Всеки ден Томас и Линда идват в един и същи ресторант в Тампа, Флорида, а Габриел е техен сервитьор от години. Но един ден Томас се появява сам и сервитьорът е шокиран, докато не осъзнава какво се случва.
— Очарователно е, че идват тук всеки ден. — коментира колежката на Габриел, Хана, докато гледаха очарователната възрастна двойка, която идваше в ресторанта всеки ден от около 50 години. Всички в ресторанта знаеха и имената им — Томас и Линда Колинс.
Габриел се усмихна на Хана, която беше хостеса в ресторанта.
— Удивително е! Всеки, който някога е работил тук, вероятно им е сервирал някога. Ресторантът е бил нов или сравнително нов преди 50 години. — коментира той, гледайки двамата по-възрастни влюбени на обичайната им маса.
Двойката се усмихна един на друг, сякаш все още беше влюбена. Беше удоволствие да се види и нещо, към което да се стремим за в бъдеще. Винаги поръчваха едно и също нещо: сандвичи, придружени от чипс и газирани напитки.
Габриел и Хана продължиха смяната си и се сбогуваха с двойката, когато си тръгнаха. Габриел им каза, че ще ги види утре и г-жа Колинс се обърна, ухили се на Габриел и си тръгна.
Следващият ден обаче беше съвсем различен. Томас се появи сам и Габриел не можеше да повярва.
Хана се приближи до Габриел веднага щом насочи Томас към масата му. Тя даде на стареца меню, както й беше работата, въпреки че винаги поръчваха едно и също.
— Какво прави г-н Колинс тук сам? Случило ли се е нещо с жена му? — попита тя загрижено Габриел.
Габриел сви рамене и спря да подрежда чесновия хляб в кошници, както правеше обикновено, преди ресторантът да се напълни.
— Нямам представа. Тук съм от векове и това никога не се е случвало преди. Те винаги са заедно – точно в 13:00. Страх ме е дори да попитам. — каза той разтревожен.
— Е, иди и разбери какво става. — настоя тя.
— Какво? Не, не мога да питам просто така. — поклати глава той.
— Поне му дай кошницата с хляб и попитай дали ще поръча обичайното. Ако каже „да“, тогава знаеш, че всичко е наред и г-жа Колинс просто закъснява за първи път. — каза Хана и го бутна леко към масата.
Габриел прочисти гърлото си, грабна кошница и чиния с масло и тръгна към обичайната маса на двойката.
— Добре дошли, г-н Колинс. Обичайното ли?
Г-н Колинс вдигна очи към сервитьора.
— Габриел, здравей, хлапе. Радвам се, да те видя! — започна той и обърна очи към менюто. Накрая той поклати глава. — Всъщност мисля, че днес ще поръчам нещо ново. Какво е популярно напоследък?
Габриел почти се задави с плюнката си след това изявление. Устата му беше леко отворена, а очите му бяха широко отворени. Но той се овладя, когато г-н Колинс вдигна поглед поради мълчанието му.
— Хммм, добре. Тези дни хората са обсебени от нашата безглутенова пица. Тестото се прави с карфиол вместо брашно, така че е много здравословно. Но мога да предложа и нашето ризото с гъби, което никога не губи популярност. — отговори Габриел, опитвайки се да скрие притесненията си.
— Знаеш ли какво? Звучи добре. Донеси ми чиния с това ризото. — каза г-н Колинс, усмихвайки се на Габриел и връщайки менюто си.
Сървърът взе поръчката и менюто, все още в шок. Но трябваше да каже нещо, преди да си тръгне.
— Само една поръчка?
— Разбира се. — каза по-възрастният мъж, сякаш всичко беше наред.
Така че Габриел се върна до гишето, постави поръчката и разказа всичко на Хана. Те нямаха представа какво се случва и Хана се канеше да отиде до масата на г-н Колинс, за да попита, когато видяха някой изненадващ да влиза. Беше г-жа Колинс и двамата въздъхнаха с облекчение. Но те отново бяха изненадани, когато тя поиска маса.
Хана я настани до масата на г-н Колинс и Габриел взе поръчката й: безглутенова пица. Когато и двамата получиха поръчките си, започнаха да се хранят като двама непознати в ресторант. Накрая почти целият персонал ги гледаше с почуда и удивление.
— Какво правят? — попита Хана. Точно в този момент г-жа Колинс изпусна салфетката си. Г-н Колинс я взе и се обърна към нея. Изведнъж те започнаха да говорят и накрая си стиснаха ръцете.
— О, Боже мой. Те се преструват на непознати. Те играят роли. — каза Габриел, щраквайки с пръсти в момент на просветление, а всички останали повториха звука „ааа“. Най-накрая разбраха.
— Хей, какво правят всички тук? — каза техният мениджър, г-жа Талън, когато излезе от офиса си, и Габриел обясни всичко. Тя работеше в ресторанта от самото начало.
— Знаете ли защо го правят? — попита я той, тъй като тя беше единствената, която ги познаваше отдавна.
Госпожа Талън се взря замислено в по-възрастната двойка.
— Мисля, че се опитват да пресъздадат деня, в който се срещнаха. Беше точно тук, а аз бях техен сервитьор по това време. — обясни тя и каза на всички да се върнат на работа.
В крайна сметка двойката свърши с яденето и те станаха от отделните си маси, за да напуснат заведението. но Габриел ги видя да се хващат за ръцете отвън. Така че г-жа Талън беше права.
На следващия ден двойката се върна в ресторанта и се върнаха към нормалното. Габриел нямаше как да не ги попита за събитията от предишния ден.
— Гледах нещо във филм или телевизионно шоу, не мога да си спомня. Но реших, че ще бъде забавно да преживея отново деня, в който се срещнахме. — обясни г-жа Колинс, докато г-н Колинс се усмихваше на жена си.
Габриел им се ухили и им поднесе обичайното, надявайки се, че един ден ще намери някого, когото да обича точно така.
