Един син пренебрегва майка си в продължение на години, само за да се почувства виновен, че никога не я е посетил въпреки нейните молби. Години по-късно той се връща в родния им град, за да я види, само за да намери гробище вместо къщата на майка си в стария им имот.
Кейтлин беше на около 60 години и живееше в малко и тихо градче. Синът й, Грегъри, избра да се премести в друг град, за да преследва кариера в корпоративния свят.
Откакто завърши колежа, Грегъри не беше посещавал майка си. Те поддържаха връзка само по телефона в продължение на няколко години, докато един ден Кейтлин не можеше да се сдържи повече и планира да посети новия град на Грегъри.
Кейтлин се качи на автобуса и отиде до мястото, където живееше синът й. Тя получавала писма от него в миналото, така че отиде на адреса, посочен на пликовете.
За съжаление, когато позвъни на вратата, отвори някой друг.
— Здравей, съжалявам, че те безпокоя — каза Кейтлин. — Грегъри Смит, моят син, все още ли живее тук?
Непознатият беше объркан, докато не си спомни името.
— А, Грегъри. Не, той се премести. Купих тази къща от него. — разкри той.
Кейтлин беше натъжена от отговора на непознатия и разочарована, че Грегъри никога не й е казвал, че се е преместил. Тя погледна надолу, поразена, чудейки се какво ще прави до следващото пътуване с автобус до нейния град след два часа.
Тогава съседка се приближи до нея, докато стоеше на тротоара.
— Търсите Грегъри? — попита тя.
Кейтлин кимна.
— Познавате ли сина ми?
Жената разкри, че тя и Грегъри все още поддържат връзка, даде й адреса на офиса на Грегъри и Кейтлин се запъти натам развълнувана.
Когато стигна до офис сградата на Грегъри в бизнес района на града, тя беше изумена да види толкова много небостъргачи. Жената влезе в сградата и се качи с асансьора и изведнъж започна да се чувства замаяна. Не беше свикнала с такива височини.
Щом стигна до етажа, написан на лист хартия, рецепционистка я посрещна на вратата.
— Как мога да ви помогна? — попита тя.
— Здравейте, тук съм, за да видя Грегъри Смит. Тук ли е? — каза Кейтлин, гледайки покрай бюрото на рецепционистката и към офиса.
— Мога ли да знам коя сте? – отвърна рецепционистката.
— Аз съм Кейтлин Смит. Неговата майка. — тихо отговори Кейтлин. Рецепционистката изглеждаше изненадана да разбере, че Кейтлин е майката на Грегъри. Тя се обади в офиса му, за да го уведоми, че пуска майка му вътре.
Рецепционистката поведе Кейтлин покрай море от кабини, докато стигнаха до ъглов офис с врата от пода до тавана. Кейтлин не можеше да повярва колко пораснал изглеждаше синът й, когато влезе.
— Здравей, Грег — каза тя, прегръщайки силно сина си. — Съжалявам, че нахлух така. Просто ми липсваше и исках да видя как се справяш. — изплака Кейтлин. — Защо спря да ме посещаваш? Не съм те чувала от няколко месеца и телефонът ти винаги дава заето. Не знаех как да се свържа с теб. Ето защо реших да напусна града, за да те видя.
— Съжалявам, мамо. Бях толкова зает с работа. През последните няколко години не съм направил нищо за личния си живот. Работата ми беше моят живот. — обясни той. Кейтлин се натъжи да чуе това, тъй като винаги е учела сина си да не бъде алчен.
— Всичко е наред, синко — каза тя тихо. — Разбирам. Но… Уикендът за Деня на майката наближава. Мислиш ли, че можеш да дойдеш с кола до нашата къща? Обещавам, че ще изпека любимия ти лимонов пай!
Грегъри погледна календара си.
— Не знам, мамо. Не съм сигурен дали ще успея. Моят шеф има нужда от мен денонощно и ако ми се обади този уикенд и съм извън града, повишението ми може да бъде хвърлено през прозореца. Толкова съм близо. — отговори той.
Кейтлин въздъхна, сдържайки сълзите си. Тя кимна и каза, че не иска да се меси в работата на сина си.
— Да те видя днес е достатъчно за мен. — каза му тя и се върна у дома същия ден.
Минаха две години, а Грегъри не посети майка си. Един ден обаче той случайно чу колегите си да говорят за Деня на майката и плановете им за техните майки и съпруги. Грегъри си спомни майка си и се почувства виновен, че я е пренебрегвал толкова дълго.
Той потегли към родния си град, карайки развълнуван към къщата, в която беше роден и израснал. Когато пристигна там, за негова изненада, майка му я нямаше, нямаше и дом. Това, което видя, беше открито поле с няколко свежи гроба.
— Какво? Какво се случва тук? — каза си той. — Не може да бъде…
Той се втурна, за да провери дали името на майка му е на някой от гробовете. С облекчение установи, че не е така.
— Къде е тя сега? — въздъхна той, внезапно изнервен.
Грегъри започна да обикаля съседните къщи, търсейки някой не му каже къде е майка му. В крайна сметка той откри, че тя живее в малка каравана и се втурна натам.
Щом я видя, той я прегърна силно.
— О, мамо, толкова се радвам, че си добре.
Кейтлин беше изненадана, тъй като никога не беше предполагала, че Грегъри ще дойде да я види.
— Не очаквах да дойдеш — каза тя.
— Толкова се страхувах да не съм те изгубил, мамо. Съжалявам, че не бях с теб толкова много години. Не мога да повярвам, че оставих цялото това време да отиде на вятъра — каза Грегъри със сълзи на очи. — Какво стана с къщата ти?
Кейтлин обясни, че е взела заем, когато Грегъри се преместил от града, за да отиде в колеж. Тя изтеглила още един заем, за да плати първата му кола, но не могла да го изплати.
— Загубих земята, защото не можех сама да се грижа за фермата. Не можех да се изплатя на банката, затова се опитах да те помоля за помощ, но видях колко си зает и стресиран с работа. Не исках те натоварвам, затова продадох къщата, за да изплатя всичко. — разкри Кейтлин.
— Мамо, трябваше да ми кажеш. Това се случва заради мен — каза той, чувствайки се още по-виновен.
— Сине, не исках да бъда в тежест за теб. Всичко, което искам, е да си щастлив. Не се тревожи за мен; тук съм добре — увери го тя.
Грегъри се разплака и продължи да прегръща майка си. Той се извини много, като поиска прошка, че я е пренебрегвал дълги години. Тя му прости и каза, че няма за какво да се тревожи.
— Не се тревожи, синко. Всичко, което те моля, е ако имаш време, идвай по-често. Много те обичам и мисля за теб всеки ден. На тази възраст ми е трудно да напускам града — призна тя.
Грегъри нямаше да позволи на майка му никога повече да изпитва трудности. Той й купи нов дом и се премести в нейния град, като напусна работата си и започна нов бизнес.
Какво можем да научим от тази история?
- Прекарвайте време с любимите си хора, преди да е станало твърде късно. Времето е злато и Грегъри имаше късмета да осъзнае това, преди да е станало твърде късно. Той пренебрегваше майка си години наред, докато не осъзна, че изобщо не е трябвало да прави това.
- Никога не е късно да започнете отначало. Въпреки повишенията, които го очакваха, Грегъри напусна работата си, за да прекарва повече време с майка си. Това му позволи да започне наново, като създаде собствен бизнес и отдаде по-голямо значение на личните си взаимоотношения.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
