Всички в квартала избягват къщата на старата жена, докато едно малко момче не решава да позвъни на звънеца й на Хелоуин и не открива истината за нея.
“Хауи! Не можеш да влезеш! Мама ни каза да избягваме къщата на госпожа Кариган на всяка цена! Не можем да влизаме там”, крещи Арчи, по-големият брат на Хауи, на момчето, което е влязло в двора на възрастната жена, след като е видяло украсата й за Хелоуин.
Малкото дете се обърна и погледна раздразнено двамата си по-големи братя. “Но тя е поставила украса. Тя иска да влезем – каза Хауи, сочейки тиквите в двора и табелката “трик или лечение” на вратата ѝ.
“Излез, Хауи! Хайде да вървим! Мисля, че мама си мисли, че е… вещица” – прошепна последната част другият му по-голям брат, Боби.
“Какво? Страхуваш ли се от нея?” Хауи се подиграва, знаейки, че това няма да се хареса на братята му. Видя намръщените им очи, но думите му бяха верни. Те се страхуваха. Никой в квартала не влизаше в къщата на госпожа Кариган и дори не се задържаше близо до нея.
Някои от приятелите им се отнасяха скептично, но неколцина смелчаци позвъниха на вратата ѝ.
Старата жена беше странна. Тя се обличаше само в черно и никога не си решеше косата. Не можеше да върви право и никога не се усмихваше на никого, затова хората я избягваха през малкото пъти, когато я виждаха навън.
Но Хауи не се страхуваше. Той щеше да почука. Най-лошото, което можеше да се случи, беше да го игнорират или да му кажат да си ходи. Въпреки думите на по-големия си брат, той се изкачи по малките стъпала и позвъни на вратата.
“Хауи! Хауи! Не!” – шепнешком му извикаха големите му братя от тротоара, а Хауи се обърна и сложи пръст на устата си, за да им даде знак да млъкнат. Но той видя как очите им се разшириха и лицата им побледняха дори под грима за Хелоуин, с който бяха облечени.
Хауи усети нещо зад себе си и се обърна бавно, без да знае какво да очаква. Усещаше студения въздух – който в ретроспекция би трябвало да знае, че е от ОВК в къщата на жената – но накрая усети, че да звъни на звънеца не е добра идея.
Старицата беше там, прегърбена и го гледаше причудливо. Видя разрошената ѝ коса и вечно черните ѝ дрехи и разбра точно защо всички я смятат за вещица. Приличаше на онези от анимационните филми. Но Хауи сви рамене, вдигна пластмасовата си кофичка с тиква и запя: “Трик или лечение!”.
По-възрастната съседка го изгледа няколко секунди и той видя, че очите ѝ малко се разшириха. Но накрая тя се усмихна и това не беше страшно, както той очакваше. Беше щастлива.
“О, дете! Да! За пръв път имам трик или лечение!” – изохка тя и посегна до себе си, изваждайки голяма торба с маркови бонбони. “Ето ти ги! Избери каквото искаш! Харесва ми костюмът ти.”
Хауи се усмихна лъчезарно, докато избираше любимите си – Сникърс, барчета “Марс”, M&Ms и др. Възрастната жена погледна зад него и видя по-големите му братя. “Те не искат бонбони?”, попита тя.
“Момчета! Елате тук! Има много бонбони!” Хауи ги извика, като размаха ръце. По-големите му братя се спогледаха объркано, но се усмихнаха и се затичаха към вратата, като грабнаха всичко, което госпожа Кариган предлагаше.
“Благодаря ви!” – хортуваха тримата и възрастната жена им махна за довиждане.
“Кажете на приятелите си, че са останали много бонбони!”
Те кимнаха и казаха на всички в квартала. Някои от приятелите им бяха скептично настроени, но няколко смелчаци позвъниха на вратата ѝ и направиха същото като Хауи. Госпожа Кариган отново се зарадва и тази вечер всички се оказаха с фантастични бонбони.
Хауи, Арчи и Боби казали на майка си, която им се намръщила, че не я слушат, но отишла да благодари на госпожа Кариган за бонбоните, а скоро и другите майки в квартала протегнали ръка.
Те открили, че след смъртта на съпруга си госпожа Кариган използва само черни дрехи и обича да е сама. Никой обаче не знаеше как са започнали слуховете или клюките, че е вещица. Лошите истории изчезнали в онази нощ на Хелоуин и госпожа Кариган станала просто още една приятелска съседка за всички в малкото градче край Ню Йорк.
