Иван Петров
По време на разговор можем да покажем много за себе си чрез очите си. Необходимо ли е обаче да осъществяваме пряк контакт с очите си, или за комуникацията е достатъчно само да гледаме лицата си?
Изследователи от Канада са установили, че двойки хора в разговор рядко участват във взаимно гледане (всеки участник гледа лицето на партньора си едновременно). Количеството на контакта очи в очи е още по-рядко, но малкото, което се случва, предсказва вероятността участниците да следват погледа на другия човек, докато разговорът тече.
Взаимното гледане е едно от най-основните невербални комуникационни поведения, но то не е добре проучено, обяснява екипът, отчасти защото наличните досега мобилни технологии за проследяване на погледа ограничават измерването на движението на очите по време на реални взаимодействия.
„Това проучване е едно от първите, които показват разпространението на гледането очи в очи по време на реални взаимодействия“, казва първият автор Флоранс Майран, експериментален психолог в университета Макгил в Канада.
„Установихме, че изненадващо директният контакт очи в очи е доста рядък по време на взаимодействията, но че той е значим за социалната динамика. Времето, през което влизаме в контакт очи в очи, дори и за няколко секунди, се оказва важен прогностичен фактор за последващото социално поведение.“
Майран и колегите ѝ разглеждат моделите на гледане в очите по време на разговори лице в лице между 15 двойки непознати, съставени от 25 жени и 5 мъже, всички на възраст между 18 и 24 години.
Двойките подредиха 12 предмета по полезност в измислена ситуация за оцеляване, докато носеха мобилни очила за проследяване на погледа с предна камера, записваща зрителното им поле. Изследователите записват колко често участниците гледат в устата и очите си.
При втория тест те измерили погледа на всеки от тях в отговор на изображение на лицето на партньора му, гледащо в различни посоки.
Проблемите с проследяването на погледа ограничават окончателния анализ до 12 жени и 2 мъже в 7 двойки.
По време на взаимодействията всеки участник гледал по-често встрани, отколкото директно към лицето на партньора си. Когато са гледали лицето на другия, те са гледали предимно в областта на устата и очите и рядко са осъществявали взаимен контакт очи в очи. Най-често се срещаше взаимното гледане очи в уста.
Предишни изследвания показват, че контактът с очите е важен за общуването, така че това беше изненада, а поведението на погледите противоречи на други изследвания в групи от трима или четирима души.
„Открихме, че участниците са прекарали само около 12 % от времето на разговора в интерактивно гледане, което означава, че са се взирали едновременно в лицата си само за 12 % от продължителността на взаимодействието“, казва Майранд.
„Още по-изненадващо е, че в рамките на тези взаимодействия участниците осъществяваха взаимен контакт очи в очи само през 3,5 процента от времето.“
Но когато двойките все пак са се гледали директно в очите, единият от тях е бил по-склонен да последва погледа на партньора си в последващия тест. Майранд и екипът му също така свързват взаимните погледи „очи в очи“ със склонността да следват погледа на партньора си във втория експеримент.
Според изследователите времето, което хората прекарват, гледайки се в очите, може да е важно за предаването на социални послания помежду им, а различните модели на взаимно гледане могат да са полезни за предаване на специфични послания в различни комбинации.
Струва си да се отбележи, че задачата за съставяне на списък, която участниците изпълняват заедно в това проучване, може да не е била толкова благоприятна за многобройни взаимни погледи между лицата, колкото биха могли да бъдат други задачи. Повечето от тях наистина се гледаха един друг, но чрез невзаимно гледане, а не в унисон.
Екипът казва, че би било интересно в бъдеще да се проучи как контекстът на разговора влияе върху начина, по който хората гледат лицата си един на друг.
Обемът на извадката е бил доста малък, така че по-големи проучвания могат да дадат по-обширни резултати. Друга възможност е динамиката на погледа да е различна, когато хората са с приятели, а не с непознати.
„Контекстът на социалните послания, предавани от очите, остава изключително интересен изследователски въпрос за бъдеща работа“, заключават авторите.
Последно обновена на 24 ноември 2023, 10:33 от Иван Петров