Две деца, които просят пред луксозен мол по Коледа, са изгонени от собствениците на магазина, но един добър мъж променя живота им.
Беше късен ноември и главният вход на мола вече блестеше от коледни орнаменти и светлини, дори и снежинките, които се носеха, изглеждаха като направени по поръчка.
Едно нещо разваляше прекрасното коледно настроение – отстрани на вратата, украсена с гигантски златни камбанки и клонки, стояха две деца, сгушени в палтата си, носейки плакат с надпис: “Помогнете на майка ни!”
Купувачите ги подминаваха и им хвърляха неодобрителни погледи.
— Отвратително! — каза една възрастна жена, увита в луксозни кожи. — Какво ще направят някои хора, за да измъкнат пари от нас!
— Използват децата си за изнудване на пари! — извика друга, с ръце, пълни с ярко опаковани пакети. Мълвата за двамата малки просяци трябва да се е разнесла в търговския център, защото двама собственици на магазини излязоха.
— Какво правите тук? — ядосано попита един от тях. — Нашите клиенти не трябва да бъдат тормозени от просяци!
— Обаждам се на охраната на мола. — каза другият собственик на магазин. — Така че е по-добре да се раздвижите!
По-голямото дете, момиче на около 12 години, се сви в палтото си и изглеждаше уплашено, но по-малкото момче се изправи и погледна гневно двамата възрастни.
— Това е Америка! — каза той — Ние не сме във вашия вонящ мол, така че ни е позволено да бъдем тук. Това е свободна страна!
— Страната, млади човече, — каза ядосано жената, — е единственото нещо, което е безплатно. Всичко останало струва пари и тук няма да получите никакви!
Двамата възрастни се върнаха в топлия мол, оставяйки двете треперещи деца да държат смело плаката си. Собствениците на магазина бяха много прави. Техните клиенти, пръскащи се с лукс, не се чувстваха особено милосърдни.
Наближаваше затварянето, когато един мъж спря пред децата.
— Здравейте! — каза той нежно. — Донесох ви храна, така че се надявам да харесвате хамбургери.
Момчето погледна презрително мъжа.
— Хамбургери? Нямаме нужда от хамбургери! Не разбирате ли? Имаме нужда от пари!
Момичето бутна брат си.
— Райън, не бъди груб! — извика тя. После се обърна към мъжа. — Съжалявам, сър, Райън се държи грубо. Благодарим ви за храната, оценяваме я.
До нея момчето измърмори:
— Бихме оценили парите повече!
— Деца, — каза мъжът — на колко години сте? Как се казвате?
Момичето каза:
— Аз съм Мег и съм почти на 12, а Райън е на 8.
— И сте тук по това време? В снега, просите? — попита мъжът.
— Трябва да помогнем на майка си, сър. — обясни Мег с тихо достойнство. — Тя се нуждае от всеки цент, който можем да получим.
— Майка ви ли ви изпраща тук? — ахна мъжът — Каква майка прави това?
Райън пристъпи напред, стиснал малките си ръце в юмруци.
— Не говори нищо лошо за майка ни! Тя е болна, не знае…
— Чакаме, докато лекарството за болка я приспи, тогава идваме тук. — прекъсна Мег брат си. — Виждате ли, баща ни си отиде, когато тя се разболя. Каза, че не се е записал за живот с инвалид.
Мъжът гледаше ужасено децата.
— Той ли каза? Майка ви е инвалид?
Мег обясни.
— Лекарите казват, че мама има нещо като тумор в гръбначния стълб, но никой не иска да я оперира и застраховката е на изчерпване. Опитваме се да намерим пари, за да помогнем на майка си, може би в друга държава?
Човекът гледаше над главите им към светещото бебе Исус в неонови светлини, които мигаха над покрива на мола.
— Знаеш ли, — каза той. — може би, само може би, това е ранно коледно чудо!
Мъжът се представил за Кевин и настоя да прибере децата. Той влезе с тях и видя крехка на вид жена да лежи на дивана с мобилен телефон в ръце.
— Мег! Райън! Къде бяхте? Събудих се и ви нямаше. Обадих се на всички… — каза тя. — Тъкмо щях да се обаждам в полицията!
Кевин пристъпи напред с ръка на рамото на всяко дете.
— Мисля, че мога да обясня. Вашите деца тръгнаха да ме търсят и ме намериха.
Жената се изправи на дивана с треперещи ръце.
— Ти? Кой си ти и какво правиш с децата ми? — попита тя.
— Аз съм д-р Кевин Гордън, неврохирург съм и то един от най-добрите, затова децата ме откриха. — каза той спокойно. — Тук съм, за да ви кажа, че ще оценя състоянието ви и ще ви оперирам, ако изобщо е възможно.
Мег и Райън гледаха Кевин с отворени усти.
— Но, но… — заекна Райън. — Нямаме пари!
— Всичко е наред. — каза Кевин с намигване. — Можеш да ме подкупиш с хамбургер по всяко време.
Всичко беше малко като един от онези сънища, от които не искаш да се събуждаш. На следващия ден дойде линейка, за да откара майката на Райън и Мег, Сандра Дейвис, в клиниката на Кевин за цял куп тестове.
Докато майка им беше в болницата, децата останаха с Кевин, който наистина живееше с нездравословна храна през повечето време. Тестовете показаха, че както Кевин се надяваше, състоянието на Сандра е сложно, но той може би ще успее да го поправи.
И той го направи. На Кевин и екипа му бяха необходими седем часа, но операцията беше успешна. Медицинските разходи на Сандра бяха платени от Кевин, както и нейната физиотерапия.
След като Сандра се изправи на крака, Кевин започна да идва на вечеря веднъж или два пъти седмично и не след дълго това беше всяка вечер. Един ден Кевин каза:
— Слушай, Сандра, мислех си… Толкова е мъчно, че трябва да идвам тук на вечеря през цялото време… Защо просто не се омъжиш за мен?
Така Кевин стана новият баща на Райън и Мег и любящ и отдаден съпруг на Сандра. Никога не подозираше, че когато се отби до входа на мола онази снежна вечер, ще получи собственото си чудо на любовта.
