Екатерина се мести от Санкт Петербург в южната част на слънчева Италия следвайки любовта. Тя среща бъдещия си съпруг, сицилианеца Джовани, в интернет. Сега двойката живее във Вицини, град в Иблейските планини близо до Катания. Момичето преподава английски и италиански, а също така поддържа страница в Instagram, където споделя своите наблюдения и мисли за живота в новата си родина.
Ние от Поничка не можахме да подминем блога на Екатерина, в който тя говори с такава любов за тази южноевропейска държава.
Сицилианска свекърва
Запознайте се – това е майката на съпруга ми. Тя има красиво двойно име – Мария Грация. За пръв път срещнах майката на Джовани чрез видеовръзка. Обади й се от Рим по време на първата ни ваканция заедно и ми подаде телефона. Говорихме 2 минути. Всичко, което си спомням, е: „Кати, благодаря, че преподаваш на Джовани английски!“ Както се оказа по-късно, майката на Джовани просто не беше свикнала с дълги онлайн разговори. В действителност тя ме накара да се почувствам много добре приета.
Срещнах я на живо, когато за пръв път дойдох във Вицини. Тя ме прие много добре, подари ми красив син шал и каза: „Това е вашият дом. Обзаведете го както искате и решете сами какво искате ти и Джовани.”
И от нейна страна я няма онази ужасна свръхопека на сина, с която всички плашат във форумите за италианци. Мисля, че е защото Джовани е започнал да работи рано и е живял отделно. Освен това, въпреки безграничната любов към сина си, Мария Грация има много свои интереси.
Дава ли ми съвети? Разбира се. И то много! Именно тя се превърна в моя водач в хаотичния сицилиански свят: как да избера правилния артишок, кой да ме подстриже. Тя често ме нарича Джо, съкратено от италиански gioia (радост).
Сицилианци – какви са те?
Сицилианците определено ще забележат какво носите. Най-важното време е sabato sera (събота вечер). Никога не ми е било проблем да се обличам добре. Напротив. Но понякога не съм в настроение. Веднъж в sabato sera излязох със стари дънки и бяла тениска. Какво да кажа? Не съм получавала толкова много внимание, дори когато нося най-красивите си дрехи. Моят съвет към вас: ако искате да се разходите в Сицилия в събота вечер – облечете нещо елегантно, за да не ви гледат като черна овца.
В южна Италия много жители имат 2 тоалетни и 2 кухни в домовете си. Едните се използват, другите се показват: “Вижте, скъпи гости, това е тоалетната!” Не, сериозна съм. Наскоро отидохме да се видим с приятели по работа. Заведоха ни да ни покажат къщата си. Кухнята много ми хареса: дървени шкафове, удобна печка, просторна мивка. И тогава домакинята казаа: „Но това е кухнята за показване. Готвя тук.” и пред нас се появи малко помощно помещение с изкривен течащ кран и изгнила мивка. В същото време, за да си купят нова кухня, те влязоха в ужасни дългове.
В сравнение с други италианци, съпругът ми все още е много спокоен по отношение на вещите. Но за мнозина да оборудват къща за завист на съседите и небюджетна brutta figura („да не губиш лице“) е просто целта на живота. Нещата се купуват, за да надминат някои Джузепе и Франческа.
„„Ревност“, пиши „ревност“. Това е нашата отличителна черта” – настоява Джовани, когато пиша публикацията.
Сектора на услугите
Много майстори тук правят всичко по свой вкус. И също така, след като разговарят с всички наведнъж, те абсолютно не чуват какво искате. Сицилианците говорят високо и много.
Тук едва ли можете да видите салон за нокти. Най-често само момичета на 20-30 години си правят маникюр. Дългите заострени нокти вече са популярни сред сицилианците. Колкото по-ярки, толкова по-добре. Цената на маникюра у дома е около € 20, а в салона – € 30.
Фризьор, цветар, продавач – всички знаят кое е най-доброто за вас. Никой не се поколебава да каже, че клиентът има ужасен вкус и в крайна сметка всичко се прави, както реши майсторът.
От 13:00 до 17:30 всичко е затворено за обяд. И не може да става дума за купуване на нещо късно вечер или през нощта.
Какво е чувството да живееш с италианец?
Ciao, bella! Горещият нрав изобщо не е легенда. Италианецът никога не се уморява да се възхищава на своята жена. Дори да седите у дома като къртица, можете да получите сцена на ревност.
Италианецът винаги ще ви придружава при избора на тоалет. В края на краищата той знае колко важна е fare una bella figura, тоест да направи добро впечатление.
Прането, гладенето, готвенето на вечерята изобщо не се правят на въпрос. Когато благодаря на Джовани за помощта в домакинската работа, в очите му се чете скромната фраза на котката Матроскин: „Помисли само, аз също така мога да бродира … и пиша на пишеща машина…“
Можете и трябва да обсъждате храната с всички, които познавате. Отварянето на прозореца на колата, излизането през него, заставането в средата на пътя и питането какво е ял вторият братовчед на дядо Марио за вечеря е свещено. Бъдете търпеливи.
Семейните връзки са много близки, особено на юг. Ще трябва да се търси общ език с целия клан на съпруга.
Инат. Ако нещо е заседнало в главата на италианеца, ще бъде много трудно да се преодолее.
Каква ще бъде срещата?
Стандартна среща е покана за аперитив. Ако спътникът ви разочарова, можете бързо да си тръгнете. Много удобно.
Мъжът винаги плаща на среща. Дори ако това е много млад човек, който има малко пари. Просто тогава той ще отведе момичето не в ресторант, а в panineria (място, където правят сандвичи).
В южната част на Италия, особено в малките градове, има едно странно забавление: момче и момиче се возят с кола напред-назад по главната улица. Джовани обясни това с факта, че след обща вечеря мъжът иска да разузнае ситуацията, да разбере дали й се харесва или не. Затова губи време в обикаляне.
В гардероба на италианката
Все още ли мислите, че всички италианки приличат на Моника Белучи и няма да напуснат къщата без чантата на Dior? Това не е напълно вярно. Тийнейджърките и младите момичета много често се обличат в крещящи тоалети. Големи бижута от пластмаса, мини поли и куп кристали.
На възраст 20–35 години пернати тоалети и мини рокли с пайети се хвърлят в далечния ъгъл на гардероба. Те са заменени от стил, който бих нарекла „Все още не съм решила дали съм момче или момиче“. Между другото, когато бяхме в Русия, Джовани отбеляза добре поддържаната красота на руските жени при всякакви метеорологични условия.
На възраст 35-50 години жените започват да отдават предпочитание на елегантността. Роклите и токчетата се връщат в гардероба. Между другото, мит е, че италианките носят само маркови дрехи. Китайските стоки са наводнили Италия и се разпродават с гръм и трясък.
На 50 и повече години жените наистина се разкриват: грациозните тоалети вече не изчезват от закачалките. Дори 80-годишна дама може да бъде видяна в невероятно красив костюм с нанизани перли на врата си, пиеща кафе и говореща с приятелите си.
На какво ще обърне специално внимание италианецът
Шал. Летни памучни или топли вълнени – в шкафа на италианеца има шал за всеки повод.
Костюм. Както казва писателят Мартин Съли: „Италианецът по скоро би бил болен, отколкото да отиде на сватба на втори братовчед в стар костюм“. Точно! Джовани обича да избира дрехи и обувки за себе си и за мен. И всеки път след работа той със сигурност ще каже кой какво е носел, чии обувки не съответстват на вратовръзката или чия риза не е била изгладена.
Парфюм. Когато пристигнах за пръв път в Италия, с мен пристигнаха 2 скромни бутилки (и те едва се побраха в набъбналия ми куфар). А Джовани, като типичен италианец, имаше на рафта хиляда парфюми. Трябва да кажа, че дори малко завидях, но не исках да крада мъжки парфюм. За разлика от шаловете.
Очила. Как да обясня на италианец, че слънчевите очила не са необходими в дъждовния Санкт Петербург? Няма начин. По-добре да си купите още един чифт за негово спокойствие.
Това, което все още е необичайно за мен, като чужденка, в Италия
Италианците въобще не разбират думата „опашка“. Вдигат шум и се бутат. Въпреки че, трябва да призная, това важи повече за пазарите. Никой в магазина на Armani няма да направи това (но не е сигурно).
Италианците често не се притесняват да дават много лична информация на напълно непознати. Така че, само като отидете до пощата, ще научите не само правилата за изпращане на колети, но и факта, че служителят на пощата е имал диария сутрин, а синът му е получил лоша оценка.
Много често нещата се случват с познат. Така например, Джовани и аз излизаме през нощта за прясно изпечени кроасани, въпреки че пекарната е затворена. Просто там работи приятел. Нищо чудно, че тук казват: “Който има много приятели, има малко проблеми.”
Ако купувате нещо, трябва да е от роднина. Ако отидете на фризьор, трябва да е приятел. Няма значение, че роднина продава лош продукт, а приятелят подстригва зле. Останахме без масло. И разбира се, не можете да го купите от магазина – трябва да го вземете от внучката на втория братовчед.
По какво си приличаме руснаците и италианците
Веднъж гордо обявих на съпруга си, че съм разчистила целия килер, на което той, с променена физиономия промълви: „Надявам се, че не си изхвърлила чантата с торбички?!“ Разбира се, че не. Кой ще изхвърли толкова полезно нещо?
„Не ни спряха. Страхотно – каза Джовани, подминавайки полицейската кола в храстите. И тогава добави: „Трябва да примигнем на приближаващи коли за предупреждение“.
Италианците правят всичко с размах, особено що се отнася до храната и празниците. Готвят много и за зимните празници. А на 1 май La Festa dei lavoratori (Денят на труда) се чества с барбекю сред природата.
Подобно на руските входове, в близост до италианските къщи има шепа баби, които знаят всичко на света.
Италианците, особено южните, са много консервативни. Точно като руснаците, те ценят семейството и прекарват много време с бабите и дядовците си. Силно привързани са към родителите си.
Били ли сте в Италия? Какво си спомняте от пътуването?
