Възрастна двойка, която е отчуждена от най-големия си син, се радва, когато внуците им се появяват на рождения ден на баба си.
— Това е по ваша вина! — Питър изкрещя на родителите си. — Вие никога не приехте Лия и никога не сте я харесвали! Вие разрушихте брака ми и съсипахте живота ми!
Аманда и Джак Уестърн се взряха шокирани в най-големия си син.
— Скъпи — каза Аманда. — Това не е вярно! Приехме Лия, опитахме се да я накараме да се почувства добре дошла…
— Опитахте? — Питър се разплака. — Трябваше да направите нещо повече, отколкото да опитвате! Приключихме, мамо и татко, не искам да ви видя никога повече, докато съм жив!
Кавгата беше преди 8 години и Питър остана верен на думата си. Никога повече не видя родителите си. Единственият му контакт с майка му и баща му беше чрез по-малкия му брат Джаред.
Въпреки че Питър беше разрешил на двете си деца да виждат баба си и дядо си, той винаги ги оставяше и чакаше в колата. Той научаваше семейните новини чрез Джаред, който беше 12 години по-млад.
Когато се случи отчуждението, Джаред беше едва на 15, а Питър на 27. Джаред боготвореше големия си брат и обожаваше племенницата и племенника си.
Питър нямаше сърце да го отблъсне. 6 години по-късно разстоянието от родителите му се увеличи, когато Питър прие нова работа в Колорадо, оставяйки миналото и семейството си в родния Тексас.
По стечение на обстоятелствата Джаред вече живееше в Колорадо и следваше там със спортна стипендия. Джаред беше този, който се свърза с Питър и той бързо стана най-добрият приятел на големия си брат, въпреки разликата във възрастта.
Джаред беше този, който се намеси и гледаше малките Ейми и Джо, когато Питър трябваше да работи до късно или когато трябваше да пътува по работа. Джаред беше този, който запази паметта на техните баба и дядо жива.
Той разказваше истории на Ейми и Джо от собственото си детство, всичко за Аманда и Джак.
— Ето как вашата баба Аманда прави палачинки! — Джаред би казал, обръщайки тигана.
Или казваше:
— Дядо Джак може да поправи всичко и разказва най-добрите приказки за лека нощ!
Питър го чуваше да говори за родителите им, но никога не участваше в оживените разговори. Той просто седеше и слушаше тихо, особено когато Джаред разказваше на децата си новини за Аманда и Джак.
Далеч, в Тексас, Аманда и Джак ежедневно молеха Джаред за новини за Питър и децата. След като Джак излезе от разговора в Zoom, Аманда каза тъжно:
— Той никога няма да ни прости, никога… Липсва ми, Джак. Липсва ми синът ни и децата му.
Джак каза нежно:
— Любов моя, един ден той ще ни прости. Какво друго можем да направим?
— Можехме да запазим мълчание. — каза Аманда. — Ако знаех, че ще ми струва любовта на сина ми, щях да го направя!
— Да се престориш, че никога не си виждала жена му с друг мъж? — попита Джак. — Да го оставиш да бъде измамен, унижен?
— Той я обичаше. — каза Аманда. — Би предпочел невежеството. Ние му струвахме щастието.
Но Джак упорито поклати глава.
— Но виж какво стана! — каза той. — Веднага след като я разкриха като измамница, тя напусна Питър и изостави собствените си деца. Постъпихме правилно!
Но Аманда обвиняваше себе си и се тревожеше за отчуждението от Питър.
— Ще стана на 70 години, а синът ми и единствените ми внуци няма да ги има! — каза тя на съпруга си.
— Всичко ще бъде наред. — каза Джак. — Ще ти организирам най-голямото парти, което някога си виждала!
Джак се зае да организира страхотно празненство за рождения ден на Аманда и покани всички нейни приятели и цялото семейство. За негово добро Аманда се престори на развълнувана. Тя поздравяваше гостите си и получаваше подаръци, когато чу развълнуван глас да вика:
— Бабо Аманда! Ние сме! Дойдохме да ти честитим рождения ден!
Аманда се обърна и видя Ейми и Джо да тичат към нея! Бяха пораснали толкова много! Тя погледна зад тях с надеждата да види любимо лице. Тогава тя гушкаше двете деца.
— Сладки мои бебета, дойдохте от друг щат само за да ми пожелаете честит рожден ден? — извика тя. — А къде е баща ви? В колата?
— Не, дойдохме без него. — отговори Ейми.
— Но как дойдохте до тук без баща си? — Аманда попита Ейми и тогава Джаред пристъпи напред ухилен.
— Честит рожден ден, мамо! — каза той. — Надявам се, че харесваш подаръците за рождения си ден?
Аманда прегърна сина си.
— Благодаря ти, скъпи мой! Но как успя…
— Питър отиде в командировка и ме помоли да се грижа за децата. — каза Джаред. — Можех да ги доведа, въпреки че знам, че Питър ще ме намрази за това…
Тих глас го прекъсна:
— Грешиш за това! — Аманда и Джаред се обърнаха и ето го Питър!
— Мамо — каза той. — Честит рожден ден… — Той пристъпи напред и за първи път от 8 години прегърна майка си.
— О, момчето ми. — прошепна Аманда през сълзи. — Момчето ми, толкова съжалявам! Моля те, прости ми…
— Мамо! — каза Питър. — Няма какво да ти прощавам. Ти беше права през цялото време.
Бръкна в джоба си и извади красива кутия със сребърна панделка.
— Това е за теб, от Ейми, Джо и мен!
Джаред гледаше с огромна усмивка и сълзи в очите.
— Толкова се радвам, че не ми се сърдиш! — каза той. — Но как ни намери?
Питър се ухили в отговор.
— Имам инсталиран тракер в мобилните телефони на децата. — обясни той. — И никога не бих могъл да ти се сърдя, Джаред. Може да си ми по-малък брат, но си много по-мъдър от мен!
