Възрастна дама забранява някой да докосва стара кутия за бижута до деня, в който си замине

Катрин Дейвис никога не е позволявала на никого да има достъп до старата й кутия за бижута. Но когато нейната съседка Луси я отваря след смъртта й, тя е изненадана от това, което намира вътре.

Катрин Дейвис беше самотна дама на 90 години и беше прекарала почти целия си живот в бедност. Единствените й помощници в напреднала възраст бяха нейната съседка Луси, която й помагаше в къщата и се грижеше за нея, и децата на Луси, които често я наричаха баба и прекарваха времето си с нея.

Един ден, когато Луси почистваше стаята на Катрин, тя забеляза красива кутия за бижута на един рафт. Жената я свали и започна да я оглежда от любопитство, но Катрин я видя.

— Луси! — извика тя, крещейки с пълно гърло. — Откога започна да пипаш нещата ми без разрешение?

— Няма нищо подобно, госпожо. — обясни Луси. — Кутията беше покрита с прах, така че просто реших да я почистя. Между другото, откъде взе това? Много е красива.

Катрин пристъпи напред и грабна кутията от ръцете й.

— Това не е твоя грижа, млада госпожице. Както и да е, смятам, че приключи с почистването си за деня. Трябва да си тръгнеш веднага.

— Но аз просто… — Преди Луси да успее да каже нещо, Катрин я прекъсна. — Моля те, тръгвай веднага!

Какво изобщо съдържаше тази кутия?

— Никога не съм я виждала да проявява такава ревностна грижа за нещо. — замисли се Луси, гледайки в очите на Катрин, които изглеждаха по-скоро загрижени и тъжни, отколкото разстроени.

— Трябва ли да се повтарям? Моля, напусни! — Катрин изпищя отново.

— О, не, съжалявам, че те безпокоя. — каза Луси, докато набързо опаковаше всичките си вещи и си тръгна.

Онази нощ у дома, когато Луси се опитваше да заспи, мислите й се връщаха към старата кутия. Изглеждаше стара, но имаше прекрасен сребрист блясък и сложен модел, гравиран върху него. Дали е била дадена на Катрин от някой, на когото тя много държи? Но ако това е така, защо ще го крие? Тя й беше разказала всичко за живота си.

На следващия ден, когато Луси посети Катрин, тя реши да й се извини. Жената се мотивира, че това трябва да е нещо лично за Катрин и че не е трябвало да го докосва без нейно разрешение. Но Катрин не отвори вратата.

— Там ли сте, госпожо? — извика Луси. — Аз съм, Луси.

Нямаше отговори. Притеснена, Луси се втурна към задния двор, за да види дали Катрин е там, но беше пусто, сякаш никой никога не е живял в къщата.

Въпреки че Катрин никога не напускаше дома си, без да уведоми Луси, тя си помисли, че може би след случилото се предния ден Катрин е била разстроена от нея и е излязла сама. Но когато се обади на телефона й, звъненето идваше от вътрешността на къщата. В този момент Луси се притесни, затова се обади на полицията.

Веднага щом пристигнаха, те разбиха вратата и откриха Катрин в безсъзнание. Полицаите извикаха линейка и тя беше откарана в болница.

Когато Луси посети Катрин в болницата, възрастната дама не можа да спре да й благодари.

— Много ти благодаря, Луси! Днес нямаше да съм жива, ако не беше пристигнала навреме. Извинявай, че бях груба вчера.

— О, не, всичко е наред. — отвърна Луси. — Трябва да си починеш сега. Можем да поговорим за всичко това по-късно. Изглеждаш доста слаба.

— Ах, скъпа, не мисля, че ще успея да се измъкна оттук този път. — изстена старата дама. — В случай, че нещо се случи с мен, искам да вземеш всичко, което притежавам, включително старата кутия за бижута. Въпреки това, моля те, отвори я след смъртта ми. Смущавам се от това, което направих. Ключът може да бъде намерен в шкафа на бюрото. Считай го за последното ми желание.

— Не бива да казваш такива неща! Никъде няма да ходиш, разбираш ли? — Луси започна да плаче. Но на следващия ден думите на старицата се оказаха верни и тя замина към небесната си обител.

Луси организира погребението й и след като всички си тръгнаха, първото нещо, което си спомни, беше кутията, която Катрин й остави. Тя се втурна към рафта, грабна я и се плъзна на леглото. Когато най-накрая я отвори, тя беше изненадана от това, което намери вътре.

Имаше ретро флейта, сребриста на цвят и прекрасна като кутията, в която беше. Имаше и дневник, със снимка на млада двойка на него. След по-внимателен поглед тя разпозна, че младата жена е Катрин Дейвис. В онези дни е била доста щастлива и хубава, за разлика от старостта си, когато лицето й беше с тъмни кръгове и хлътнали бузи.

Но кой е този млад мъж? Катрин била ли е омъжена? Жената се учуди и започна да чете дневника. Тогава тя осъзна защо старата дама никога не позволяваше на никого да го докосне.

Оказва се, че Катрин се е влюбила в беден талантлив музикант и е искала да се омъжи за него по-рано, но мъжът е настоял да се оженят едва след като се установи, защото искал комфортен живот за бъдещото си семейство. Междувременно родителите на Катрин я уредили да се омъжи за богат мъж.

Първоначално тя се колебаела дали да приеме уредения брак. Но тогава тя видяла възможността като отмъщение за отказа на любимия й да се ожени за нея и се съгласила на сватбата въпреки молбите на младия музикант.

Когато обаче получила сребърната флейта като сватбен подарък от любовта на живота си, заедно с бележка колко много му липсва, тя избягала и го потърсила. Но тогава я сполетя друга трагедия и тя научила, че той е загинал в автомобилна катастрофа.

Катрин била с разбито сърце и когато се върнала у дома, родителите й отказали да я приемат. Така тя прекарала известно време при баба си и дядо си, а когато те починали, тя работела до дълбока старост, когато трябвало да разчита на спестяванията си, за да оцелее.

Когато Луси обърна последната страница от дневника, тя намери бележка, адресирана до нея.

„Благодаря ти, че се грижиш за мен, Луси“, казваше тя. „И моля, приеми извиненията ми, ако съм била неучтива. През цялото време водех дневник за целия си живот, защото не можах да превъзмогна първата си любов и винаги, когато чета за него, се радвам, че въпреки че закъсня, избрах него пред някой друг.

Но знаеш ли, този дневник е доста пълен с трагични спомени и не исках да те споменавам тук, защото, за разлика от това, с което се сблъсках в миналото, бях щастлива, откакто те срещнах. Затова реших да запиша моите мисли в тази бележка днес. Благодаря ти, че ме обичаш и се грижиш за мен. Радвам се, че те срещнах. С любов, Катрин Дейвис.“

Очите на Луси се напълниха, когато дочете дневника. Флейтата на по-възрастната жена струваше хиляди долари, но тя беше предпочела да остане бедна, вместо да я продаде за по-добър живот, защото й напомняше за мъжът, когото е обичала.

— Катрин, няма да позволя твоята жертва да отиде на вятъра! — зарече се Луси пред себе си. И на следващия ден жената реши да дари флейтата на музея на изкуствата, където сега се съхраняват музикалния инструмент и камък, гравиран с любовната история на Катрин.

Последно обновена на 30 август 2023, 14:03 от Иван Петров