с поставянето на щанда, а раздават листовки за щанда с лимонада и за какво децата събират пари. Имаше голяма тълпа, нетърпелива да си купи лимонада, мнозина оставиха дарения много повече от първоначалната цена.
До края на деня децата бяха шокирани от сумата, която събраха. Предадоха всичко на баба си.
— Какво мислиш, бабо? Това достатъчно ли е, за да приберем мама? — попита Джон.
Линда имаше сълзи в очите, докато кимаше с глава.
— Това е повече от достатъчно, за да си дойде майка ви у дома. — разкри тя. — Хайде! Мисля, че ще се радва да чуе, че децата й са направили всичко по силите си, за да я измъкнат от болницата.
Когато майка им беше изписана от болницата, те решиха да посетят полицейското управление на следващия ден. Там те благодариха на полицейските служители за помощта и добрината и обещаха да останат добри граждани на квартала си, за да се отблагодарят за проявената добрина.
Последно обновена на 18 юни 2023, 16:37 от Иван Петров