Един баща се тревожи, че доведената му дъщеря плаче всеки ден, преди да се качи на училищния автобус, така че един ден нахлува в него, за да разбере какво се случва. Причината за това го вбесява и той веднага предприема мерки срещу шофьора на автобуса.
Кандис все още беше в утробата на майка си Лили, когато баща й ги изостави, твърдейки, че няма нищо общо с тях. След това Кандис имаше Лили като единствения си спътник, но нещата се промениха, когато Лили срещна Дерек.
Дерек се влюби в Лили и Кандис и ги прегърна. Той стана отдаден съпруг и баща и обичаше Канданс толкова много, че никой не вярваше, че той е вторият баща на малкото момиче, а не нейният биологичен баща.
И Лили, и Дерек бяха работещи родители, така че изпращаха Кандис на училище с автобус всеки ден. Лили тръгваше за работа рано, тъй като офисът й беше далеч от къщата им и задължението на Дерек беше да остави Кандис на автобусната спирка, преди да тръгне за работа.
Един ден Дерек остави Кандис на нейната автобусна спирка и забелязва, че тя изглежда разстроена.
— Скъпа, добре ли си? — попита той загрижен. — Искаш ли да обсъдиш нещо с татко?
Кандис остана безмълвна, но очите й бликнаха. Дерек забеляза това и се зачуди какво не е наред.
— Ако има нещо, което те притеснява, скъпа. — продължи той, — помни, че татко винаги е тук, за да те изслуша, става ли?
Кандис кимна леко, след това грабна раницата си и се качи на автобуса, когато пристигна. Дерек се надяваше, че ще всичко ще бъде наред, но не беше.
С времето Дерек забеляза, че Кандис плаче всеки ден, не желае да вземе автобуса до училище и настоява да я кара. Той каза на Лили за това, но всичко, което тя каза беше:
— Знаеш колко много те обича, Дерек! Това е, защото иска вниманието ти през цялото време! Децата понякога правят такива неща, за да привлекат вниманието на родителите си!
Вярвайки, че Лили е права, Дерек не се замисля много и понякога се подчиняваше на молбата на Кандис и я водеше до училище. Но да го прави всеки ден беше невъзможно, защото трябваше да е в офиса си навреме, а училището на Кандис беше в обратната посока на работното му място.
Една сутрин Кандис отново започна да плаче, не искаше да вземе автобуса за училище. Дерек наистина закъсняваше за среща и се развика на Кандис.
— Спри да си толкова придирчива, Кандис! Има много деца, които се качват на този автобус всеки ден, но ти си единствената, която създава проблеми!
Кандис наведе глава, подсмърчаше, но сълзите й не спряха. Тя се качи на автобуса веднага щом пристигна и Дерек изпита чувство на вина, след като се успокои и разбра, че не трябваше да й се сърди толкова много.
— О, Боже! Защо трябваше да съм толкова ядосан? Ще й се извиня, когато се прибере. — промърмори той, докато тръгваше към колата си. Думите на шофьора на автобуса обаче го спряха.
— Върви и седни отзад, момиченце! Не искам да виждам лицето ти! И да, по-добре следвай заповедите ми или се махай от автобуса ми! — извика той.
Кандис го умоляваше с насълзени очи, че й прилошава и трябва да седне отпред, но шофьорът на автобуса не помръдна.
— Прави каквото ти кажа, или си навън! — извика той.
Дерек се обърна и видя, че вратата на автобуса се затваря. Той нахлу в автобуса преди вратата да се затвори и замръзна на място, когато видя лицето на шофьора. Никога нямаше да пропусне да го познае.
Той се овладя и се насили да се усмихне.
— Съжалявам за неприятностите, сър. — каза той на шофьора на автобуса. — Просто реших, че сам ще оставя дъщеря си на училище, така че съм тук, за да я взема… Хайде, скъпа. — каза той на Кандис. — Да тръгваме!
Дерек грабна Канданс в ръцете си и слезе от автобуса. След това пусна съобщение на шефа си, че няма да може да стигне до срещата поради спешен случай, и остави Кандис в училище.
След като Кандис влезе в кампуса, Дерек забеляза автобуса, който тя трябваше да вземе, и се изправи срещу шофьора. Децата вече бяха тръгнали към часовете си.
— Джъстин! — категорично възкликна Дерек. — Какво се опитваше да докажеш, като крещиш на Кандис? За Бога, тя е дете! Не исках да вдигам шум пред децата, но това трябва да спре!
Джъстин се засмя.
— Йо, втори татко, защо просто не я оставяш сам до училище, ако се притесняваш за нея? Омръзна ми да гледам гадната й физиономия всеки ден! Бях прав да оставя нея и Лили! Иска ми се тя никога не се беше раждала! Лази ми по нервите откакто започнах работа тук!
— И кой, по дяволите, си мислиш, че си, за да й крещиш?
— Не трябва ли? — отвърна Джъстин. — Тя и майка й носят лош късмет! След като излизах с онази глупава Лили, бизнесът ми започна да търпи загуби! Сякаш това не беше достатъчно, тя искаше да ми натресе детето си! Днес съм тук заради тях, така че ще продължа да се присмивам на това дете и да си отмъщавам! Разбираш ли това?
— Ти си невъзможен, Джъстин! Човек ли си изобщо? — Дерек беше бесен и отиде направо при директора на училището, за да се оплаче от Джъстин. За щастие той беше записал целия разговор на телефона си и го представи като доказателство.
Той каза на директора, че Джъстин е биологичният баща на Кандис и че той на практика я измъчва, като обвинява за провалената си кариера нея и майка й.
Оказва се, че Джъстин е бил нает само преди няколко седмици. Бизнесът му фалирал и той се борел да си намери работа другаде.
— Не се притеснявайте, г-н Майлс. — директорът увери Дерек. — Оценявам, че ни обърнахте внимание. Ние не толерираме подобно поведение в нашето училище и можете да бъдете сигурни, че ще вземем твърди мерки срещу него…
За облекчение на Дерек и Кандис Джъстин беше уволнен от работа и Кандис вече не се ужасяваше да ходи с автобуса до училище. Когато Дерек сподели целия инцидент с Лили, тя беше зашеметена, чувствайки се ужасно, че е пренебрегнала поведението на Кандис като нещо детинско.
— Ти трябва да ме информираш винаги, когато нещо не е наред, Кандис. — обясни Джъстин един ден, докато вървяха към автобусната спирка. — Татко винаги е тук за теб, така че никога не крий нищо от мен, става ли?
Когато пристигнаха на автобусната спирка и Кандис се канеше да се качи в автобуса, тя се обърна и се усмихна на Дерек.
— Съжалявам, че не ти казах, татко. Просто се уплаших… Благодаря ти и те обичам. — добави тя, докато махаше за сбогом.
Дерек й махна в отговор и й прошепна
— Обичам те. — Кандис седна на една от седалките отпред и щастливо отиде на училище. Тя нямаше представа, че Джъстин е нейният биологичен баща, но Дерек и Лили решиха да й кажат, когато порасне достатъчно, за да разбере всичко.
