Линда беше работила през целия си живот като счетоводител в голяма фирма и все още беше най-добрият служител на своята възраст. Но тя искаше да се пенсионира, нещо, което директорът отказа. Тя поиска удължена ваканция, която й била отказана и тогава най-накрая реши да напусне. Директорът обаче се появява на прага й с шокиращо предложение.
— Г-н Селинджър, работя повече от 40 години. Мисля, че вече съм заслужила пенсионирането си. — каза Линда на шефа си в счетоводната фирма, на която беше посветила живота си.
— Не, Линда. Все още не можем да направим това. Ти не можеш да ни причиниш това. Не можеш да напуснеш компанията без подходящ заместник за теб. Просто не е възможно. — отговори г-н Селинджър, поклащайки глава на нейното предложение.
Въпреки че Линда беше най-добрият служител във фирмата, тя наистина трябваше да се пенсионира сега. За нея беше по-трудно да научи всички напреднали компютърни програми, които излизаха, а фокусирането върху екрана увреждаше зрението й. През цялото време имаше главоболие и бързо се уморяваше. Беше време да си почине, особено защото беше пропуснала толкова много от живота си, работейки там.
Фирмата й изискваше най-доброто от всички, които работеха там. Линда беше изключително амбициозна жена, която искаше най-доброто за семейството си. Затова тя инвестира двойно повече часове и работи, за да стане служител номер едно в компанията. И тя беше запазила това място в продължение на десетилетия.
Но сега директорът, г-н Селинджър, й каза да остане и тя отново изпълни заповедите му.
***
За съжаление Линда беше затрупана с работа и тъжна, че г-н Селинджър не подкрепи нейното пенсиониране. Децата и съпругът й Томас забелязаха това и решиха да планират няколко излизания през уикенда.
Линда прекара време с внуците си на барбекюта, на панаира на окръг Ричмънд в родния им град в Стейтън Айлънд и те дори прекараха известно време в Ню Йорк, посещавайки туристически места.
Един уикенд съпругът й я изненада с няколко билета за планирано пътуване до Европа през лятото. Всички други бяха свободни, така че всичко, което й трябваше, беше да организира отпуската си на работа, за да му се наслади напълно.
Това беше идеалното решение. Ако г-н Селинджър не я остави да се пенсионира, той трябваше да й даде приличен отпуск тази година. В края на краищата тя не беше си взимала дълга почивка от много години. Заслужаваше я.
***
— Категорично не! Това е твърде много време. Нуждаем се от теб тук, Линда. Мислех, че вече сме обсъдили това. — каза г-н Селинджър, хвърляйки някакви документи на бюрото си и гледайки Линда разочаровано.
— Г-н Селинджър, трябва ми дълга ваканция след всичките ми години упорита работа. Говорихме за пенсиониране и вие ми казахте, че не можете да го позволите. Ваканцията е само месец. Това не е нищо. — контрира Линда, ръцете й се събраха в умоляващ жест.
— Вече ти казах отговора си. Окончателен е! — каза шефът й и започна да пише на компютъра си, което обикновено беше знак да си тръгне. Но на Линда й беше достатъчно. Тя погледна лицето на шефа си и изпита дълбока тъга. След всички тези години той се отнасяше така с нея.
— Добре. Тогава напускам. Влиза в сила незабавно. — каза Линда с възможно най-спокойния глас. Нямаше време да се наслади да гледа как челюстта на г-н Селинджър се удря в пода, докато тя излизаше от кабинета му. Тя отиде направо до бюрото си и взе няколко от своите дрънкулки, рамки със снимки и чантата си. Тя беше приключила.
— Линда! Не можеш да си тръгнеш! Не можеш да се откажеш! — извика г-н Селинджър, докато тя се приближаваше до асансьора. Целият офис се обърна да ги гледа с любопитство.
— Довиждане на всички! — Линда махна на колегите си. — Днес официално се пенсионирам!
— Хубаво! Върви си тогава! Ние можем да наемем всеки да ти върши работата! Това е най-лесното във компанията! Върви си! Неблагодарна старица!
Колегите на Линда бяха започнали да ръкопляскат, но спряха, когато г-н Селинджър започна да крещи. Тя не му обърна внимание. Качи се в асансьора и си тръгна с усмивка. Тя беше свободна.
***
Месец по-късно Линда беше заета в стаята си, опитвайки се да реши какво да опакова за Европа. Тя и съпругът й заминаваха след няколко дни и щяха да пътуват поне два месеца. Щеше да е невероятно, но тя трябваше да има избор на гардероб.
Звънеца звънна. Отиде до вратата и беше изненадана да бъде посрещната от натъжените очи на г-н Селинджър.
— Г-н Селинджър, какво правите тук? — попита тя, шокирана от посещението му.
— Линда, тук съм, защото имаме нужда от теб. Компанията има нужда от теб. Наехме по-млад човек и тя не знае как да направи нищо. Отчаяни сме без теб. — примоли се г-н Селинджър, лицето му се показваше неговата мъка.
— Мислех, че всеки може да ми свърши работата. — иронизира Линда.
— Моля те! Не ме карай да те моля. Нуждаем се от теб обратно. Мога да ти предложа увеличение на заплатата и ваканцията, която поиска. — настоя г-н Селинджър, като изглеждаше, че се кани да коленичи.
Но Линда поклати глава.
— Няма пари на света, които да ме накарат да се върна на работа, г-н Селинджър. Исках много малко от вас през тези десетилетия. Бях най-добрият служител, а вие все се отнасяхте с мен като с боклук. Изгубих толкова много време и пропуснах много етапи в живота на семейството си. Сега е време да се насладя на плодовете на моя труд. Вече знам, че работата няма значение. Прекарването на време с любимите хора има. Сбогом, г-н Селинджър, и успех. — — добави тя спокойно.
Раменете на г-н Селинджър се прегърбиха и Линда затвори вратата пред лицето му.
Какво можем да научим от тази история?
- Не губете целия си живот в работа. Истината е, че една компания лесно ще ви смени, ако нещо се случи, така че не посвещавайте живота си на това.
- Отнасяйте се добре със служителите си. Някои работодатели не научават колко ценни са техните служители, докато не стане твърде късно.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
