Кара и Арън чистят старата къща, която купиха на подозрително ниска цена, когато се натъкват на странна врата в мазето. Въпреки че това откритие трябва да реши всичките им финансови притеснения, нещата поемат мрачен обрат за младата двойка, когато някой нахлува в къщата им.
Дървените стълби изскърцаха. Прах и миризма на мухъл нападнаха сетивата им, докато Кара и Арън слязоха в мазето на новата си къща. Стари кашони, счупени мебели и отломки лежаха разпръснати.
— Мислиш ли, че възрастната дама ни продаде къщата евтино, само за да изчистим боклука й? — Арън се намръщи.
— На кого му пука! Някои от тези неща може да струват нещо. — сви рамене Кара.
Арън кимна с въздишка и придружи жена си в почистването на новия им дом, като започнаха от мазето. Часове на прашни задължения по-късно, Арън се натъкна на странна дървена врата в стената на мазето.
— Кара, ела тук! Виж това. — извика той. — Намерих нещо.
Любопитни, двойката отвори изгнилата дървена врата и пристъпи вътре, страхът стискаше нервите им.
— Внимателно… — прошепна Кара, а уплашеният й тон накара Арън да потръпне.
Когато тя се наведе напред и освети с фенерчето в зловещия мрак, те видяха голям дървен сандък, разположен в средата на мазето, покрит с паяжини и прах.
— Това е странен сандък! — Арън направи гримаса. — Какво мислиш, че има вътре?
— Има само един начин да разберем… нека го отворим! — добави Кара с блеснали от вълнение очи.
След досадни усилия, Арън отвори сандъка, само за да скочи назад разочарован и шокиран.
— Предполагам, че открихме колекцията от антични статуетки на старицата. — каза той, а студените му ръце стискаха малка керамична статуя.
Кара взе статуетката от ръката на Арън и кръвта се отцеди от лицето й.
— Скъпи, трябва да видим какво друго има вътре. — каза тя треперещо. — Ако съм права, значи сме открили истинско съкровище!
— Майсен… и, о, виж това! Дрезденска дантела! — Кара въздъхна. — Толкова са красиви. Искам да ги запазя всичките.
Но Арън отхвърли идеята на Кара и възкликна шокиран.
— О, Боже мой! Току-що потърсих онлайн. Тези фигурки може да струват стотици хиляди долари. Но как са се озовали тук в тази изба?
— Мислиш ли, че са били откраднати? — Кара се усъмни.
Те подозираха, че богатството в ръцете им едва ли е принадлежало на жената, която продаде къщата си толкова евтино. След задълбочен разговор Арън и Кара решиха да продадат фигурките в Пенсилвания и да получат достатъчно пари, за да изплатят всичките си дългове и да започнат нов живот.
Взели решение, Кара остана да подреди къщата, докато Арън тръгна сам по магистралата, с огромната находка, скрита в багажника на колата му.
Тъкмо беше минал покрай езерото Милтън, когато телефонът му внезапно иззвъня половин час по-късно.
— Скъпи, имаше… — Кара беше задъхана и заплака. — …имаше крадец в къщата. Взех ти пушката и слязох в мазето…
Сърцето на Арън започна да бие силно, когато той отби.
— Какво? Ти си добре, нали?
Кара подсмърчаше.
— Да… той се втурна към мен и аз дръпнах спусъка. Това го изплаши. Той го измъкна обратно през прозореца. Но, скъпи, той търсеше нещо около мястото, където намерихме сандъка.
— Какво? Заключи всички врати. Идвам. — обхванат от страх, Арън бързо обърна и побърза към дома.
— Всичко е наред…тук съм…всичко е наред. — Арън прегърна силно Кара, щом пристигна у дома. Беше твърде ужасена.
Въпреки че Арън искаше да остави фигурките някъде, за да може непознатият, който нахлу в къщата им, да ги вземе, той промени решението си.
— Тази къща е наша…и всичко вътре също е наше. — заяви Арън. — И след това как те изплаши, няма да му дам това, което намерихме… Мисля, че знам начин, по който можем да запазим съкровището.
Арън измисли план, така че крадците или който и да е никога да не се върне да търси фигурките.
— Ще се преместим в нов град… и ще започнем отначало с парите, които ще спечелим от продажбата на фигурките. — каза уверено Арън.
— Да! И това е възможно само ако тези мръсници вярват, че фигурките са били унищожени. — добави Кара със злобна усмивка.
По-късно същата вечер двойката размени фигурките в сандъка със старите си керамични чинии и чаши. Те ходеха от стая в стая и поливаха мебелите с бензин и почти всички запалими течности, които имаха.
Удовлетворен от техния гениален план, Арън запали своята запалка и я хвърли в къщата.
— Иска ми се да не се налагаше да правим това. — каза той, докато с Кара изтичаха до колата си и се отдалечиха от къщата, която гореше.
— Ще бъде невъзможно да се каже, че натрошените и овъглени керамични съдове там не са от тези фигурки! — Кара се засмя, когато Арън кимна зад волана.
Те спряха за нощта в мотел на магистралата, където планираха бъдещето си със съдбовното богатство, което притежаваха. Но по някаква причина Кара беше скептична дали ще проработи.
— Преминахме ли границата, скъпи? — Кара вдигна поглед към Арън, докато се оттегляха в мотелската си стая.
— Защо… Не мисля така! Ние просто си помагаме. — каза Арън.
— Но не е като тези фигурки да са наистина наши. — каза Кара, задушаваща се от съжаление и неописуем страх. — Ами ако са били откраднати? Трябва да ги предадем на полицията.
— Наистина ли? Не мисля така. — каза Арън. — Стигнахме твърде далеч, за да се върнем сега, Кара. Ще продадем тези фигурки, ще купим уютна малка къща с парите, които получим, и ще продължим напред.
Въпреки че Кара се съгласи, мислейки как животът им ще се промени завинаги за една нощ, нещо я притесни.
— Днес изгорихме къщата си. Ами утре? Ами ако тези мъже дойдат да търсят съкровището? — тя погледна дълбоко в очите на Арън.
— Знам, скъпа. Но не искаш ли нашата мечтана къща? Нещо малко… и уютно, където да започнем отначало… да имаме деца… и да сме щастливи до края на живота си? — каза Арън.
— Разбира се, скъпи., — Кара държеше ръката на Арън. — Просто казвам, че може би трябва да спрем всичко, преди да е станало твърде късно…по-добре е да спрем навреме, отколкото да съжаляваме по-късно.
— Просто прекаляваш! — Арън нежно целуна Кара по челото, за да я утеши. — Но те чувам, става ли? Почти сме приключили с тази работа. Утре ще продам тези фигурки и ще напуснем това място.
На следващата сутрин Арън остави Кара в мотела и занесе фигурките на търговец на антики в града.
— Ъъъ… как се сдобихте с тези? — Г-н Финч, търговецът на антики, попита скептично, докато разглеждаше детайлите, гравирани върху керамичните предмети.
Странно усещане пропълзя в корема на Арън. Но той запази спокойствие и погледна мистър Финч в очите.
— О, те са част от колекция, принадлежала на покойната ми баба. — каза той.
— Хм… ще ви дам 200 долара за фигурка… и 10 000 долара за цялата колекция. — каза г-н Финч, когато Арън вдигна шокирано вежди.
— Какво? Не говорите сериозно. — кимна Арън в знак на пренебрежение. — Ще намеря друг купувач, ако не сте готов да платите стотиците хиляди, колкото струват.
— Това не е оферта. — г-н Финч сграбчи Арън за рамото и го спря.
— Знам, че тези фигурки са откраднати. Ако не ми ги продадеш за 10 000 долара, ще те докладвам на полицията.
Лицето на Арън се изкриви от шок и той насили усмивка върху лицето си, опитвайки се да прикрие страха си.
— О, грешите… трябва да тръгвам. — каза той.
— О, не греша! Топката е във вашето поле. Имате време до тази вечер да решите. — каза г-н Финч.
Без да отговори, Арън бързо излезе от магазина с кутията със фигурки.
— По дяволите! Ами ако г-н Финч е с крадците? Той ще им каже, че фигурките не са унищожени в пожара. Кара и аз трябва да напуснем този град незабавно. — промърмори Арън, докато бързаше към мотела.
Но когато се втурна към стаята си, го очакваше огромен шок. Кара я нямаше. Дрехите лежаха разпръснати по пода. Матракът и възглавниците бяха разрязани. И на телевизора имаше лепяща бележка.
— Направи точно каквото ти казваме, ако искаш дамата ти да се върне жива.
Студена пот изби по челото на Арън, когато прочете думите:
„Донеси фигурките в изоставения склад на Елм стрийт в полунощ. Не се опитвай да се правиш на умен и да въвличаш полицията. Или Кара ще плати за твоето неподчинение. Ще получите 25 процента от стойността на фигурките, ако следвате инструкциите.
Арън съжаляваше, че остави Кара сама, и това беше като камък, който се търкаля надолу.
Смачка бележката и я пъхна в джоба си, той се върна към антикварния магазин точно когато мистър Финч заключваше.
— О, виждам, че сте взели умно решение. — ухили се г-н Финч злобно.
— А сега ми дай парите. — каза Арън, когато г-н Финч отключи антикварния магазин и махна на Арън да влезе.
Той огледа всеки сантиметър от фигурките една по една и написа чек за 10 000 долара.
— За мен беше удоволствие да правя бизнес с вас, г-н Финч. — усмихна се Арън, докато се качваше в колата си и забърза покрай магазина до Елм стрийт, за да разчисти сметките си с бандитите, които държаха Кара в плен.
Сърцето на Арън блъскаше в гърдите му, когато един час по-късно влезе в тъмния склад в покрайнините на града. Той надникна вътре и видя Кара, заобиколена от няколко гангстера.
— Арън! — Кара извика и се опита да изтича към Арън. Но силата й беше нищо в сравнение със заплашителния бандит, който я спря.
— Не толкова бързо, госпожо! Къде са предметите? — обърна се мъжът към Арън.
— В колата. — излъга Арън. — Първо исках да видя жена си.
„Е, видя я. Сега върви да ни вземеш нещата. — приближи се бандитът към Арън.
Точно тогава отвън завиха полицейски сирени.
— Внимание! Полиция. Обкръжени сте. Изхвърлете оръжията си и легнете на земята. — обяви командващ офицер по мегафон.
Половин час по-късно Кара и Арън стояха в полицейския участък и чакаха информация от полицията.
— Толкова съм объркана… защо направи това? — Кара вдигна поглед към Арън, намръщена.
— По-добре е да спреш навреме, помниш ли? — каза Аарон. — Никога не съм се страхувал толкова много през целия си живот, отколкото когато видях, че те няма, Кара. Просто направих това, което ти би направила. Обадих се на полицията и участвах в операцията по залавянето на бандитите.
— Но трябваше да направя малка спирка по пътя, за да се уверя, че търговецът на антики няма да пропусне затвора! — Арън се засмя.
Малко по-късно полицай се обади на Арън и Кара, за да вземе показанията им, преди да хвърли бомба.
— Ръководителят на тази операция е внукът на възрастната дама, от която сте купили къщата. — разкри полицаят. — Той нямал представа, че тя ще продаде къщата си, докато не станало твърде късно за него да си върне откраднатите фигурки.
Разочарование и недоверие обхванаха Арън и Кара, когато полицаят добави:
— Имаме да обсъдим обвинение в палеж, нали?
— Инспекторите провериха имота ви и веднага разбраха, че пожарът в къщата е резултат от палеж. — полицаят се втренчи в Арън и Кара. — Ще трябва да бъдат повдигнати обвинения.
