Когато една жена заявява, че дъщеря й е изчезнала мистериозно по време на полет, пътниците започват да й се подиграват, заявявайки, че е полудяла. Но тогава тя открива нещо, което доказва, че е права.
— Моля помогнете! Не мога да намеря дъщеря си. — изплака София. — Бях разсеяна за момент, за да сменя памперса на бебето си, а когато се върнах, тя беше изчезнала!
— Моля, успокойте се, госпожо. — каза й стюардеса. — Ако се е качила на самолета, ще бъде някъде наоколо. Можете ли да ми кажете как изглежда?
— Сериозно ли?! — каза мъжа от седалката до София на стюардесата. — Видяхме тази жена само с едно дете! Не си губете времето! Жената лъже!
— Не, не лъжа. Бяхме трима. Стюардесата ни видя! — София се разплака.
— Ами, на борда има много деца, госпожо. Така че не си спомням дали видях дъщеря ви — каза стюардесата след пауза. — Но ще направя каквото мога, за да ви помогна да намерите дъщеря си.
Пътниците продължиха да настояват, че дъщерята на София не е на борда, но стюардесата внимателно прегледа целия самолет. Тя погледна в тоалетните, собствената си стая, горната палуба на самолета и дори количката с храна, която обслужваше пътниците, вярвайки, че детето може да се е скрило там, докато си играе с други деца. Но за съжаление дъщерята на София не се виждаше никъде.
Стюардесата се върна на мястото на София, унила.
— Ами, госпожо, проверих на всяко възможно място, но никъде не видях дъщеря ви. Честно казано, мисля, че помня само вас и бебето.
В този момент всички погледнаха накриво София и започнаха да й се присмиват.
— Знаех си, че лъже! И аз не видях момиче с нея! — развика се пътник от предната седалка.
— Нали! Дори я видях да пие някакви хапчета. — каза друга жена.
— О, Боже, взима ли нещо? Как може охраната на летището да е толкова безотговорна и да допуска такива хора? – измърмори възрастна дама.
— Няма нищо такова! Моля, помогнете ми — опита се да обясни София. — Взех успокоително, защото имам страх от летене.
— О, хайде! — извика мъж отзад. — Можете ли да спрете да крещите? Имам важна среща утре. За бога, оставете ме да спя!
Горката София се пречупи. Тя се опита да обясни на всички, че не лъже, но беше напразно. За съжаление дори стюардесата започна да се съмнява в нея.
— Сигурна ли сте, че сте взели само едно хапче, госпожо?
— Да! — възкликна София. — Бях с дъщеря си. Можете да проверите бордната карта.
Стюардесата забърза към компютъра, за да провери дали дъщерята на София се е качила на полета. Оказа се, че да.
— Да, тя е била с дъщеря си. Проверих! — каза стюардесата.
В този момент всички пътници млъкнаха.
— Но тогава къде е малкото момиче? Отвлечена ли е? — проговори един мъж.
— Това не е възможно, сър! — каза стюардесата. — Ние сме в небето!
— Но не е невъзможно — прекъсна я София. — Трябва да претърсим ръчния багаж на всички, особено извънгабаритните!
Като чуха това, пътниците започнаха да роптаят.
— Няма да ти позволя да пипаш чантата ми. Имам антики там! — оплака се мъж, който беше търговец на антики.
— Господине, виждаме, че дете няма да се побере в чантата ви. Ние ще проверяваме само извънгабаритния багаж, така че, моля, съдействайте ни.
— Защо трябва? – протестира жената, която се оплака, че София е взела хапче. — Тя е загубила детето си и вината е нейна! Тя е ужасна майка! Защо трябва да страдаме за това?
— Съгласен съм. Тя трябва да бъде лишена от родителски права! — оплака се мъжа, седнал до нея.
Въпреки възраженията, стюардесата настоя да прегледа багажа и контейнерите над седалката, но за съжаление дъщерята на София не беше намерена.
До този момент оставаха само 10 минути до кацането на самолета. Пилотът беше активирал сигналите за предпазните колани и инструктира всички внимателно да се върнат на местата си.
Изтощена и отчаяна, София се строполи на земята, преди да стигне до мястото си. Но когато отвори очи, тя видя нещо, което доказа, че дъщеря й е на борда.
Бебето на София си играеше с нещо искрящо на пода близо до нея. Не отне много време на жената да разбере, че мънистата са от огърлицата на дъщеря й. Тя прегледа пода и откри още мъниста, водещи до заключено багажно отделение.
— Отворете това, веднага! — изкрещя тя. — Бет може да е там!
— Но аз нямам достъп до това отделение. Само пилотът пази ключа за това отделение. Дъщеря ви не може да бъде там! — каза стюардесата.
— Просто го отвори! — София погледна сърдито стюардесата. — Самолетът е на път да кацне след по-малко от 5 минути. Дъщеря ми ще остане там, ако не проверим, а престъпникът ще се измъкне!
— Но… — Преди стюардесата да успее да каже нещо, двама пътници скочиха и започнаха да викат. — Там има много ценни неща! Не искаме да сътрудничим в това търсене!
— Съгласен съм! Това е нарушение на сигурността. Коя е тя, че да ни командва? — каза другият пътник.
— Моля, не ги слушайте. — помоли София стюардесата. — Имам чувството, че дъщеря ми е там!
Стюардесата се почувства зле за София и реши да й помогне. Тя взе ключа от пилота и отвори вратата. В стаята имаше много куфари, но не и момиче. Унили, те се канеха да напуснат стаята, когато погледът на София беше привлечен от ръка, която се подаваше иззад голям куфар.
Тя се втурна към чантата, само за да намери дъщеря си Бет в безсъзнание зад нея.
— Бет, събуди се. Добре ли си? — София не можеше да спре да плаче. — Чуваш ли ме, скъпа?
— Да, мамо. — каза Бет, докато бавно отваряше очи. — Доведоха ме тук, мамо. Слава богу, че дойде!
— Кой, Бет? Какво се опитваш да кажеш? — попита София.
Бет посочи с пръст двамата пътници, които по всякакъв начин се бунтуваха срещу претърсването. Те се опитаха да излязат от самолета възможно най-скоро след кацането, но двама мъже им препречиха пътя.
— Тя ни бърка с някого. Не бяхме ние! — каза жената, опитвайки се да се защити.
София направи крачка напред и удари шамар на жената.
— Спри да лъжеш! Знам, че ти и твоят партньор сте направили това. Как смееш да докосваш дъщеря ми!
Стюардесата се намеси.
— Госпожо, успокойте се. Добре е, че дъщеря ви е в безопасност. Ще се уверим, че няма да избягат лесно.
При пристигането си двамата пътници бяха разпитани от полицията. Оказа се, че са били на лов за антична огърлица. Те успешно я откраднали от чантата на търговеца на антики, но Бет случайно ги видяла. Решили да я скрият, за да не каже на никого.
Тъй като полетът беше с междинно кацане, багажното отделение беше отворено веднъж, когато някои пътници слизаха. По това време, докато София беше заета да сменя памперса на бебето си, те скрили Бет.
Когато истината се разкри, антикварят се засрами. Той благодари на София, че е спасила античната огърлица и е открила крадците и се извини на Бет. По-късно неговият музей организира голям прием в чест на София, тъй като тя спаси техния културен артефакт.
Какво можем да научим от тази история?
- Ако сториш нещо лошо на другите, рано или късно ще бъдеш наказан за това. Крадците си мислеха, че могат лесно да избягат и никой няма да ги хване, но тогава кармата ги удари тежко.
- Не правете прибързани заключения и не съдете някого просто така. Никой от пътниците не се доверяваше на София и твърдеше, че е надрусана или вероятно е полудяла, без дори да направят усилие да видят дали е права.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
