Децата на Милдред живееха на няколко улици от нея, но често бяха твърде заети, за да я посетят. Обикновено й се обаждаха поне веднъж на тримесечие, но всичко спира, когато децата й разбират, че е избрала да работи като чистачка. Същата година те решават да прекъснат контакта с нея.
Милдред беше убедена, че ще трябва да прекара празниците сама, след като децата й я отблъснаха заради това, че е чистачка. Всичко обаче се промени, когато някой почука на вратата й на Коледа.
Един ден тя метеше пода в местния магазин за мебели, когато забеляза познато лице да влиза през вратата. Беше нейният син, Джеймс. Преди да успее да се скрие зад един от шкафовете, той вече я гледаше с широко отворени очи.
Когато Милдред тръгна към него, той отмести поглед и излезе от магазина. Това изненада Милдред, тъй като синът й винаги е бил любимецът на мама. Тогава тя не обърна голямо внимание на това, решавайки да продължи работата си и да се занимава със сина си по-късно.
Съпругът на Милдред Том беше починал преди девет години. По това време тя живееше в големия си селски дом с децата им Джеймс и Джени.
Въпреки това, когато Том почина, децата й я убедиха да продаде къщата и да си вземе малък апартамент. В края на краищата всички те бяха на път да създадат собствени семейства и искаха малко пари, за да им помогнат да започнат бързо собствения си бизнес.
Разбира се, Милдред беше повече от щастлива да подкрепи децата си. В крайна сметка бизнесът им потръгна и те станаха твърде заети, за да посещават майка си.
Междувременно Милдред живееше от пенсията си и малко пари, които спести преди пенсиониране. С нейните скъпи поддържащи лекарства и ежедневни нужди, парите, които имаше, бяха напълно достатъчни, за да се справя.
Тази година обаче тя искаше да изненада всичките си деца и внуци със специални подаръци, така че реши да се върне на работа. Първоначално кандидатства като продавачка, касиерка в магазин за хранителни стоки и служителка във верига за бързо хранене, но й отказаха.
Унила, но не и обезсърчена, Милдред реши да кандидатства за чистачка в местен магазин за мебели, където бяха много щастливи да й дадат работа. Това беше забавна работа за нея, тъй като винаги е обичала да чисти. Сега имаше достатъчно допълнителни пари за харчене и често се глезеше с добра храна и купуваше дребни нови неща за децата си.
Милдред обаче никога не каза на децата си, тъй като се страхуваше как ще реагират. Наистина, изглеждаше, че Джеймс беше шокиран, че тя е избрала да бъде чистачка.
След работа тя реши да му се обади.
— Все още съм малко зает с работа, мамо. Мога ли да ти се обадя по-късно? — каза Джеймс.
— Скъпи, аз бях…
— Чао, мамо. — каза Джеймс, повишавайки още малко тона си, преди да я прекъсне напълно.
Милдред беше наранена, защото не виждаше нищо лошо в това да бъде чистачка. Това беше честна работа, с която не нараняваше никого!
След като Джеймс й затвори телефона, тя се обади на Джени. За съжаление тя получи същия студен поздрав от нея и дори не можа да каже дума.
Същата вечер Милдред реши да реши това и просто да им обясни всичко по време на коледната вечеря. Нито едно от децата й обаче не потвърди, че ще я посети за празника.
Само няколко дни преди Коледа Милдред и нейната съседка Марта си споделяха на чаша кафе. Именно тогава тя изля тревогите си.
— Ах, сигурна съм, че ще дойдат, Милдред — каза Марта, опитвайки се да успокои разтревожената си приятелка.
— Това е първият път, когато се държат по този начин с мен. Не мислех, че работата ми ще бъде причината да изберат да спрат да се обаждат напълно. Дори не съм направила нищо лошо. — въздъхна Милдред.
— Е, ако в крайна сметка прекараш Коледа сама, повече от добре си дошла да я прекараш със семейството ми. Аз съм точно до вратата, никога не забравяй това. — каза Марта, като стисна ръката на приятелката си.
Това не накара Милдред да се почувства по-добре, тъй като тя искаше да прекара Коледа със собственото си семейство. “Защо ме игнорират?”, не можеше да не си помисли тя.
Наистина, коледната сутрин настъпи, а Джеймс и Джени все още ги нямаше никъде. Преизпълнена с емоции, Милдред се разплака.
Тя разгледа елхата си и всички подаръци, за които беше работила усилено през цялата година. Сърцето й се разби, че дори не можеше да ги даде на семейството си.
Докато си приготвяше закуската, внезапно чу почукване на вратата. Тя помисли, че е Марта, затова реши да отвори и най-накрая да приеме поканата за вечеря, която й отправи.
За нейна изненада на вратата бяха нейните деца и внуци.
— Изненада, бабо!! — възкликнаха всички.
— Какво правите всички тук? — попита Милдред, зашеметена.
— Е, тук сме, за да прекараме Коледа с теб, разбира се! — каза Джеймс и прегърна майка си. Цялото семейство се втурна в апартамента, като Милдред се отдръпна встрани, все още в шок.
— Съжалявам, че дойдохме без предупреждение, мамо, но това беше непланирано. — призна Джени.
— Не се притеснявайте, влизайте. Нека ви приготвя нещо за хапване. — каза Милдред. Преди тя да успее обаче, Джеймс погледна майка си в очите.
— Съжалявам, мамо. Съжалявам, че реагирах така, когато те видях да работиш в мебелния магазин. — каза той и я прегърна.
— Срамуваш ли се от това, което правя, скъпи? — попита тя.
— Ами, честно казано, тогава да. Мислех, че мястото ти не е там и това ме накара да се тревожа какво ще си помислят другите хора. Но тогава проведох разговор с твоята съседка и разбрах, че аз съм този, който трябва да се срамува от себе си. — призна той.
— Моята съседка? — попита изненадана Милдред.
— Е, да. Марта, нали? Дадох й телефона си, когато се премести тук, за да може да се свърже с мен в случай на спешност. Е, тя реши, че това е спешен случай, и ме смъмри добре за това, което направих. Съжалявам, мамо. Трябва да се срамувам от себе си – имам успешен бизнес, а ти беше там, работеше! — каза той.
— Мамо, не би трябвало да работиш, когато през всичките тези години можеше да имаш пари от продажбата на къщата. Но ти ни ги даде без намек за колебание. Ние трябва да се грижим за теб сега. Не мога да повярвам, че никога не сме мислили да ти върнем парите, бяхме толкова егоистични. — включи се Джени.
— Вие, деца, не трябва да ми връщате парите. Справям се добре! — каза Милдред, опитвайки се да ги увери.
— Глупости, мамо. Искаме да живееш комфортно и ще бъдем сигурни, че правиш точно това. — каза Джеймс.
— А, да не говорим за това сега. Тук сме, за да прекараме Коледа заедно. Внуците ми чакат подаръците си. — каза Милдред, усмихвайки се. Но дълбоко в себе си тя изпита облекчение да чуе тези думи от децата си.
Тази Коледа те прекараха целия ден в смях и разказване на истории. Те започнаха да я посещават по-често и се увериха, че всичките й нужди са задоволени.
Въпреки това Милдред реши да не напуска работата си. Тя много се забавляваше и децата й се гордееха с нея, че прави нещо, което харесва. Тя се пенсионира на 75-годишна възраст с достатъчно пари, за да се наслаждава на остатъка от живота си, пътувайки и забавлявайки се със семейството си.
Какво можем да научим от тази история?
- Няма от какво да се срамувате, когато вършите честна работа. Милдред работеше като чистачка и това не е нещо, от което да се срамува. Да работиш упорито, за да изкарваш прехраната си по честен начин, е похвално.
- Никога не забравяйте за родителите си. Въпреки че всички градим собствения си живот, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
