Един възрастен мъж идва в пекарната на Зак и моли за хляб всеки ден, но вместо да каже „благодаря“, той отговаря със загадъчна фраза. Зак никога не разбира какво всъщност означава това, докато не вижда дъщеря си да стои на прага на магазина.
Зак управляваше пекарна в Албакърки, Ню Мексико от няколко години. Той я отвори през същата година, когато съпругата му Джули роди дъщеря им Клара. Магазинът вървеше добре, но последните няколко месеца бяха трудни за семейството му поради причини, за които той дори не можеше да говори.
Зак поддържаше пекарната да работи въпреки всичко, което се случваше у дома. Предлагаше му бягство и той обичаше да бъде пекар. Една вечер в магазина му дойде просяк с молба за храна. Зак му даде еднодневен хляб и вместо просто да му благодари, мъжът каза нещо интересно.
— Злото, което правиш, остава с теб. Доброто, което правиш, ти се връща. — каза бездомникът преди да тръгне по пътя си.
Едно просто „благодаря“ би било повече от достатъчно, помисли си Зак. Той сви рамене и продължи да работи.
Всяка вечер след това мъжът се връщаше да провери дали Зак може да отдели нещо. Зак винаги имаше нещо за него и той отговаряше със:
— Злото, което правиш, остава с теб. Доброто, което правиш, ти се връща.
След един месец Зак реши да го попита защо непрекъснато повтаря тези реплики. Бездомникът се усмихна, но не отговори. Той просто си тръгна, както правеше всяка вечер.
Когато Зак разказа на Джули за озадачаващия мъж, тя му каза:
— Е, скъпи. Някои хора са просто такива. Кой знае какво се е случило в живота му.
— Знам. Но е толкова странно. По-лесно е просто да кажеш „благодаря“. Мислиш ли, че има по-дълбок смисъл в това? — настоя Зак.
— Звучи сякаш той ти желае добра карма за това, че си толкова щедър към него. Знаеш ли… някои хора смятат, че „благодаря“ е достатъчно за всеки сценарий. Но може би не и за него. — каза съпругата му, докато избърсваше ръцете си след измиването на чиниите.
— „Злото, което правите, остава с вас. Доброто, което правите, се връща при вас.“ Имам предвид… това е странна фраза. Не е популярна. Но вероятно си права. — промърмори Зак.
Радваше се, че води този разговор с Джули.
Тя не беше най-приказливият човек през последните няколко месеца. Беше в депресия и непрекъснато гледаше новините. Джули търсеше онлайн и чатеше във Facebook групи с надеждата да получи отговори, но безуспешно.
И двамата все още изпитваха болка и вече не говореха за това. Те мълчаливо мърдаха, чакайки обаждането на полицията. Но бяха изминали месеци и те започнаха да губят надежда. Зак искаше Джули да знае, че може да говори с него, но беше толкова трудно.
— Скъпа, мислиш ли, че тя… — започна Зак.
— Не! Няма да говоря за това. Моля те, спри. Ще чакаме колкото трябва. Няма да губя надежда. — сопна се Джули и отиде в стаята си. Зак въздъхна и продължи да гледа безсмислено телевизия.
Следващият ден беше натоварен в пекарната. На Зак не му остана нищо до края на работния ден, но той знаеше, че човекът ще дойде скоро, така че Зак се зае с работа и изпече пресен хляб за него.
Както обикновено, мъжът повтори фразата, след като получи хляба, и наклони глава за благодарност.
— Хей, мога ли поне да знам името ти? — попита Зак, преди мъжът да отиде твърде далеч.
— Аз съм Джуд. — отговори мъжът и се отдалечи.
На следващия ден Зак работеше в кухнята, когато чу почукване на входната врата.
— Още не сме отворени. — извика той. Но тропането продължи, така че той отиде да види кой е там.
За негова изненада Клара стоеше на прага със същите дрехи, които носеше в деня, в който изчезна.
— Клара! — извика Зак и прегърна дъщеря си. Той извади мобилния си телефон от дънките си, за да се обади на Джули, но отказа да пусне Клара.
Съпругата му се втурна към магазина и двамата дълго гушкаха дъщеря си, преди да се обадят в полицията. Клара обясни, че мъж я е дръпнал в кола, но тя успяла да изскочи от нея насред междущатската магистрала.
Скрила се в гората, където мъжът не можал да я намери, но след известно време и тя се изгубила. Когато най-накрая стигнала до по-разпознаваеми места, тя продължила да върви, докато не припаднала от глад.
— Един мил мъж ми даде малко хляб и вода, след като се събудих, и аз му казах, че баща ми е пекар. Той ме придружи до тук и си тръгна, когато почуках на вратата. — завърши разказа си Клара.
Зак веднага разбра за кого говори. Той погледна жена си и тя също го разбра. Беше Джуд. Беше върнал Клара при тях. Полицията обеща да разследва случая, но двойката просто се радваше, че Клара е у дома. Изчезването й ги беше разтърсило дълбоко.Бяха избягвали темата и почти не си говореха месеци наред. Но тя се върна там, където й беше мястото. След като я настаниха у дома, Зак приготви голямо угощение и няколко хляба, които да занесе на Джуд.
Той намери мъжа да седи на пейка на оживена търговска улица. Те се усмихнаха един на друг, преди Зак да му даде това, което беше подготвил. Той не каза „благодаря“ на мъжа, защото най-накрая разбра фразата.
— Злото, което правиш, остава с теб. Доброто, което правиш, ти се връща. — каза Зак и се усмихна разбиращо. Джуд се ухили в отговор и наклони глава. След това Зак се върна у дома при семейството си.
