След като разпознава гласа на пилота по време на излитане, една жена плаче цял полет и отказвала да слезе, докато не се срещне с него. Никой не разбира защо, докато пилотът не я поздравява.
Линда не беше нова в летенето, но този конкретен полет я натъжи. Тя седна до прозореца, преструвайки се, че е добре.
Капки сълзи се стичаха по лицето й и тя вече не можеше да ги контролира. Тихо плачеше, мислейки за гробовете на родителите си, които щеше да посети пет часа по-късно.
Изведнъж съобщението на пилота наруши мълчанието й и гласът му се стори познат.
— Добро утро, дами и господа! За мен е удоволствие да ви приветствам на борда на полета…
Линда се стресна и започна да плаче още повече, след като чу гласа му…
— Госпожо, има ли нещо, за което се нуждаете от помощ? — попита стюардеса, след като забеляза 39-годишната Линда да плаче дълго време.
— Не, добре съм….
Но Линда не беше добре. Тя си припомни гласа на пилота, отново и отново, плачеща като дете.
— Госпожо, искате ли вода? – попита стюардесата. Линда плачеше толкова силно, че дори околните забелязаха. Докато някои се подсмихваха, други се тревожеха, което в крайна сметка привлече вниманието на стюардесата.
— Не, добре съм.
— Добре. Има ли още нещо, с което мога да ви помогна? Защо плачете?
Линда отказа да отговори. Тя се обърна към прозореца и се загледа навън.
— Нямам търпение да го срещна — промърмори тя.
— Какво, госпожо? — попита отново любопитната служителка.
— Може ли да не ме безпокоите?— Линда се ядоса. — Моля, оставете ме сама….
Тя плака до края на пътуването. Никой не се поинтересува защо, след като видяха нейната реакция.
Пет часа по-късно самолетът кацна и всички с изключение на Линда започнаха да слизат. Стюардесата забеляза, че жената все още седи и се приближи до нея.
— Госпожо, кацнахме… Искате ли помощ с чантата си?
— Не, няма да слизам! Трябва да видя пилота! Няма да мръдна оттук, докато не го видя!
Стюардесата не беше сигурна как да се справи със ситуацията.
— Госпожо, какво има? Не можете да останете в самолета дълго време, след като е кацнал. Моля, трябва да слезете сега…
— Казах, че искам да се срещна с пилота. Спешно е. Моля, опитайте се да разберете. — умоляваше Линда.
— Добре, ще му кажа. Моля, изчакайте тук.
Миг по-късно Линда започна да плаче още повече, след като видя пилота да излиза от пилотската кабина. Той се приближи към нея усмихнат, но изражението му избледня, след като я видя.
— Ти?! Нямам какво да ти кажа. — възмути се той, обърна гръб и се приготви да излезе от самолета.
— Те биха се гордели с теб, точно както аз в момента, в който чух гласа ти, когато този полет излетя. — каза Линда. — Алекс, чакай, моля те, не си отивай… Съжалявам! Моля те, прости ми!
Алекс спря и без да се обръща назад, попита Линда как все още разпознава гласа му.
— Бих разпознала гласа ти дори в тълпа от милиони. Обичам те толкова много, Алекс.
— Чаках да чуя това от години — каза Алекс. — Всичко, което трябваше да направиш, беше да кажеш тези думи, за да изясниш нещата. Защо ти отне толкова време, за да кажеш “съжалявам”?“
Както се оказа, Алекс беше по-малкият брат на Линда, който мечтаел да стане пилот. Но баща им никога не одобрил амбицията му и вместо това непрекъснато му се подигравал.
— Няма да дам и стотинка за теб, за да я пилееш във въздушна академия. — бяха последните думи, които 10-годишният Алекс чу от баща си.
Родителите им загинаха в автомобилна катастрофа малко след това и Линда получи наследство от тях. В завещанието се посочваше, че тя ще отговаря и за частта на Алекс, докато той навърши 18 години.
Докато Алекс смяташе, че ще може да използва наследството си, за да отиде в колеж и след това във въздушната академия, Линда отказа.
— Можем да използваме тези пари, за да си купим хубава голяма къща и кола. Защо искаш да ги пилееш, когато знаеш, че няма да станеш успешен пилот?! — каза тя на Алекс, когато той я попита за своя дял.
Бесен, Алекс казал на Линда да задържи всички пари и отишъл да живее при баба си и дядо си.
— Дори не искам да те виждам. Вземи всички пари. Сам ще постигна мечтата си. Довиждане!
Отношенията между Линда и Алекс останали обтегнати няколко години. В един момент Линда съжалила, че е изгорила мостове с него и дори му се обадила да се извини преди година. Но Алекс й беше затворил веднага щом чу гласа й и всичко, което Линда чу от него, беше просто:
— Здравейте, кой е?
Същият този глас я накара да рони сълзи, когато чу съобщението му по време на полета.
— Не съм готов да говоря повече с теб. Тръгвам. — каза Алекс, връщайки Линда в реалността.
— Алекс, моля те, дай ми един шанс. Моля те, тук съм, за да посетя гробовете на татко и мама. Моля те, ела с мен. Те ще ни гледат от небето и ще се гордеят с теб…
Линда молеше и умоляваше, но Алекс не слушаше. Той й обърна гръб и напусна самолета, без да погледне назад.
Наранена и разочарована, Линда слезе от самолета и изчака да се срещне с Алекс, но той така и не се появи. Чувствайки се съкрушена, тя се качи на такси и отиде до гробовете на родителите си, за да отбележи 20-ата годишнина от смъртта им.
— О, Господи, не вярвам! — каза тя, като забави темпото, докато сълзите бликнаха. — Алекс? — извика тя и се затича към него. Той стоеше до гробовете на родителите им.
— Прощавам ти, Линда. Нека не говорим за случилото се преди години. Преодолях го и искам и ти да го забравиш, става ли?!
Сълзи от радост замъглиха очите на Линда, когато тя прегърна Алекс. Те положиха венци на гробовете на родителите си, като стояха мълчаливо известно време.
— Да се прибираме! — каза Алекс, като покани Линда в дома си.
Какво можем да научим от тази история?
- Не решавайте бъдещето на децата си. Уважавайте мечтите им и ги оставете да преследват амбициите си. Алекс винаги е искал да стане пилот, но баща му смяташе, че няма да успее. Алекс обаче доказа, че баща му греши, като постигна мечтата си години по-късно.
- Никога не е късно да се извините на някой, когото сте наранили. На Линда й отне години, за да се извини на брат си. За щастие, той прие нейното извинение и й прости, като постави началото на нови отношения между брат и сестра.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
