М. Димитрова
Всички в квартала се страхуваха от възрастна жена и я избягваха, защото вярваха, че е вещица. Един ден обаче малко момче надниква в къщата й, което променя живота на няколко души завинаги.
Когато 6-годишният Джейсън и майка му Катрин се преместиха в квартала, всички техни съседи ги предупредиха да стоят далеч от къщата, където живееше 87-годишната Тери.
Съседите на Тери подозираха, че тя е вещица, и имаха няколко примера, за да покажат на Катрин, че не са сгрешили, като са обвинили възрастната жена.
Г-жа Бенет, старата клюкарка в квартала, твърдеше, че котката й е била блъсната от кола ден след като е видяла Тери да храни котката с мляко, а г-жа Джоунс, съседката на Тери, твърдеше, че във фермата им е избухнал огромен пожар, след като Тери ги посетила един ден.
Някои от слуховете от съседите дори предполагаха, че Тери е канибал, който се храни с деца.
И така, след като чула историите на съседите си, Катрин започнала да вярва, че старата жена е вещица и казала на Джейсън да стои далеч от нея.
— Трябва да слушаш мама, скъпи. — беше казала тя. — Никога не трябва да посещаваш къщата на старата жена. Тя е лоша жена, която яде деца. Къщата й е мръсна отвътре и тя има голям съд, в който готви деца.
Когато майка му каза това, малкият Джейсън беше ужасен. В резултат на това той се подчини на майка си и избягваше къщата като добро дете. Но една вечер промени всичко…
Джейсън и другите деца в квартала си играеха, когато топката им се търкулна в гората, свързваща едно предградие с друго. Тъй като Джейсън не успя да хване топката, другите деца му казаха да отиде да я вземе.
Джейсън изтича в гората в търсене на топката, но когато не можа да я намери, той продължи да ходи все по-дълбоко и по-дълбоко навътре. Валеше сняг и цялата зона беше потънала в сняг, така че Джейсън не можеше да вижда ясно и в крайна сметка не можа да намери топката.
Той реши да я потърси друг ден, но когато се обърна, за да си тръгне, не можа да намери изхода. Беше някъде насред гъста гора и всичко, което виждаше около себе си, беше сняг.
Малкото момче продължи да върви в една посока, докато стигна до път, който водеше към друго предградие. Но не можа да познае обкръжението си и избухна в сълзи.
— Мамо, моля те, помогни ми! — Той ридаеше, оглеждайки се за помощ, но никой не се виждаше наблизо, така че той продължи да върви, хлипайки и бършейки сълзите си, и стигна до една овехтяла стара къща няколко минути по-късно.
Къщата изглеждаше стара и страшна, но Джейсън замръзваше в студа и затова реши да почука на вратата.
— Здравейте? Можете ли да ми помогнете? — попита той със сълзлив глас.
Вратата се отвори няколко мига по-късно и отвътре се появи крехка жена. Тя погледна Джейсън, объркана, и нежно попита:
— Здравей, млади човече. Как се казваш? Какво правиш тук толкова късно?
Джейсън я погледна с насълзени очи и каза:
— Аз съм Джейсън. Изгубих се. Можете ли да ми помогнете да намеря дома си? Мама ще се тревожи за мен!
— Здравей, Джейсън, аз съм Тери. — отвърна жената. — Мога да те заведа у дома, но какво ще кажеш да влезеш първо? Вали сняг и може да ти е студено.
Джейсън се изплаши, когато чу името на дамата, и се обърна, за да си тръгне.
— Не, не искам да влизам. Ще ме сготвиш в големия съд. Ти си вещица! Мама ми каза да не идвам тук!
Когато възрастната жена чу това, тя избухна в смях.
— О, значи ти си малкото момче, което се премести в моя квартал? Не се притеснявай, аз не съм вещица. Съседите казват това, защото не ме харесват.
Джейсън бързо се отдръпна от нея.
— Не, тръгвам си! Мама каза, че ядеш деца. Няма да вляза с теб!
— Е, Джейсън, — продължи Тери — майка ти е казала това, защото се вслуша в другите съседи. Няма да те нараня.
Джейсън искаше да напусне къщата на Тери възможно най-скоро, но тогава осъзна, че няма друг начин да стигне до дома. Затова той измисли план.
— Ти вървиш пред мен, а аз ще те последвам. Ако се опиташ да ме нараниш, ще избягам. Гледам криминални сериали и съм умен.
Тери се усмихна нежно на момчето и уви шала си около врата му.
— Студено е и трябва да си на топло, ако ще хващаш престъпници. Не се разболявай.
— Мама също ми дава своя шал, когато е студено. — каза Джейсън след кратка пауза. — Ти си като мама. Не си лоша.
— Разбира се, че не, Джейсън. Искаш ли първо малко горещ шоколад? Можем да го направим заедно! — предложи Тери, като протегна ръката си напред към малкото момче. Джейсън й се усмихна, докато държеше ръката й и последва възрастната дама вътре.
Двамата отидоха до кухнята на Тери, където заедно приготвиха горещ шоколад и Тери донесе на момчето бисквити.
Докато Джейсън беше в къщата на Тери, той беше изненадан да види, че не е нищо подобно на това, което майка му му беше описала.
Беше добре осветено и във всекидневната имаше голям рафт, отрупан с медали и трофеи. Тук-там имаше малко мръсотия, но не беше много зле. И най-важното, нямаше голям съд за готвене на деца!
— Еха! — каза Джейсън, докато гледаше рафта с нейните трофеи. — Тези твои ли са?
— Да, Джейсън. — каза Тери. — Сега довърши бързо бисквитките и горещия шоколад и тогава можем да отидем да видим майка ти.
— Добре! — Момчето се усмихна, докато отпиваше от горещия си шоколад и хапваше бисквити. Междувременно Тери му донесе топъл пуловер и му каза да го облече.
— Облечи това, преди да тръгнем, Джейсън. Навън е студено.
Момчето й благодари за пуловера и двамата тръгнаха към къщата на Джейсън.
Отне им 20 минути, за да стигнат до къщата. Катрин обаче не беше щастлива да я види на прага.
— О, Боже! Там ли беше, Джейсън? Защо отиде в къщата й? Бях много загрижена, скъпи. Дори уведомих полицията и те бяха нащрек за теб навсякъде. Децата казаха, че си отишъл в гората.
— Да, мамо. — каза Джейсън. — Но се изгубих. Тогава срещнах Тери. Тя е като теб, мамо. Тя ми даде шал, както и бисквитки и горещ шоколад!
— Съжалявам, госпожо. — извини се Тери. — Можех да върна момчето по-рано, но беше студено, затова го вкарах вътре.
— Добре. — каза Катрин строго. — Оценявам, че го върнахте у дома. Няма да ви безпокоим отново!
И след това затръшна вратата в лицето на Тери.
— Всичко е наред, госпожо. — промърмори Тери на себе си, преди да се отдалечи.
На следващия ден обаче на вратата й се почука. Когато отговори, тя откри Джейсън и Катрин да стоят там.
— Съжалявам, не ви благодарих правилно, Тери. Бях малко уплашена, а после съседите…
— Не се притеснявайте. Моля, влезте! — Тери отговори и ги покани вътре. Тя предложи на Катрин чай и донесе мляко и сладки за Джейсън.
— О, нямаше нужда да правиш всичко това. — каза смутено Катрин. — Просто дойдох да ти се извиня, Тери. Не трябваше да бъда толкова зла с теб.
— Не се тревожи. Свикнала съм хората да се държат неучтиво с мен. Мислят ме за вещица, но аз съм просто възрастна дама, която чака Бог да ме прибере у дома.
— Съжалявам, Тери! — каза Катрин. — Снощи говорих с Джейсън и той ми каза, че си била много мил с него. Освен това продължи да споменава твоите медали, което ме накара да се чудя защо някой толкова талантлив като теб е гледан с пренебрежение от другите. Знам, че не е моя работа, но бях малко любопитна да науча повече за теб. — каза Катрин, оглеждайки дома на Тери, в който имаше няколко снимки на двойка и техните деца.
— Е, нека просто кажем, че това е дълга история. Всичко започна, когато… — каза Тери, докато започваше разказа си.
Оказа се, че някога е била известна балерина с прекрасно семейство от две деца и грижовен съпруг. Въпреки това, когато всички загинали при самолетна катастрофа, Тери била съсипана.
Тя зарязала всичко и станала алкохоличка. В този момент тя пропиляла всичките си пари и когато спестяванията й свършили и не можела да си позволи да живее в града, тя се преместила в провинцията, където започнала да работи във фермата си, за да свързва двата края.
Въпреки това, тъй като била тиха и не говорела много с никого, тя била наречена отшелник, а по-късно и вещица.
— Съгласна съм, че не общувах със съседите, но просто съм такава. Не ги обвинявам, че говорят лошо за мен. — завърши Тери.
Сърцето на Катрин се сви, когато научи историята на Тери. Чувстваше се ужасно за бедната жена и започна да прекарва време с нея, за да облекчи самотата й. Отне известно време, но в крайна сметка проработи.
Тери започна да се наслаждава на времето си с Джейсън, който започна да я нарича нежно баба, а съседите на Тери, които се страхуваха от нея, започнаха да се свързват с нея.
Всичко се промени в резултат на един съдбоносен ден и Тери вече е част от всичко, което се случва в квартала.
Последно обновена на 3 януари 2024, 10:39 от Иван Петров
Бележка от автора: Тази история е базирана на личен разказ, изпратен от наш читател или споделен в интервю. С цел защита на поверителността, имената и някои лични детайли са променени, но фактите и емоциите са запазени автентични. В Ponichka.com вярваме, че всяка съдба заслужава да бъде чута.
Ако желаете да споделите вашата история, моля, изпратете я на:
info@ponichka.com