Самотен баща бил в зоологическата градина с децата си, когато разбрал, че е оставил пелените на бебето си у дома. По-възрастна дама се притекла на помощ и на следващия ден на входната й врата се появила луксозна кола.
Джейсън беше самотен баща на две деца, 6-годишната му дъщеря Сара и 1-годишният син Роб. Съпругата на Джейсън, Манди, беше починала при раждането на Роб и това беше сърцераздирателен момент за него. Той не можа да отпразнува появата на дългоочаквания си син, защото скърбеше за любовта на живота си.
Въпреки това, Джейсън обеща на покойната си съпруга, че ще направи всичко възможно, за да се грижи правилно за децата им. Той работеше усилено, за да задоволи техните желания и нужди и прекарваше цялото си свободно време с тях.
Един ден Джейсън решил да заведе децата си в зоопарка. Сара и Роб бяха изумени от многото животни около тях, като с вълнение посещаваха всяко заграждение.
Тогава Роб започна да плаче. Първоначално Джейсън помислил, че синът му е гладен, затова им купи хотдог от щанда за храна. Когато Роб не спря да плаче, Джейсън провери пелената му и видя, че е пълна.
При проверка на раницата, която беше опаковал по-рано същия ден, Джейсън осъзна, че е забравил да вземе допълнителни памперси за Роб. Той попита служителите в зоологическата градина дали продават памперси вътре, но те казаха, че не продават.
Джейсън каза, че нямат друга възможност, освен да се приберат у дома. Двамата тихо излязоха пред тоалетните и застанаха до плажните чадъри, където този път Сара започна да плаче.
— Не искам да се прибирам! — извика тя. — Едва успяхме да посетим всички животни! Защо трябва да се прибираме вкъщи, само защото Роб е напълнил пелените си?!
Сара започваше да избухва, а Джейсън беше в отчаяние, с две деца, които плачеха едновременно.
— Помогни ми, Манди — прошепна той, надявайки се, че покойната му съпруга някак си ги пази от небето.
В този момент Джейсън изведнъж усети топла ръка на рамото си. Обърна се и видя възрастна жена да му подава пакет пелени.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, синко, но чистех кабинките, когато те чух да казваш, че си оставил памперсите на сина си у дома — каза му тя. — Ето, имам малко памперси. Вземи ги, за да продължите да се наслаждавате на деня си в зоологическата градина.
Джейсън се чудеше защо възрастна жена има пакет пелени в зоопарка. Въпреки това тя беше отговор на молитвата му и той не можеше да не си помисли, че покойната му съпруга Манди се е намесила от небето.
— Много мило от ваша страна. Благодаря ви! — каза той.
— Казвам се Дороти — каза възрастната жена. — Аз съм чистачка тук в зоологическата градина. Преди да дойда на работа, бях купила малко памперси и мляко за моите правнуци, които идват утре за Деня на благодарността — сподели тя.
— О, толкова съжалявам — отговори Джейсън веднага щом чу, че памперсите са за нейните правнуци. — Моля, кажете ми адреса си. Ще ви изпратя нов пакет пелени навреме за празниците утре.
Дороти поклати глава.
— Няма нужда от това. Малко след като пристигнах в зоологическата градина, внуците ми ми казаха, че все пак няма да могат да дойдат. Ще прекарам Деня на благодарността сама. — въздъхна тя.
На Джейсън му беше мъчно за възрастната жена и искаше да й помогне. Тя изглеждаше с разбито сърце. Сигурно е очаквала с нетърпение деня, но семейството й е отказало в последния момент.
След като се разделиха, Сара внезапно заговори с баща си.
— Татко, горката жена ще прекара сама Деня на благодарността. Тя заслужава да бъде с други хора, които се грижат за нея!
Джейсън знаеше, че Сара е права. Той каза на дъщеря си, че ще направят нещо по въпроса, и те продължиха деня си. Преди да си тръгнат, те посетиха офиса на администратора на зоопарка, за да научат повече за Дороти.
При влизането администраторът ги поздрави с топла усмивка.
— Как мога да ти помогна? – попита ги той.
Джейсън сподели, че са попаднали на мила, възрастна дама на име Дороти, която твърдяла, че е чистачка в зоопарка.
— Разбрахме, че Дороти ще прекара сама Деня на благодарността утре. Не искаме това да се случи! — внезапно се намеси Сара.
Администраторът се усмихна на грижовността на момиченцето. Той призна, че обикновено не споделят информация за служителите си с гостите, но тъй като Сара е попитала учтиво, той беше готов да направи изключение.
Джейсън, Сара и Роб се прибраха вкъщи този ден с щастливи сърца и умове. Те не само се насладиха на изпълнения със забавления семеен ден заедно, но и очакваха с нетърпение да прекарат празника заедно.
На следващия ден Дороти се събуди от звънене на вратата. Тя с любопитство отвори вратата и с изненада откри луксозна кола, паркирана отвън.
— Здравей, Дороти — махна с ръка Джейсън. — Някой тук не иска да прекараш празника сама — каза той, махвайки към Сара, която се криеше зад него.
— Искаш ли да го прекараш с нас? — попита срамежливо Сара.
Дороти не можеше да не се разплаче, защото наистина не искаше да бъде сама на Деня на благодарността.
— Вие сте изпратени от небето — каза тя, изтривайки сълзите си. — Бих искала да прекарам Деня на благодарността с вас!
Джейсън, Сара и Роб изчакаха Дороти да се приготви, след което се върнаха с нея до голямата си къща на брега на езерото, където сготвиха вкусен пай с пуешко, шунка и пилешко месо, който изядоха заедно.
Джейсън, Сара, Роб и Дороти прекараха целия следобед в размяна на истории край лагерния огън, сякаш се познаваха от цяла вечност. Сара започна да нарича Дороти „баба“, което стопли сърцето на старата дама.
Оттогава Джейсън канеше Дороти да прекара с тях всеки празник, така че да не се чувства повече сама. Те станаха щастливо семейство и въпреки че децата и внуците на Дороти почти не я посещаваха, тя никога повече не се чувстваше сама.
Какво можем да научим от тази история?
- Каквото повикало, такова се обадило. Дороти с готовност помогна на Джейсън, само за да може той да отвърне на нейната доброта, като се погрижи тя никога повече да не се чувства сама. Когато сте мили към другите хора, Вселената ще намери начин да ви се отплати за вашата доброта, дори когато не очаквате нищо в замяна.
- Дори най-случайните срещи водят до красиви връзки за цял живот. Дороти смяташе, че срещата й с Джейсън и децата му е приключила, след като им даде пакет пелени в зоопарка. Но Джейсън и децат върнаха услугата, като се свързаха с нея и прекарваха време с нея на всеки празник след това.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
