Майка, която е загубила сина си преди 57 години, замръзва, когато го вижда по телевизията в случайно комедийно предаване. Сълзите ѝ не спирали да текат, когато видяла сина си жив, но скоро разбрала, че той е в ГОЛЯМА беда.
Животът наистина поставя някои хора на изпитание и точно това се е случило с Ерин Джонсън преди 50 години.
Ерин била зашеметяващо красива и работела като медицинска сестра в малка болница в Охай, Калифорния. Съпругът ѝ Пит работел като санитар в същата болница, а любовната им история не приличала на никоя друга.
Първоначално Пит и Ерин се запознават, докато извършват спешно раждане на жена, на която са изтекли водите на стълбището на болницата. Бебето се родило здраво и любовната история на Пит и Ерин започнала точно когато бебето започнало новия си живот.
Пийт и Ерин започнали да се виждат, влюбили се, оженили се и три години по-късно посрещнали бебето Адриан. Животът им бил щастлив и съвършен, докато Пит не загинал в автомобилна катастрофа.
Животът на Ерин се разпада, след като тя губи Пийт. Тя е овдовяла на млада възраст и не знае как ще се справи с всичко сама. Но наличието на Ейдриън ѝ дава оптимизъм, че животът ще бъде по-добър. Затова заради детето тя се опита да се съвземе и да започне отначало.
Адриан, който бил само на три години, когато Ерин загубила Пит, бил точно копие на покойния си баща. Той също бил толкова мил и щедър като Пийт, но малко палаво дете. Веднъж се наранил, докато се опитвал да спаси болно куче, което щяло да падне в канавката. В процеса на работа паднал по лице на пътя и се сдобил с белег, който се простирал от бузата му до врата.
Макар Ерин да се радваше, че синът ѝ постъпва правилно, тя се ужасяваше всеки път, когато Адрейн изпадаше дори в най-малки неприятности. Беше изгубила Пийт и не можеше да си позволи да изгуби и Адрейн. Но тогава съдбата се намеси!
Ерин заведе Адрейн на карнавал за четвъртия му рожден ден. Имаше много атракциони и игри, от които можеше да се избира, и Адриан беше доста развълнуван. Те прекараха целия ден заедно, разхождайки се из панаира и опитвайки различни видове памучни бонбони, пуканки, хотдог и много други! До вечерта Адриан беше уморен и помоли Ерин да му донесе малко вода.
Отишли до една сергия, за да си вземат бутилка вода, но там имало огромна тълпа, затова тя казала на Ейдриън да я изчака на близката пейка.
Ерин постоянно проверявала Адриан, но когато дошъл нейният ред, тя се заела с купуването на вода, а в същото време на панаира избухнало стълпотворение. Хората се разпръснали навсякъде, отчаяно опитвайки се да спасят живота си, докато няколко хулигани нападали случайни магазини.
Ерин се обърна веднага, когато чу виковете на хората и не видя Ейдриън. Тя си проправи път през тълпата към пейката, но Адриан не беше там.
“Адриан!… Ейдриън!” – изкрещя тя, докато се оглеждаше наоколо. Нямаше обаче смисъл. Шумът заглушаваше виковете ѝ.
Ерин се паникьоса и се огледа, но не видя Адриан. Тя се скри зад пейката, когато забеляза, че хулиганите се приближават към нея. Когато те отминаха, тя претърси целия панаир за Адриан, но не успя да го открие.
Оплаквайки се неудържимо, тя веднага се обадила в полицията и ги уведомила за ситуацията на панаира и за това, че едно дете – нейният син – е изчезнало. Полицаите се отзовали бързо и се справили със ситуацията, но Адриан не бил намерен.
През следващите дни Ерин прави всичко възможно, за да го открие. Обяви във вестниците, брошури, всичко, но Адриан така и не бил намерен. След няколко месеца опити да го открие, дори полицията закрива случая.
Изминали няколко години. Ерин живеела в същата къща в продължение на 57 години с надеждата, че синът ѝ ще се върне някой ден. Дори и след пет десетилетия тя не губи надежда.
“Защо ме нарече Адриан? Помня името от детството си!”
Обаче Ерин, която всички в квартала помнеха като щастлива и весела жена, сега беше опустошена жена, с лице, гравирано от бръчки, и очи, покрити с огромни тъмни кръгове.
Живееше като отшелник. Ежедневието ѝ се състоеше в това да се разхожда из квартала и да лепи отново плакатите на Ейдриън, които бяха паднали или бяха отстранени от стената. След това си правеше чаша чай, а вечер гледаше телевизия.
Една вечер, около 17:00 ч., Ерин гледала вариететно шоу, в което за главен гост бил поканен комик. Ерин отпиваше спокойно глътка от чая си, докато водещият канеше комика на сцената. Но когато погледнала лицето на комика, чашата се изплъзнала от ръката ѝ и паднала на пода, а очите ѝ изведнъж се насълзили.
Тя разтърка два пъти очите си и се щипна, докато камерата се фокусираше върху лицето на комика. Дълбоките му очи, усмивката и белегът на лицето му бяха точно като тези на Ейдриън.
“Това… Това не може да е реално”, прошепна тя, като се мъчеше да задържи сълзите си. “Това е Ейдриън! Той ТРЯБВА да е Ейдриън!” – извика тя.
Сълзите се стичаха по бузите ѝ, докато тя закриваше устата си с длани. Комикът беше представен като Хенри Брус, но Ерин знаеше, че той ТРЯБВА да е Ейдриън. Майчиното сърце никога нямаше да пропусне да разпознае детето си. Освен това Хенри изглеждаше като копие на Пит!
Ерин набра набързо номера на телевизионната станция, който се появи в долната част на екрана. Междувременно Хенри беше започнал изпълнението си. Той говореше в микрофона, когато Ерин забеляза нещо странно. Хенри искаше да се засмее, но не можеше. Всъщност усмивката му беше изкривена, а лицето му беше отпуснато.
“Той е получил инсулт!” – извика тя. “Вдигни телефона!” – извика тя към слушалката, осъзнавайки, че Хенри се нуждае от незабавна помощ. Тогава Хенри неочаквано се свлече и предаването спря по средата на ефира.
За щастие, дотогава някой е отговорил на обаждането на Ерин. “Заведете го в болницата веднага! Той е получил инсулт… Гледах вашето предаване. Аз съм медицинска сестра. Моля, изпратете ми информация за болницата, когато главният ви гост бъде приет. Той… – тя събра малко смелост, преди да каже: – Той е моят син! Моля, погрижете се за него, докато пристигна!” – изкрещя тя без пауза.
“Какво?” “О, добре, госпожо!” – отговори мъжът от другия край на линията. Той взел телефонния номер на Ерин и я уведомил за болницата, щом Хенри бъде прехвърлен там.
След като получила адреса, Ерин бързо взела автобус, но болницата била далеч и тя не могла да стигне преди 20 ч. Когато пристигнала, се втурнала към стаята на Хенри и го видяла в безсъзнание през кръглото стъкло на вратата. Тъкмо се канела да влезе, когато мениджърът на Хенри я спрял и попитал за самоличността ѝ. За щастие, мъжът, който приел обаждането на Ерин по-рано, бил там и тя била допусната до Хенри, но само за пет минути, след като й обяснил как ги е уведомила за състоянието на Хенри.
Ерин им благодари, като влезе в стаята на Хенри и седна до леглото му, стиснала ръцете му, спомняйки си миналото им. “Ейдриън, скоро ще се оправиш – прошепна тя, а очите ѝ се насълзиха. “Аз съм тук. Никога повече няма да те оставя.”
През този ден Хенри не дошъл в съзнание, затова на следващия ден тя отново го посетила и този път очите му се отворили и той се огледал. “Мо – мот – майка…” – мъчеше се да каже на глас.
“Моля те, върви бавно… Чувстваш ли се по-добре?” – попита лекарят, който беше с Ерин. “Известно време ще имате известни проблеми с говора. Но можеш ли да се опиташ да кажеш нещо за нас?”
Хенри се опита, но не успя.
Лекарят го прегледал веднага и казал: “След няколко дни той ще се оправи, но за да се нормализира говорът му, ще е необходима терапия. Невероятно е, че първата му дума е “майка”. Сигурно много ви обича! Моля, позволете му да си почине сега.”
“Аз съм насреща, Ейдриън”, увери го Ерин, докато ставаше, за да си тръгне. “Скоро ще дойда отново…”
Но докато тя си тръгваше, той започна да плаче и я хвана за ръката.
“Искаш ли да кажеш нещо?” – попита лекарят.
Хенри кимна с насълзени очи, така че лекарят му даде един лист хартия и той надраска съобщение.
“Защо ме нарекохте Адриан? Спомням си това име от детството си!”
Ерин избухнала в сълзи, докато четяла съобщението. “Вие сте Адриан! Бях права! Спомняш ли си как те загубих, когато беше на четири години? Колкото и да търсех, не можех да те намеря! Ти си моят син… Ейдриън!”
Той кимна разплакан и успя да напише още едно съобщение.
В съобщението той пише, че родителите му са му казали, че е осиновен преди много години. Той си спомнил името си едва когато го взели от пътя и го осиновили.
Твърдят, че се е гонил след продавач на балони и е щял да бъде блъснат от кола, ако не са се намесили. Бил твърде малък, за да си спомни каквото и да било, но си спомнил името си. Каза също, че се е опитал да научи повече за детството си, но не е знаел откъде да започне. Опитал се известно време, но после се отказал, когато от това не произлязло нищо. Накрая написа, че е загубил осиновителите си преди две години.
Ерин се разплака. “Ще им бъда безкрайно благодарна, че те отгледаха толкова прекрасно. Радвам се, че си се върнала! Толкова съм щастлива!”
ОБОБЩЕНИЕ НА ИСТОРИЯТА
Ерин посещавала Хенри/Адриан всеки ден от този ден до изписването му.
След като бил освободен, Ерин се преместила при него.
Вече дядо и вдовец, след като загубил съпругата си от рак, Ейдриън представил Ерин на семейството си – единствената си дъщеря, която била омъжена и живеела в чужбина със съпруга си – и Ерин била топло посрещната. Тя тъгуваше, че е пропуснала толкова много години живот със сина си, но беше щастлива, че отново е с него.
Веднъж Адриан отново беше поканен на същото предаване и разказа историята за това как се е събрал с майка си. Всички в публиката се разплакали.
Какво можем да научим от тази история?
Никога не губете надежда. Въпреки че в продължение на пет десетилетия няма никакви следи за сина си, Ерин никога не губи надежда да го намери.
Чудесата се случват. След пет десетилетия раздяла, съдбата събира Адриан и Ерин.
Ако тази история ви е харесала, може би ще харесате и тази за жена, която рискува живота на 4-годишната си дъщеря, за да прави видеоклипове в социалните мрежи.
Този разказ е вдъхновен от историята на наш читател и е написан от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или места е чисто случайна. Всички изображения са само с илюстративна цел. Споделете своята история с нас; може би тя ще промени нечий живот. Ако искате да споделите своята история, изпратете я на info@ponichka.com.
