Г-жа Емили Кларк не искаше Саманта да се омъжва за бедняк, когото срещна в колежа. Но дъщеря й го направи и затова Емили я отписа от завещанието си. След смъртта й Саманта открива, че майка й е била права през цялото време.
— Искам да се омъжа за Нейт, мамо. Обичаме се! — каза Саманта на майка си Емили по телефона.
— Саманта, ти току-що завърши колеж. Имаш целия си живот пред себе си и не искам да се омъжваш за някого от прищявка. — отговори тя.
— Това не е твоя грижа и знам, че мразиш, че Нейт не идва от богато семейство. Ти си сноб. — обвини я дъщеря й.
— Не, Саманта. Искам да кажа… не мисля, че той изобщо е правилният избор за теб. Вярвам, че можеш да се справиш много по-добре, а той не е… добре… не е най-добрият вариант. — поколеба се г-жа Кларк. Но истината беше, че тя мразеше идеята дъщеря й да се омъжи за някой като Нейт.
Г-жа Кларк не беше елитаристка. Тя отгледа Саманта сама и работи усилено, за да й даде всичко, което някога е искала. Те живееха в Пало Алто, Калифорния, което беше перфектно, защото Саманта влезе в Станфорд. Дотогава възрастната жена беше толкова успешна, че парите не бяха проблем.
Те живееха удобно, но г-жа Кларк не искаше дъщеря й да работи толкова усърдно, колкото тя. Тя нямаше нищо против децата със стипендии, но имаше нещо в Нейт, което не изглеждаше правилно. Изглежда се срещаше със Саманта със скрити мотиви.
Когато г-жа Кларк го срещна за първи път, Нейт се възхищаваше алчно на всичко в къщата й и говореше за всички неща, които Саманта щеше да наследи, когато майка й почине.
— Той също така е мърляв, Саманта. Не знам как изобщо е получил стипендия. — присмиваше се г-жа Кларк по телефона, докато продължаваха разговора.
— Ще се омъжа за него, независимо дали ти харесва или не. Той вече ми предложи и ние определяме дата за сватба. Можеш да ме подкрепиш или не. — отвърна Саманта.
Решена да държи Нейт далеч от дъщеря си, г-жа Кларк постави ултиматум.
— Ако се омъжиш за него, ще те махна от завещанието. Няма да получиш нищо от мен, нито къщата, нито пари. Ще продам всичко и ще дам всичките си пари за благотворителност.
Но Саманта беше непреклонна.
— Няма да се хвана на твоите заплахи! Прави каквото искаш с парите си! И двамата имаме дипломи! Можем да се справим сами! — извика Саманта и затвори.
Месец по-късно Саманта и Нейт избягаха, но г-жа Кларк не помръдна. Тя веднага се обади на адвокатите си и коригира завещанието си. Но вместо да даде активите си за благотворителност, тя постави условието децата на Саманта да получат парите, след като навършат 18 години, и нито тя, нито Нейт можеха да ги докоснат.
— Мислиш ли, че майка ти ще промени мнението си за нас, след като сме женени? — Нейт попита жена си малко след сватбата, когато си намериха апартамент в Пало Алто. Нейт настоя да останат близо до майка й. Каза, че по този начин нещата ще бъдат по-лесни.
— Не знам. Беше доста ядосана. Може да отнеме известно време. — тъжно отвърна Саманта. — Но се надявам да е така. Сега сме семейство.
— Това е вярно! Ние също сме нейното единствено семейство. На кого друг би дала парите си? — подразни се Нейт. Саманта го изгледа странно.
— Шегувам се. Шегувам се. Нямаме нужда от нейните пари.
Саманта беше бременна няколко месеца по-късно, но майка й все още не искаше да има нищо общо с тях. Тя прекъсна контакт и не се пречупи въпреки многото им опити. Минаха години и по-възрастната жена почина, когато дъщерята на Саманта, Киара, беше на 12 години.
Адвокатите я извикаха да говорят за някакво наследство и Нейт беше възхитен.
— Виждаш ли? Майка ти е блъфирала през всичките тези години! Получаваме нейните пари и тази голяма къща. На Киара ще й хареса да живее там! — каза той ентусиазирано.
Но Саманта не се усмихна. Не беше толкова сигурна в това и всъщност се надяваше майка й да не им е оставила нищо. През годините Нейт беше работил само няколко месеца, твърдейки, че повечето работни места не отговарят на неговите стандарти.
Освен това той никога не помагаше вкъщи, никога не чистеше или готвеше и изобщо отказваше да гледа Киара. Саманта правеше всичко и беше уморена от това. Ако майка й остави всичко за благотворителност, той можеше да се стегне и да започне да прави нещо, помисли си тя.
Но адвокатите разкриха, че г-жа Кларк всъщност е оставила всичко на Киара, с уговорката, че тя няма да получи нито стотинка или да може да използва къщата до 18-ия си рожден ден. Саманта изпита облекчение, защото дъщеря й щеше да се оправи, но Нейт беше друга история.
— Не мога да повярвам, че тази луда жена е направила това! — извика той, когато Саманта му каза. — Е, чакай малко. Ако парите принадлежат на Киара, тогава може да успеем да ги използваме. Можем да твърдим, че е за сегашното й благополучие. Може да успеем да се преместим в голямата къща!
Тогава Саманта погледна наистина добре съпруга си. Той изобщо не беше мъжът, за когото се омъжи. Беше го изградила в главата си и се омъжи за него, на пук на майка си. “Трябваше да те послушам, мамо.”
Седмица по-късно тя се изнесе от апартамента им на ново място и взе Киара. Тя връчи документи за развод на Нейт и не искаше да има нищо общо с него.
Първоначално Саманта се притесняваше, че ще бъде принудена да му плаща издръжка, защото тя изкарваше прехраната, но имаше доказателства, че Нейт не е родител, който се грижи за дома. Той просто беше мързелив и отказваше да работи.
Сега тя знаеше, че той е залагал на наследството на майка й от самото начало. Тя също подозираше, че Нейт е измамил, за да получи стипендия и да си намери богата жена.
Тъй като Киара беше достатъчно голяма, за да потвърди някои неща пред съдията, Нейт и Саманта в крайна сметка разделиха малкото си вещи и всеки пое по пътя си. Саманта не поиска от Нейт издръжка и скоро той изчезна от живота им.
Няколко години по-късно Саманта разказа на Киара всичко, което се случи с майка й по време на честен разговор. Когато навърши 18 години, Киара я помоли да й помогне да управлява парите на баба си. Те се преместиха в дома на Саманта от детството.
— Съжаляваш ли, че се омъжи за баща ми? – попита я Киара в деня, когато се преместиха в къщата.
— Съжалявам, че не послушах майка си. Очевидно тя видя нещо, което аз не видях, а аз отказах да я чуя. Също така съжалявам, че не бях до нея в крайна сметка и ще трябва да живея с тази вина до края на живота си. Имаш само една майка. честно отговори Саманта.
