На път за кафенето една вечер Пол забелязва бившата си съпруга Роуз с мъж. Съжалявайки за решението си да я напусне, той решава да се приближи до нея и да я помоли за прошка, но точно тогава нещата се обръщат неочаквано.
В стаята цареше обезпокоителна тишина. Роуз мълчаливо се взираше в Пол, докато той седеше съсредоточен върху телефона си, мислейки колко далеч един от друг са станали през последните години.
“53 години, Пол! 53 години! Толкова време сме женени. Сигурен ли си, че не ме обичаш вече? Това ли е последната глава от нашата връзка?”, възрастната дама се натъжи, докато обмисляше ситуацията.
Пол и Роуз се запознаха, когато и двамата бяха на 16 години. Семейството на Роуз наскоро се беше преместило в Ню Йорк и Пол живееше в същия квартал. При интересен обрат на събитията се оказа, че и двамата са се присъединили към един университет след гимназията и бавно, когато започнали да прекарват времето си заедно, приятелството им прераснало в любов.
След дипломирането си двойката се ожени и се премести в малък апартамент във Флорида. Пол започна работа в счетоводна фирма, а Роуз реши да поеме отговорността да направи дома им красиво място.
Подобно на всяка двойка, имаха проблеми в брака си, когато се опитаха да имат деца и се провалиха. Пол обаче беше окуражаващ по време на трудното пътуване и накрая те решиха, че ако Бог не иска да имат деца, ще спрат да опитват. Но нещата започнаха да се променят към по-лошо, след като Пол се пенсионира.
С течение на времето изглеждаше, че той губи интерес към връзката им. Приятните дискусии, които имаха за дните им, когато Пол идваше от работа, постепенно се превърнаха във време, прекарано пред телефоните – което Пол наричаше страхотно забавление – и имаше неловка тишина винаги, когато ядяха заедно, гледаха телевизия или просто седяха в хол.
Роуз беше влюбена до уши в Пол и внезапната промяна в поведението му след пенсионирането му я разтревожи. Имаше скритото усещане, че бракът им е на път да приключи с развод, и правеше всичко възможно, за да го предотврати.
— Ще излезем ли някъде, Пол? — попита го Роуз един ден. — Помниш ли онзи ресторант, в който ми предложи? Беше толкова романтично! Хайде да отидем там този уикенд. Какво мислиш?
— Прекалено съм уморен, Роуз. — каза Пол, докато вдигаше поглед от телефона си. — Освен това, ти си фантастичен готвач. Защо искаш да пилееш пари, като ходиш на ресторант? Нека просто си останем у дома и да вечеряме тук.
— Но скъпи, мина известно време. Просто се чудех дали можем да прекараме малко време заедно. — обясни Роуз с тъжен глас.
— Винаги сме заедно, Роуз. Колко още време искаш да прекараш с мен? Както и да е, готов ли е обядът? Трябва да отида някъде след това. — отговори той, избягвайки въпроса й.
Роуз беше уморена от Пол и неговите болезнени реакции, така че измисли друг план. Отиде до близкия цветарски магазин и поръча да й доставят цветя, заедно с бележка, подписана с име на мъж. Но когато цветята пристигнаха, Пол само попитал кой ги е изпратил и след като чул отговора, се вглъбил в смартфона си.
Виждайки незаинтересованата му реакция, този път Роуз загуби хладнокръвие и му се развика.
— Наистина ли си толкова нетърпелив да прекратиш брака ни, Пол, че дори не те интересува дали друг мъж ми изпраща цветя? Ако е така, моля те, кажи ми, защото ми омръзна да живея така!
— Успокой се, Роуз. — въздъхна Пол, вперил поглед в телефона си. — Не е нужно да правиш голяма работа от всичко!
— Еха! — Роуз беше бясна. — Кога за последен път седнахме и говорихме един за друг, Пол? Така ли трябва да живее една семейна двойка? Вече дори не ядем заедно. И единственото време, което прекарваме заедно, е да седим във всекидневната, взирайки се в нашите телефони!
— Ние сме заедно от дълго време, защото се обичаме, Роуз. — тихо каза Пол. — Няма нужда да го доказваш всеки път. Това е нещо, което тийнейджърите правят. Така че не бъди глупава. Ако очакваш да ти подарявам цветя и да те водя на срещи, съжалявам, скъпа, но на тази възраст, трябва да си почиваме и да избягваме да правим подобни неща!
Разгневена от отговора на Пол, Роуз нахлу в спалнята си и затръшна вратата. Но за разлика от миналото, Пол не я последва, за да се извини, ако думите му са я наранили. Вместо това той отново се потопи в телефона си, напълно забравил за спора им – докато Роуз не излезе с куфара си и не обяви, че се развежда с него.
Пол смяташе, че това е пореден опит да възобновят връзката си и не обърна внимание. Но след няколко дни, откакто тя напусна дома им и когато Роуз му изпрати документи за развод, той разбра, че тя не блъфира.
Пол обаче не беше тъжен, вместо това се чувстваше като освободен от задушаваща връзка. Роуз вече не го караше да я извежда на срещи и да прекарва време с нея и той беше свободен да прекарва дните си както си иска. Но след известно време празнотата започна да го безпокои.
— Скъпа, готова ли е закуската? Можеш ли да ми направиш и чаша черно кафе? — извика Пол на Роуз, докато се приближаваше до масата за закуска. Когато не отговори, той осъзна, че са минали повече от две седмици, откакто Роуз се е развела с него.
Нещо се промени в Пол след този ден и той не искаше да бъде повече сам. Нещата, които го правеха щастлив, започнаха да го дразнят и му беше писнало да бъде сам. И така, един ден той беше на път за съседно кафене за почивка от самотата си, но когато се канеше да влезе, забеляза нещо, което го накара да спре.
Роуз беше там, но не беше сама. Тя се държеше за ръце с друг мъж и двамата се усмихваха и гледаха един друг. Роуз беше облечена в рокля на цветя и изглеждаше толкова прекрасна, колкото винаги. Отдавна не я беше виждал да се усмихва така.
“Ах, само ако я бях послушал и не я бях пренебрегнал, тя щеше да е с мен днес. Но още не е късно. Сигурен съм, че и аз липсвам на Роуз. Днес ще се извиня за всичко, което съм направил в миналото, и ще я помоля за прошка.”
Пол отиде до близкия цветарски магазин и купи букет от любимите цветя на Роуз. Когато обаче се върна в кафенето, нея я нямаше. След този ден той посети кафенето няколко пъти, но Роуз никога повече не се появи.
Мислейки, че Роуз никога не е била там и че той халюцинира поради напредналата си възраст, Пол в крайна сметка спря да посещава кафенето. Всичките му съмнения обаче бяха изтрити, когато мобилният му телефон иззвъня една сутрин, уведомявайки го, че Роуз е в болницата.
Когато отиде да я види, той научи, че е претърпяла инцидент в деня, когато я е видял в кафенето. Беше го забелязала пред кафенето и искала да говори с него, така че изтичала навън, за да го спре, без да забелязва кола, която се приближава от другата посока.
Мъжът в кафето с Роуз се оказа така нареченото й гадже, което дори не си направил труда да я закара в болница. Вместо това той избягал от местопроизшествието, което накарало местните да извикат линейка.
— Бях в безсъзнание около седмица и когато се събудих, всичко, за което можех да мисля, беше за теб. — изхлипа Роуз. — Не съм сигурна защо. Но всичко, което исках, беше да си тук.
— Съжалявам, Роуз — каза Пол и я прегърна. — Не трябваше да ти позволявам да ме изоставиш. Вината е моя. Всичко това никога нямаше да се случи, ако бях там с теб.
— И аз бях виновна, скъпи. — извика Роуз. — Трябваше да бъда малко по-търпелива. Може би тогава нещата щяха да са по-добри и за двама ни.
— Това няма значение в момента, скъпа. — каза Пол, като взе ръцете й в своите. — Няма да те оставя сама отново. След като те изпишат, ще се върнем в нашата къща. Това място вече не се чувства като дом без теб.
След завръщането на Роуз, Пол се промени драматично. Той се погрижи да й отдели достатъчно време и те често излизаха на филмови срещи или пазаруване през уикендите. Имаше чувството, че отново са млади, точно като двойката, която се беше запознала в кафенето на кампуса.
Но за съжаление само година след инцидента с Роуз тя почина от сърдечен удар. След трагедията Пол беше хоспитализиран и беше изписан едва след месец.
Откакто се възстанови и се завърна у дома, той всеки ден посещаваше гроба на Роуз с любимите й цветя. Той оставаше там в продължение на няколко часа, говорейки с нея за всичко, което му дойде на ум, често за това колко много му липсва и колко я обича и понякога се проклина за моментите, в които я е карал да се чувства зле.
