27-годишният Джъстин живее с факта, че е останал сирак след смъртта на майка си преди години. Но всичко се променя един ден, когато той случайно намира писма от бащата, за чието съществуване не е подозирал, и посещава адреса от плика.
Всеки уикенд 27-годишният Джъстин водеше децата си, шест и четири годишните Дейзи и Робин, в къщата на баба си Флора. През годините на неговото израстване Флора беше всичко, което Джъстин имаше. И докато остаряваше, той не можеше да благодари достатъчно на съдбата, че го е дарила с любяща баба, след като остава сирак твърде рано след смъртта на майка си по време на раждането.
Всеки уикенд те прекарваха прекрасно време заедно на барбекю в задния двор или просто разпускаха над безкрайни игри на Лудо. В един такъв уикенд Джъстин реши да помогне на баба си да почисти къщата преди Коледа. Той я посети с всички необходими неща за почистване и започна с тавана. Той беше с нея достатъчно дълго, за да знае колко разхвърлян е таванът й.
Той свали всички нежелани предмети, натрупани по рафтовете там. Когато Джъстин вдигна кашон, съдържанието му се разсипа и по-малка кутия с писма и стари снимки, падна, привличайки вниманието му. Джъстин беше отраснал в тази къща, докато не се изнесе със съпругата си Ема и знаеше какво има Флора във всяко кътче и ъгълче на дома си, с изключение на това, което беше в тази непозната кутия.
“Какви са тези писма и снимки? Как съм пропуснал да ги забележа през всичките тези години?” — учуди се Джъстин. Докато проверяваше снимките, той видя, че повечето от тях са на покойната му майка, прегръщаща непознат…
Кой е Чарли и защо прилича на мен? Джъстин се замисли, след като видя името на подателя на всички писма, изпратени до майка му. Не можеше да си спомни никого с това име. Любопитен, Джъстин занесе писмата и снимките на Флора, за да разбере.
— Бабо, кой е този мъж на тези снимки и защо мама го прегръща? – попита той.
Тревогата и нервността изпълзяха на лицето на Флора, когато осъзна, че е време да разкрие истината на внука си.
— Скъпи, исках да ти кажа отдавна, но реших, че не е подходящият момент. — започна тя, докато Джъстин любопитно слушаше.
— Помниш ли, че винаги питаше за баща си? И как ти казах, че е мъртъв? Но истината е – не бях сигурна дали е мъртъв… Излъгах те.
— Баща ми? Този мъж на снимката с майка ми баща ми ли е?
— Да, скъпи! Майка ти и баща ти се срещнаха в друг град и се влюбиха. Искаха да се оженят през есента на същата година и дори си разменяха писма. Но преди мечтаната им сватба баща ти беше изпратен на война. Беше войник.
– Бабо, какво стана с баща ми след това?
— Скъпи, той изчезна. Не можах да му кажа, че дъщеря ми е бременна с детето му. Не знаех какво се е случило с него и мислех, че е мъртъв, когато не се появи, след като му писах.
Стреснат от разкритието, Джъстин взел писмата и снимките, за да проучи по-нататък. Странно чувство почука дълбоко в него, казвайки му да посети града, където баща му уж се е срещнал с майка му, и да разбере дали има роднини по бащина линия. Но Джъстин не предполагаше какво ще намери там.
“Това е адресът, но защо това място е пусто?” — зачуди се Джъстин, когато пристигна на адреса, посочен на плика. Той почука на вратата, но никой не отвори.
— Здравей, аз съм Джъстин. Нов съм тук. Ъъъ, знаеш ли кой живее в тази къща? – попита той съседите.
— О, да, старец на име Чарли живее тук сам. Той е в инвалидна количка и мисля, че работи в антикварния магазин в града. Защо не отидеш там и не провериш?
Джъстин беше удивен, когато името, което съседът даде, съвпадна с това на плика. Няколко емоции на радост и скръб преминаха по лицето му, докато благодари на човека и забърза към антикварния магазин. Зад тезгяха той видя възрастен мъж да подрежда месингови прибори на рафта.
— Чарли??? — попита той, докато сърцето му биеше все по-бързо. Мъжът се обърна и не можа да познае Джъстин.
— Здравей, аз съм… Джъстин. От Уайоминг. Дойдох тук, за да… — Джъстин млъкна.
— Да, как мога да ви помогна? — Чарли отговори.
— Аз… дойдох да се видим.
— Младежо, познавам ли ви?
Тогава Джъстин извади старите писма и снимки и ги показа на Чарли, който пребледня и започна да плаче като дете.
— Ха… как ги получи?
— Тате, аз съм твоят син!! — Джъстин извика, когато Чарли се изчерви от шок.
— Мой син??
— Да, майка ми Обри е починала при раждането ми.
Чарли не успя да сдържи сълзите си. Както се оказа, той бил ранен по време на войната и загубил способността си да ходи. Премина през дълъг път на рехабилитация и когато се върнал у дома, той намерил писмо в пощенската си кутия, което го информирало за смъртта на приятелката му. Флора изпратила писмо, но никога не споменала нищо за бременността на Обри или новороденото й бебе.
След тяхната среща Джъстин заведе Чарли у дома, за да потърси още отговори от баба си и в крайна сметка да сглоби парчетата от пъзела, разплаквайки всички.
Два дни по-късно в къщата на баба му…
Ема и Флора подреждаха барбекюто, когато забелязаха, че Джъстин бута възрастен мъж в инвалидна количка на поляната.
— Скъпи, радвам се, че се върна. Толкова много липсваше на децата! — възкликна Флора, все още неспособна да разпознае Чарли. Но след по-внимателен поглед тя избухна в сълзи и падна на колене, молейки Джъстин и Чарли за прошка.
— Бабо, намерих баща си в града в къщата му. Защо не му каза за мен??
— Скъпи, аз му писах, че майка ти е починала. Мислех, че ще дойде да ме посети. Исках да му кажа лично за теб. Но той така и не се появи и предположих, че е изчезнал. Внезапното му изчезване ме накара да мисля, че той е загинал във войната.
В този момент Чарли се включи и направи още едно признание.
— Сине, баба ти е права. Намерих последното й писмо месеци след като се върнах у дома от рехабилитация. Бях разбито от преждевременната смърт на приятелката ми и не можах да събера смелост да посетя баба ти. Мислех, че целият ми живот е приключил и влоши нещата, след като загубих способността си да ходя във войната.
— Татко, всичко е наред. Не можем да се върнем в миналото и да променим нещата. Но винаги можем да се стремим към по-светло бъдеще. Радвам се, че сега сме заедно. Нека забравим миналото и да живеем само за бъдещето.”
Джъстин и Чарли се прегърнаха разплакани. Докато старият баща, който мислеше, че е сам, намери сина си, Джъстин намери любящ баща и дядо за децата си.
Какво можем да научим от тази история?
- Когато търсиш истината, получаваш и двете страни на историята. Когато Джъстин намира старите снимки и писма, той научава истината за баща си, за чието съществуване не е подозирал.
