Възрастна дама споделя бензин с мъж, който бърза да отиде при болната си майка, нейната доброта е възнаградена, когато й се обаждат от банката

Колата на Рик Хенсън остава без бензин, когато е на път да види болната си майка. Той е разстроен, тъй като е блокиран на магистрала без никой наблизо и не мисли, че ще може да види майка си. Но тогава една възрастна дама се намесва, за да му помогне, и скоро е възнаградена за щедростта си.

— Съжалявам, че го казвам, Рик. — каза лекарят на майката на Рик, д-р Картър, по телефона. — Здравето на мисис Хенсън се влошава. Бих ви посъветвал да дойдете възможно най-скоро; в противен случай се страхуваме, че няма да я видите отново.

— Какво? — Рик се паникьоса. — Но д-р Картър, майка ми беше добре до миналата седмица. Как изобщо може да се случи…

— Също мислехме, че се подобрява, Рик, но тялото й вече не реагира на лечението. Всъщност не мисля, че има много време, така че реших, че е най-добре да ви уведомя. — каза д-р Картър, преди да затвори.

Сърцето на Рик падна на земята. Майка му умираше и той можеше никога да не получи друг шанс да я види. Трябваше да стигне до нея и щеше да направи всичко, за да го направи. Той заряза всичко, качи се в колата си и въведе местоположението на болницата в Google Maps.

За съжаление болницата беше малко далеч – на час път, ако нямаше трафик. Но тъй като беше роден и израснал в Калифорния и по-късно се установи там, Рик знаеше по-кратък път през магистралата, който щеше да му помогне да стигне по-бързо.

Той грабна волана и подкара възможно най-бързо, но в процеса напълно пренебрегна индикатора за гориво – което означаваше, че колата му беше на път да изчерпи бензина – докато вече не беше на магистралата. Успя да паркира колата край пътя.

— По дяволите! — Той удари ядосано волана и слезе от колата. Наоколо цареше някаква странна зловеща пустота и не се виждаше нито една душа. Провери телефона си за най-близката бензиностанция, а тя беше на мили разстояние. Въпреки това той забеляза смесен магазин наблизо – не бешедалеч – и реши да помоли за помощ там.

Около 15 минути по-късно, когато пристигна, видя двама мъже, високи и облечени в черно, да излизат от магазина. Той бързо се приближи до тях.

— Хей, човече — каза той. — Можете ли да ми отделите малко от вашето гориво? На път съм да видя майка ми…тя е болна…но ми свърши бензина.

Двамата мъже си размениха бързи погледи и се засмяха.

— Съжалявам, момче. Не можем да помогнем на майка ти. Тук не правим благотворителност!

— Не, моля ви! — помоли Рик. — Мога да ви дам каквито пари имам. Моля ви, малко е спешно.

— Изчезвай! – отвърна един от тях.

Рик не знаеше какво да прави. Той нахлу в смесения магазин и помоли няколко души за помощ, но не им отне много време да му откажат. В този момент той беше разтревожен, ужасен, че никога повече няма да види майка си. Той излезе от магазина и се свлече на стената, чувствайки се безпомощен.

Точно тогава вниманието му беше привлечено от възрастна дама, която беше изпуснала лекарството си на земята. Рик й помогна да го вземе и тя му благодари.

— О, много ви благодаря, млади човече. Станах толкова крехка. — въздъхна тя. — Тази температура не ми се отразява добре. Трябва да информирам лекаря си, че това лекарство не ми действа.

— Госпожо, можете ли да ми направите услуга? — внезапно я попита Рик.

— Да?

— Отивам да видя майка си, но колата ми… бензинът й свърши. Бихте ли споделили малко от бензина си с мен?

— О, бих ти помогнала, — каза тя колебливо, — но трябва да видя моя лекар. Съжалявам, трябва да тръгвам. — Тя започна да върви, но Рик настоя.

— Моля ви, госпожо… може да е последният път, когато виждам майка си. Моля ви! — помоли той.

Изведнъж жената спря.

— Какво? — Тя му хвърли загрижен поглед.

— Да, госпожо. — отвърна той. — Тя е в наистина критично състояние. Бихте ли ми помогнали?

— Разбира се, че бих. Елате с мен.

Жената предложи да закара Рик до колата му. Рик й благодари и изтича до магазина, за да купи помпа и контейнер, преди да продължат към колата му.

След като източи малко бензин от резервоара на възрастната дама, той й благодари отново, а в очите му бликнаха сълзи от щедростта на жената.

— Как се казвате, мила госпожо?

— Оливия, Оливия Мичъл. — отговори тя.

— Благодаря ви, госпожо! — каза Рик и се настани в колата си. — Никога няма да забравя какво направихте за мен.

— Добре, добре, сега тръгвай, майка ти те чака.

Рик й благодари още веднъж и потегли към болницата възможно най-бързо. Междувременно лекарят на г-жа Мичъл имаше неприятни новини за нея няколко дни по-късно.

— Госпожо Мичъл. — тържествено каза докторът. — Страхувам се, че температурата няма да изчезне с обикновени лекарства. Трябва да бъдете приета и наистина се нуждаете от операция. Това е единственият начин да се отървете от възпалението в мозъка си.

— Но докторе! — Тя започна да плаче. — Аз… аз нямам пари за това. Застраховката ми няма да го покрие. Можете ли да ми отделите малко време?

— Само един ден, г-жо Мичъл. Дълго време го отлагахте.

Г-жа Мичъл кимна, прикривайки сълзите си, и захлипа на болничното легло. Тя беше наясно, че няма да може да плати за процедурата.

По-късно звъненето на телефона отклони вниманието й. Тя седна на леглото и отговори на обаждането.

— Ало? Кой е? — попита тя, опитвайки се да не прозвучи така, сякаш е изплакала цял океан.

— С мисис Оливия Мичъл ли говоря?

— Да?

— Добър ден, г-жо Мичъл. Антон Скотлиф, управител на New Indus Bank. Сума от $125 000 е кредитирана по вашата сметка. Искате ли да… — Преди банковият мениджър да успее да завърши изречението си, г-жа Мичъл го прекъсна.

— Какво? — Беше на ръба да изпусне телефона.

— Кой ми ги е изпратил? — тя попита.

— Е, госпожо, преводът е извършен от Sunrise Enterprises. Освен това наскоро получихме молба за заем от вас, но я отказахме, тъй като не отговаряхте на изискванията. Все още ли се интересувате да го вземете?

— О, не, не, всичко е наред. Благодаря ви! — отговори г-жа Мичъл и затвори. Тя не знаеше кой е ангелът, който й е изпратил парите при толкова ужасни обстоятелства, но беше благодарна. Тя използва парите, за да плати операцията си.

Една сутрин, след операцията, тя се разхождаше в болничната си стая с бастуна си, когато внезапно забелязала някой на прага – мъж с красив букет в ръка. Не след дълго г-жа Мичъл разпозна кой е той.

— Как сте, госпожо Мичъл? — попита Рик, докато влизаше в стаята й.

— О, вие ли сте! Как е майка ви, скъпи? Как разбрахте, че съм в тази болница?

— За съжаление, г-жа Мичъл, моята майка, почина. — разкри той. — Въпреки това, благодарение на вас, успях да я видя за последен път и да прекарам известно време с нея.

— О, това е ужасно. Толкова съжалявам.

— Всичко е наред, г-жо Мичъл. — каза Рик. — Предполагам, че така върви животът. Знам, че майка ми гордо ме наблюдава отгоре. Надявам се, че е доволна там.

— О, да, тя е. Вие сте бил прекрасен син за нея. Знаете ли, наскоро имах отчаяна нужда от пари и някой направи анонимен депозит в сметката ми. Сигурна съм, че който и да го е направил, е бил добра душа като вас. Иска ми се да мога да се срещна с този човек и да изразя благодарността си. Между другото, не разбрах името ви. Започнах да забравям много

— Аз съм Рик – Рик Хенсън.

— И Рик, как ме намерихте? Искам да кажа, как разбрахте, че съм тук?

— Майка ми беше приета в тази болница, г-жо Мичъл. Един ден, когато минавах покрай стаята ви, случайно чух вашия лекар да ви говори. Затова реших да ви помогна. — Рик се усмихна и г-жа Мичъл разбра какво се опитваше да каже.

Възрастната жена не успя да сдържи сълзите си.

— Това сте бил вие!… О, Господи! Благодаря ви много, дете! Съпругът ми и синът ми загинаха при пожар у дома преди много години и няма кой друг да ми помогне. Благодаря ви много! Но аз съм не знам как ще ви се отплатя.

— Е, всъщност можете… няма кого да нарека семейство сега, след като загубих майка си. Затова се чудех дали ще се заинтересувате да се преместите при мен. Какво мислите?

Възрастната жена изхлипа и го обгърна с ръце.

— Рик, ти си прекрасен човек. Благодаря ти много!

След като г-жа Мичъл беше изписана, тя продаде къщата си и се премести при Рик в имението му. Рик беше главен изпълнителен директор на Sunrise Enterprises, между другото.

Последно обновена на 7 август 2023, 07:21 от Иван Петров