Моли Кларк и Елизабет Блеър стават добри приятелки по време на пенсионирането си и се сближават при отглеждането на синовете си. Но след бурен разговор те решават да проверят кое е най-доброто дете и се преструват на болни, за да видят кой ще посети майка си. Никой не очаква това, което се случва след това.
— Това е луда идея. — каза Моли на приятелката си Елизабет. И двете бяха в края на 80-те и често се хвалеха със синовете си. Синът на Моли, Брад, беше богат бизнесмен със собствена компания и национален успех. Междувременно детето на Елизабет, Кристофър, работеше обикновена работа на бюро със скромна заплата, но според нея той беше красиво човешко същество.
По време на един от разговорите си и двете се оплакаха, че не ги виждат достатъчно, а на Елизабет й хрумна луда идея: да ги тества, като се престорят на болни.
— Знам, но ще им кажем истината бързо. Няма да се преструваме твърде дълго. — предложи Елизабет с подмолна усмивка.
Въпреки че Моли не желаеше да безпокои заетия си син, тя кимна. В края на краищата, ако беше толкова успешен, със сигурност можеше да си вземе малко почивка, за да я види. Най-малкото щеше да изпрати някой да се грижи за нея.
— Добре, нека го направим. — съгласи се Моли и те приключиха с яденето на бисквитките си.
Същата вечер и двете се обадиха на синовете си, като им казаха, че са се разболели от тежък грип и са приковани на легло за известно време.
За шок на Елизабет Кристофър дойде да я посети с тенджера супа, която жена му Кира беше приготвила специално за нея.
— Скъпи, не трябваше. Болна съм, но това е просто грип. — каза възрастната жена на момчето си, чувствайки се виновна, защото всъщност не беше болна.
— Глупости. На твоята възраст трябва да се грижим за теб. Може би трябва да се преместиш при нас. — предложи Кристофър, докато й сипваше от супата.
— Не! — каза Елизабет прекалено силно и после понижи глас. — Не се обиждай, скъпи. Но къщата ти е шумна с внуците ми наоколо. Имам нужда от спокойствие.
Кристофър се усмихна и кимна.
— Права си. Просто мисля за решения.
— Всъщност се надявах, че можеш да посетиш съседката ми, Моли Кларк. Тя също се разболя от грип и се чудя дали синът й е дошъл. Тя също щеше да му се обади. — каза тя.
— О, ще й занеса супа. Кира направи огромна тенджера. — отвърна той, стана от леглото й и отиде в кухнята.
Елизабет въздъхна, чувствайки се зле от лъжата, но любопитна за положението на Моли.
***
Моли отвори входната врата и мъж на средна възраст, който изглеждаше точно като покойния съпруг на Елизабет, стоеше на входната врата.
— Ти трябва да си Кристофър .— каза тя.
Мъжът се усмихна и каза:
— Г-жо Кларк, защо не сте в леглото? Мама ми каза, че също сте болна и дойдох да ви донеса храна. Тя също се чудеше дали синът ви е дошъл или е изпратил някой.
Моли се поколеба за секунда, не искаше да отговори на този въпрос, защото синът й… не беше дошъл и тя почувства ревност, че Кристофър беше там.
— Влез, момче. Много ти благодаря. Сега се чувствам малко по-добре. — каза по-възрастната жена, докато Кристофър влезе и постави супата на кухненския й плот.
— И така, синът ви идва ли скоро?
Накрая Моли трябваше да отговори.
— Не, скъпи. Той няма да дойде.
Тя се замисли за разговора им снощи.
— Не можеш ли да дойдеш да ме посетиш и да се погрижиш за мен за известно време, скъпи? — бе попитала тя сина си.
— Защо просто не наемеш някого? – отвърна Брад.
— Но… не искам непознат в дома си. — обясни Моли, чувствайки се зле, че това е трик. Но все пак Брад трябваше да е отворен за посещения.
— Мамо… не мога. Не обичам да се грижа за болни хора и сега съм твърде зает.
— Ти си шефът, Брад. Можеш да отделиш малко време за майка си.
— Не, мамо. Аз съм бизнесмен, не гледач. Наеми някого! Имаш достатъчно пари! — Брад се сопна и затвори телефона. Моли трепна и прекара остатъка от нощта в размишления върху думите му.
— Г-жо Кларк? — Кристофър прекъсна мислите й. — Искате ли да стопля супата?
— Какво? — попита тя, малко дезориентирана, след което думите му се забелязаха. — О! Не, благодаря. Ще ям по-късно. Мисля, че ще поспя.
— Добре, ще ви оставя да си починете. Но мога да дойда да ви проверя по-късно или ако имате нужда от нещо, моля, звъннете на телефона на мама. Мисля, че ще спя тук тази вечер. — предложи Кристофър и излезе, давайки й огромна усмивка.
Кристофър се грижеше и за двете жени през останалата част от седмицата, въпреки че нито една от тях нямаше нужда от това. Той идваше всяка вечер след работа и ги проверяваше. В крайна сметка те му казаха, че вече са по-добре и че няма нужда да се притеснява повече за тях.
— Чувствах се толкова зле заради неговата жертва. Не можех да му кажа истината. — засмя се Елизабет една вечер, докато тя и Моли вечеряха.
— Знам. Той беше толкова мил с мен. — каза Моли горчиво. — Мисля, че си отгледал по-добрия човек. Понякога да имаш пари и да получаваш всички възможности на света не е най-доброто нещо.
Елизабет най-накрая улови настроението на приятелката си и протегна ръката си, за да я утеши.
— Направила си най-доброто, което си могла. Някои хора просто са различни. Едни са по-добри отношенията, а други са повече… добре, фокусирани върху кариерата?
Моли поклати глава, но бързо смени темата. Тя не искаше да говори повече за това.
Години по-късно, когато Моли почина, тя остави на Брад само едно писмо, а всичките й милиони отидоха при Кристофър. Тя каза на сина си, че момчето на Елизабет е било до нея толкова много пъти, когато той не можеше да бъде безпокоен, така че той заслужава парите.
Брад се престори, че не го интересува, но го интерсуваше. Поне за парите.
Елизабет почина няколко месеца след приятелката си и въпреки че нямаше голямо наследство, тя също го остави на сина си, който дари голяма част от него на старчески домове и запази малко, за да осигури бъдещето на децата си.
