Възрастна двойка харчи последните си средства, за да осигури на внука си добро образование, но когато настъпва денят на дипломирането, той не ги кани. Двойката решава да разбере защо и открива нещо шокиращо.
Хю Фъргюсън беше отгледан от баба си и дядо си Елис и Джеф от 8-годишно момче. Родителите на Хю загинаха при автомобилна катастрофа преди години, докато се връщаха от почивка в Мексико, след което баба му и дядо му получиха попечителство над него.
Бабата и дядото на Хю нямаха финансови проблеми с отглеждането му, защото се бяха пенсионирали от високоплатени работни места. Освен това те бяха развълнувани от възможността отново да бъдат родители, след като децата им се изнесоха и създадоха семейства.
В резултат на това те направиха всичко възможно за Хю и никога не му позволиха да се чувства необичан. Но Хю започна да злоупотребява с любовта на баба си и дядо си и изискванията му само нарастваха с времето.
И все пак Елис и Джеф никога не му казваха „не“, защото го съжаляваха, че е загубил родителите си в ранна възраст. Въпреки това, когато Хю беше в последния си семестър в университета, спестяванията на двойката бяха изчерпани и те се страхуваха, че не могат да го издържат повече…
— Какво ще правим, скъпи? — Елис въздъхна, полагайки глава на ръката си, когато получи съобщение за обучението на Хю.
— Няма защо да се тревожиш, Елис — каза Джеф. — Разпитах и вярвам, че ще успеем да покрием необходимата сума.
— Попитал си някой за заем? — Елис го погледна тревожно. — Как ще ги върнем? Нали знаеш, че таксите са значителни!
— О, спри да бъдеш толкова тревожна, скъпа! — каза Джеф и махна с ръка. — Това е само един семестър! Можем да издържим. Да не говорим, че внукът ни учи в един от най-добрите колежи в страната! Ще ни накара да се гордеем, когато завърши с отличие. И когато го видим да носи дипломата си шапка, всичко ще си заслужава!
По някакъв начин споменаването на Джеф за дипломирането на Хю накара Елис да забрави за притесненията си и двамата взеха пари назаем от един от познатите на Джеф, за да покрият университетските такси на Хю.
Месеците минаваха и дипломирането на Хю най-накрая наближаваше. Джеф и Елис нетърпеливо очакваха големия ден и бяха започнали да се подготвят за него. Джеф вече беше извадил от гардероба си любимия си костюм, за да може да го занесе на химическо чистене.
Елис му се усмихна с насълзени очи.
— О, Джеф, ще бъде толкова специално! Все едно вчера започнахме да го отглеждаме и сега той завършва! Сигурна съм, че родителите му щяха да се гордеят с него… О, само ако бяха тук, за да го подкрепят!
Джеф я прегърна и я утеши.
— Знам, че където и да са, те ще бъдат толкова горди, колкото и ние, Елис. Само още няколко дни и ще станем свидетели на гордия момент!
Минаха обаче дни и изглежда нямаше информация от страна на Хю относно дипломирането. Всъщност, когато той се обади, Елис и Джеф осъзнаха, че той целенасочено избягва темата.
Същата вечер, след като разговаря с Хю, Елис реши да провери официалния уебсайт на университета за датите на дипломиране и това, което видя, накара главата й да се завърти.
— Джеф! — извика му тя от хола. — Ела тук веднага!
Джеф, който беше зает да чете книгата си, измърмори, преди да се отправи към хола.
— Уф, какво има сега?
— Това момче ни излъга, Джеф! — каза Елис. — Дипломирането му е само след три дни, а той не ни е казал нищо за това. Виж! — каза тя, завъртайки лаптопа към него.
— Какво? — Джеф не можеше да повярва. — Защо не ни покани? Това е странно.
— И аз съм изненадана, Джеф. Трябва ли просто да го попитаме защо?
Но Джеф отказа.
— Няма начин, Елис, страхувам се, че Хю крие нещо от нас. Не забеляза ли как звучеше той по телефона? Знаеш ли какво, стягай си багажа! — заяви рязко той. — Утре отиваме в неговия университет!
— Но Джеф… — Елис не успя да довърши.
— Нямаме друга възможност, Елис. Провери за билети, за да можем да се срещнем с него…
По пътя към училището на Хю Елис и Джеф бяха ужасени, защото не можеха да разберат защо Хю не ги покани на толкова важен ден в живота му. За съжаление, когато пристигнаха, те откриха, че Хю е бил изключен още след първия си семестър!
— Но къде е похарчил всичките ни пари? — попита Елис Джеф, след което глас го прекъсна отзад. — О, господин и госпожо Дженкинс, защо сте тук?
Когато Джеф и Елис се обърнаха назад, забелязаха млад мъж на около двайсет години да стои зад тях.
— Здравейте, казвам се Питър! Съжалявам, аз чух как обсъждате Хю. Не ви ли каза, че след изгонването се премести в къща под наем?
Елис го погледна, онемяла.
— Откъде ни познавате?
— Грешка, не се представих правилно. С Хю сме добри приятели! Виждал съм ваши снимки на телефона му няколко пъти… Той говори много за вас двамата! Той напусна колежа отдавна, но ние все още поддържаме връзка. Мога да ви дам адреса му, ако искате да го видите.
Елис и Джеф си размениха загрижени погледи, изненадани, че Хю бе крил толкова много неща от тях.
— Би било изключително мило от твоя страна, Питър — отговори Джеф и Питър им даде адреса.
Когато Елис и Джеф пристигнаха в къщата на Хю, те бяха изненадани да го видят да живее в запуснат квартал в малка къща. Те почукаха на вратата със свито сърце и Хю им отвори. Той беше шокиран да види Елис и Джеф там.
— Баба, дядо! Какво правите тук?
— Мислиш ли, че можеш да скриеш всичко от нас, Хю? Какво правиш тук? И къде изхарчи всички пари, които ти изпратихме, ако не си ходил на училище?! — попита строго Джеф.
Хю наведе глава от срам.
— Съжалявам, дядо — каза той тихо. — Извинявам се, че разочаровах теб и баба. Но нямах избор… Моля, влезте. Трябва да ви кажа нещо, което не мисля, че мога да крия от вас повече.
Хю им сервира чай и бисквити, докато се настаняваха, а след това разкри историята си…
Оказа се, че Хю е изключен заради отсъствията си. Той се страхувал твърде много да разкрие истината от страх да не бъде наказан от Джеф и Елис, така че продължил да получава парите, които му изпращали, и наел малка къща с тях.
По-късно, за да остане на повърхността, той започнал да работи на няколко нископлатени работни места. Истинските проблеми дошли, когато приятелката му Натали забременяла. Той планирал да завърши, но не можал да се върне в университета, тъй като трябвало да продължи да работи, за да издържа нея и детето им.
— Съжалявам, че ви разочаровах… Наистина не исках, но нямах друг избор, освен да продължа да работя. Нат не е вкъщи в момента… тя е на работа и двамата правим всичко възможно да осигурим детето си. Съжалявам, бях ужасен човек и ви разочаровах.
— Е, в това няма съмнение — каза твърдо Джеф. — Ти ни излъга, Хю, и ние сме разстроени от това… Въпреки това… ние все пак се гордеем с теб. Поне аз…
Елис и Хю си размениха объркани погледи, неспособни да разберат какво казва Джеф.
— Гордееш се с мен? Но защо? — попита го Хю.
— Не каза ли току-що, че си поел родителска отговорност за детето си, Хю? Повярвай ми, ако бях на твое място, щях да съм загрижен как да продължа напред. Но ти се отказа от всичко заради това, Хю. Ето защо толкова се гордея с теб!
— Какъв е смисълът, дядо? — тъжно каза Хю. — Колкото и да се опитваме, просто не можем да покрием разходите. Нат е бременна в шестия месец и все още работи. След това има разходите за раждане и всичко останало… Не знам какво да правя…
— Ето защо никога не трябва да криеш тайни от семейството си, Хю — каза Джеф и потупа внука си по рамото. — Виждате ли, в момента нямаме никакви средства, за да ти помогнем с обучението. Всъщност взехме парите назаем за последния ти семестър. Но можем да ви помогнем с детето…
— Какво? Взели сте заем? — Хю беше с насълзени очи.
— Всичко е наред, Хю — утеши го Джеф. — Ще измислим как да го изплатим. Но ви предлагаме да се преместите при нас… Виж, можеш поне да спестиш от наема, ако останеш при нас. И добре, бихме искали да говорим и с Натали за това. Нали, Елис?
— Дядо ти е прав, Хю — усмихна се тя. — Ти си наш внук и въпреки че сме разстроени от теб, ние все още те обичаме.
— Благодаря ви много! Обичам ви! — каза Хю и ги прегърна. — Отново много съжалявам, че ви разочаровах. Много съжалявам… Нат ще се прибере скоро. Тя ще се радва да се срещне с вас двамата!
— Ние също те обичаме, скъпи. Сега нека изчакаме Натали да се върне у дома, става ли? — каза Елис и го потупа по гърба.
Когато Натали се върна у дома, Джеф и Елис й споделиха идеята си. Тя се зарадва да ги срещне и им благодари, че са се намесили, за да им помогнат.
Джеф и Елис живяха с Натали и Хю в дома им повече от месец, докато Натали получи трансфер в родния град на Хю.
Веднъж установили се там, Хю започна да търси по-добра работа, докато Елис и Джеф започнаха собствен малък бизнес, като направиха домашна пекарна. Елис отговаряше за печенето, а Джеф за доставката.
Цялото семейство успя да осигури солиден месечен доход и изплати заема, който теглиха за колежа на Хю. Междувременно Хю започва да работи на непълен работен ден, докато посещаваше местния колеж, за да завърши образованието си. Той работи усилено, за да си осигури стипендия, и това се отплати.
Два месеца по-късно Хю и Натали посрещнаха бебето си Ава, а Джеф и Елис започнаха да се грижат за нея, докато Натали и Хю бяха на работа.
Отне още четири години на Хю да започне да се грижи самостоятелно за семейството си, но той успя. Намери си добра работа, когато завърши, и дори върна всички пари, които беше взел назаем от Джеф и Елис, които продължиха да управляват техния бизнес.
По-късно друга добра новина почука на прага на Дженкинс, когато Натали и Хю се сдобиха с тризнаци.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не крийте истината от близките си. Ако Хю беше споделил проблемите си с Джеф и Елис на време, те можеха да му помогнат много по-рано.
- Заедно като семейство можем да направим немислимото. Заедно като семейство Джеф, Хю, Елис и Натали успяха да преживеят най-тежката финансова криза и я преодоляха.
- Любовта и домът са там, където е семейството. Елис и Джеф приеха Хю и Натали и младите се съгласиха, че това е най-доброто решение, което някога са вземали, защото получиха както любов, така и подкрепа от тях.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
