Касиерка в магазин за хранителни стоки решава да провери възрастен мъж, който често купува хранителни стоки за жена си, когато не се появява една седмица. Тя открива, че той отдавна няма жена, за която да купува продуктите.
Ема харесваше работата си като продавачка в магазин за хранителни стоки. Тя работеше в този магазин от години и познаваше всички свои редовни клиенти.
Всяка седмица възрастен мъж на име Роджър идваше в магазина, за да купи хранителни стоки. Той носеше обширен списък с продукти за закупуване, включително съставките, необходими за приготвянето на пилешки пай.
— Сигурно наистина обичаш пилешки пай, Роджър! — коментира Ема веднъж, след като му помогна да избере съставките за пореден път.
— О, да, разбирам, Ема. Виждаш ли, жена ми Лора прави най-вкусния пай с пилешко месо в града. — отговори той.
Ема се усмихна, намирайки за сладко, че Роджър всяка седмица се глези с вкусния домашно приготвен специалитет на жена си. Това, което Ема намери за странно обаче, беше, че тя никога не е срещала съпругата на Роджър, тъй като никога не е идвала в магазина с него.
Това, което направи Ема още по-любопитна, беше, че Роджър живееше само на една улица от магазина и въпреки това тя никога не е виждала съпругата му да влиза или излиза от къщата през всичките години, откакто работеше там.
Въпреки това тя отхвърли мисълта настрана и прибра продуктите на Роджър в торби, след като свършиха.
— Ще се видим следващата седмица. — каза тя, докато му подаваше покупките.
— Ще се видим следващата седмица, Ема! — отговори Роджър, както винаги всяка седмица.
Следващата седмица обаче дойде и Роджър не дойде в магазина, както винаги в събота следобед. Ема смяташе, че това е странно. Никога преди не беше пропускал сесия за пазаруване.
Тя изчака още един ден, но Роджър все още не пристигаше. Ема се разтревожи, особено след като Роджър каза „ще се видим следващата седмица“, когато се видяха за последен път.
След като Ема приключи смяната си, тя реши да провери Роджър. Тъй като къщата му беше наблизо, за нея беше лесно да отиде до там.
Когато пристигна, тя звънна на вратата, но никой не отвори.
— Роджър? — извика тя.
Ема спря за момент, но никой не отвори. Тя се канеше да се обърне и да си тръгне, когато изведнъж чу силна кашлица, идваща от вътрешността на къщата.
Ема се възползва от шанса си и завъртя дръжката на вратата. Беше отключено. Тя влезе и отново извика Роджър.
— Роджър? Тук ли си? Аз съм, Ема, от бакалията. — каза тя.
— Ема. — чу тя да казва Роджър от една стая. Звукът предизвика тръпки по гърба й, но тя реши да тръгне към стаята.
Тя видя Роджър да лежи на дивана, изглеждаше слаб и блед.
— Роджър! Добре ли си? Къде е жена ти? — попита Ема.
Роджър бавно обърна глава към една маса в същата стая и Ема проследи погледа му. Там тя видя урна със снимката на съпругата на Роджър точно до нея.
— Много съжалявам да разбера, че жена ти е починала, Роджър. Притесних се, когато не се появи този уикенд, така че исках да те проверя. — каза му тя.
Ема помогна на Роджър да стане, за да може да седне.
— Благодаря ти — каза й той слабо. Той страдаше от треска и изглеждаше така, сякаш не се е хранил от дни.
Ема му даде малко лекарство и му каза да изчака в хола, докато тя му приготви нещо за ядене. Тя тръгна към кухнята, където с изненада откри на плота консерви с грах и моркови.
— Не разбирам… — каза си тя. — Всички съставки са неизползвани. Жена му от известно време ли е починала? — мислеше тя.
Отвори фризера, за да вземе малко пилешки гърди и неизпечена кора за пай. Реши да приготви на Роджър пай с пилешко месо, надявайки се, че ще го накара да се почувства по-добре.
След като приключи с готвенето, тя занесе пая при него във всекидневната.
— Знам, че вероятно не е толкова добър, колкото пая с пиле на жена ти, но се надявам, че ще те накара да се почувстваш по-добре. — каза му тя.
Роджър й се усмихна.
— Благодаря ти, Ема. — каза той, задълбочавайки се. — Не съм ял пай с пилешко месо повече от четири години.
Това изявление отговори на възникналите въпроси на Ема. Съпругата на Роджър беше мъртва от известно време, но въпреки това той продължаваше да купува съставки за нейния пилешки пай. Но защо?
Ема отново прогони мислите си и беше щастлива да види как енергията на Роджър бавно се възвръща. Тя го изчака да довърши храната си, преди да реши да му зададе въпрос.
— Надявам се, че нямаш нищо против да попитам, Роджър, но защо купуваш съставки за пилешки пай всяка седмица и ще ги трупаш в кухнята? Сам ли го приготвяш?
Роджър поклати глава.
— Честно казано, Ема, живях във фантазия, в която си мисля, че жена ми Лара ще се завърне. Затова приготвям всички съставки за пилешки пай всяка седмица, когато тя се върне.
Ема беше натъжена от казаното от Роджър, тъй като знаеше, че той все още скърби за загубата на жена си. Тя не знаеше какво да каже, затова отново погледна снимката на съпругата на Роджър.
— Тя е красива. — каза тя.
Роджър се усмихна.
— Тя е най-красивото момиче, което съм виждал. Липсва ми всеки ден. Но ти си права, Ема. Може би е време да се измъкна от моя фантастичен свят и да се изправя пред реалността, че тя няма да се върне.
— Тя винаги ще бъде с теб, Роджър. Може да не е с теб физически, но винаги ще бъде в сърцето ти. — увери го Ема.
Роджър кимна.
— Благодаря ти, че ме накара да го осъзная, Ема. Благодаря ти, че ме провери. От дни се чувствам зле и ако не беше дошла, не знам колко още щях да живея. — призна той.
Ема обеща на Роджър, че винаги ще идва да му помага. Тя разбра, че Роджър си готви прости ястия всеки ден, но никога не можеше да се накара да направи пая с пилешко месо, който жена му Лара правеше.
Знаейки това, Ема се погрижи да му приготвя разнообразни здравословни ястия всяка седмица, които той можеше да претопли, когато пожелае. Той започна да става много по-здрав поради това и рядко се разболяваше, откакто Ема обеща да се грижи за него.
Ема очакваше с нетърпение да прекарва време с Роджър, виждайки го като баща в живота си. Те станаха близки приятели и Роджър оцени как Ема се грижи за него.
— Ти си дъщерята, която никога не съм имал, Ема. Благодаря ти, че се грижиш за мен. — каза Роджър на Ема един ден, докато вечеряха.
— Благодаря ти, че си вторият ми баща, Роджър. Приятно ми е да прекарвам време с теб — отвърна тя.
