Оливър посещава дъщеря си Ашли, която живее през няколко щата, но тя отказва да го пусне в дома си. Той е с разбито сърце, но някой специален го чака у дома.
На 80-ия си рожден ден Оливър взима ранен полет от Ню Джърси до Орландо, Флорида. Той очаква с нетърпение да види дъщеря си Ашли, нейния съпруг и децата им, които не беше виждал от смъртта на жена си преди повече от пет години.
По-възрастният мъж беше развълнуван от перспективата, докато се приближаваше до вратата на дъщеря си. Все още беше твърде рано, но той не можеше да чака повече и натисна звънеца. Надяваше се, че тъй като беше събота, те нямаше да имат нищо против да прекъснат съня си и да прекарат време с него. Но Оливър трябваше да звънне още няколко пъти, преди някой най-сетне да светне.
— Добре, добре… кой е там? — каза Ашли, като залюля вратата.
— Хей, скъпа! — Оливър се развесели, опитвайки се да протегне ръце за прегръдка. Но той носеше куп неща. Въпреки че беше неговият рожден ден, той беше купил подаръци за всички и с нетърпение очакваше да създаде спомени с тях.
Оливър не беше сам в Ню Джърси. Другата му дъщеря, Бети, живееше на няколко пресечки от него и беше най-милата жена на земята. Съпругът й Том също беше много мил, но и двамата имаха работни събития този уикенд и нямаха време да прекарат с него рождения му ден. Оливър беше щастлив да направи други планове и вместо това да изненада Ашли.
И тя определено изглеждаше изненадана, но не поради причините, на които Оливър се надяваше.
— Татко? Какво правиш тук? И в този час? Ще събудиш децата ми. — каза тя с навъсен вид.
— Скъпа, исках да ви изненадам този уикенд и реших, че трябва да дойда. — обясни Оливър.
— Трябваше да се обадиш. — измърмори Ашли, скръсти ръце и не покани баща си в къщата.
— Ами, да. Съжалявам, че не го направих, но все пак можем да се забавляваме малко. — продължи Оливър, а усмивката му помръкна заради нейното отношение.
— Съжалявам. Всички сме затрупани този уикенд. Съпругът ми има работа, а всички деца имат събития, рецитали, училищни неща и т.н.
— Събота е.
— Знам, но всичките им извънкласни занимания отнемат цялото ми време. Нямаме време. Слушай, защо не се върнеш и не се обадиш следващия път. Ще уредим нещо. — каза Ашли и затвори вратата, оставяйки Оливър в шок отвън.
Той не знаеше какво да прави, но постави всичко, което купи, на предната й веранда и тръгна да се отдалечава. По време на разходката си той се замисли за връзката си с Ашли през годините. Не беше тайна, че по някаква причина тя не беше толкова близка с него или с покойната му съпруга Клара. Бети беше много повече момиченцето на татко и мама. Но това можеше да е поради една конкретна причина: Бети беше осиновена.
Оливър и Клара се ожениха, когато и двамата бяха на 25 години и се опитваха да имат деца много дълго време. Но на 40 те решиха да осиновят и изненадващо Клара забременя. Почти две години след раждането на Ашли техните съседи загинаха в ужасен пожар в дома си, но те също имаха момиченце на име Бети, което оцеля. Затова решиха да я осиновят. Никога не казаха истината на Бети и Ашли, но Оливър винаги си мислеше, че знаят инстинктивно.
Въпреки че бяха почти на една възраст, момичетата никога не се бяха разбирали. Те се караха ужасно, независимо какво правеха Оливър и Клара. Терапията не подейства, времето за свързване беше безполезно и в крайна сметка Ашли ги помоли да спрат. Те така и не разбраха защо е такава. Когато навърши 18, тя замина за колеж и почти не се обаждаше.
Междувременно Бети остана вкъщи и отиде в колеж наблизо. Но дори когато се изнесе, тя винаги идваше на вечеря и никога не беше далеч. Когато тя каза на Оливър, че са заети тази година, той реши, че ще бъде идеално да види Ашли. Но очевидно тя не беше съгласна и фактът, че затвори вратата пред лицето му, беше сърцераздирателен.
Оливър обаче трябваше да продължи. Той беше възрастен човек и нямаше нужда от никого, за да празнува рождения си ден. Беше време да се прибира.
За щастие той успя да смени полета си от понеделник за същия следобед и се прибра по-късно същия ден. Когато слезе от таксито пред къщата си, видя вратата да се отваря и Бети беше точно там.
— Татко! Най-накрая си тук! Къде беше? Толкова дълго чакахме! — възкликна тя с широка усмивка. Тогава Оливър видя съпруга й Том да излиза с голяма торта за рожден ден, цялата със запалени свещи. И двамата започнаха да пеят Happy Birthday и Оливър не можа да сдържи усмивката си. След разбитото сърце, което другата му дъщеря току-що бе причинила, това беше значителен балсам за душата му.
Той духна свещите, когато свършиха да пеят и всички се прегърнаха.
— Благодаря ти, Бети. Никога не си се отнасяла с мен с пренебрежение. Не мога да повярвам, че ти си моята осиновена дъщеря. — каза Оливър, отдръпвайки се от дъщеря си. Тогава, когато осъзна какво е казал, очите му се разшириха в паника.
Той погледна Бети, но тя се усмихна на баща си.
— Не се тревожи, татко. Мама ми каза за това преди години. Но това никога не е имало значение за мен. Ти ме отгледа. ти си моят баща Сега, какво за пренебрежението? — попита тя, докато се връщаха в къщата.
Оливър разказа на Бети и Том всичко, което се беше случило с Ашли и двамата бяха шокирани от нейната реакция.
— Не знам какво направих за нея, за да се държи така с мен. Знам, че не сме я пренебрегвали, но може би сме имали фаворити? — учуди се той на себе си.
— Не си, татко. Кълна се! Тя беше такава през цялото време. Ти й даде внимание, любов, пари, образование, терапия и всичко останало, което искаше. Ти се отнесе с нея точно както с мен. Ашли е мистерия, която може би никога няма да разгадаем. — утеши го Бети.
Той кимна и Том предложи да изиграят една игра на шаради, за да разведрят настроението. До края на деня Оливър се забавляваше толкова много, въпреки предишната си среща с Ашли и беше безумно благодарен, че има Бети в живота си. Той обичаше и двете си дъщери, но в името на психическото си здраве никога повече не видя Ашли.
