Един богат мъж се дразни от постоянното присъствие на възрастна жена, която ден след ден стои пред офис сградата му с бебе на ръце и омраза в очите.
Кен Гарсън беше свикнал да получава това, което иска, когато го иска, и това, което най-много искаше в момента, беше да се отърве от една непозната жена, която се бе заселила пред сградата на офиса му и всяка сутрин го зяпаше с омраза.
Беше говорил с началника си по сигурността за това, но му беше казано, че тъй като жената стои на тротоара (който е обществен) и нито физически е заплашвала Гарсън, нито го е обиждала словесно, тя е в правото си. Какво искаше? Защо го гледаше така?
Гарсън искаше да знае, искаше тя да си отиде, но в същото време нещо му подсказваше, че тази жена носи ужасна заплаха за самодоволния му, сигурен начин на живот. Колкото и да е странно, страхът му не изчезна.
Бяха изминали вече две седмици и жената беше там всеки следобед, когато той тръгваше от работа, гледаше, а на Гарсън му се стори, че чакаше. Но да чака какво? Той помоли охраната да добави допълнително хора следобед.
Те го направиха, но всичко, което жената правеше, беше да стои там, а бебето в ръцете й гледаше наоколо с големи сини очи, смучеше палеца си и от време на време се смееше или бърбореше на жената.
Тя определено не беше майката на бебето. Беше около петдесетте и все още беше красива жена със слаба фигура, но две дълбоки бръчки от болка и разочарование бяха отбелязани около устата й.
Тъмните очи на възрастната жена бяха хлътнали и уморени и показваха някаква дълбока скръб. Тези очи крещяха беззвучни обвинения към Гарсън и когато той я подмина, извърна лице.
Един следобед тъстът му, Хорхе Валдано, главен изпълнителен директор на компанията и мажоритарен акционер, дойде на гости, както и съпругата на Гарсън, Бренда. Хорхе беше тръгнал рано, за да хване самолета за Хюстън, но Бренда остана.
Слизайки с асансьора до приземния етаж с Бренда, Гарсън дори не помисли за възрастната жена и бебето. Той играеше очарователния Кен Гарсън, перфектен и вечно отдаден съпруг на единственото дете и наследник на Хорхе Валдано.
Бренда се смееше, вкопчена в ръката на Гарсън, когато жената пристъпи пред нея.
— Внимавай, момиче. — извика тя. — Иначе този човек ще съсипе живота ти така, както съсипа този на дъщеря ми.
Бренда отстъпи шокирана и бебето започна да плаче. Гарсън даде знак на охранителите и те тръгнаха към жената.
— Разкарайте я оттук! — извика той. — Тя е луда!
— Луда? — извика жената. — Аз ли съм луда? Изхвърляш мен и сина си и аз съм тази, която е луда?
Бренда сложи ръка на ръката на охранителя.
— Чакай, да изслушаме жената. — Тя се обърна към Гарсън. — Искам да знам какво има предвид под „твой син“.
По-възрастната жена се обърна към Бренда.
— Дъщеря ми беше красива, точно като теб. Тя дойде да работи за този човек и той й каза, че я обича. Но моята Ан беше добро момиче!
— Ан? — попита Гарсън. — Ан Радли? Уволних я заради некомпетентност…
— Ан се влюби в него и му повярва, когато той й каза, че е подал молба за развод, че ще се ожени за нея – и така тя съгреши. — каза горчиво жената.
— Той се е развеждал с жена си? — попита Бренда и хвърли студен поглед на Гарсън.
— Бренда, скъпа, със сигурност не вярваш… — Гарсън ахна.
— Но когато моята Ан забременя, той нямаше търпение да се отърве от нея. — каза жената на Бренда, — и да намери ново момиче, което да съблазни. Предполагам, че това си ти! Дъщеря ми го молеше за помощ, но той каза, че бебето не е негово…
— Не е! — извика Гарсън. — Тази Ан беше пълна мръсница, имаше афери с всички…
— Това не е вярно! — извика един от по-възрастните охранители. — Ан Радли беше добра жена и единственият човек, с когото оставаше до късно в офиса, бяхте вие!
Бренда се обърна към жената и каза тихо:
— Г-жо Радли, аз съм съпругата на Кен Гарсън. Къде е дъщеря ви?
Устата на госпожа Радли се изкриви от болка.
— Мъртва е! Тя почина от инсулт след раждането на Фреди и ме помоли да се погрижа за бебето й.
Бренда хвърли дълъг хладен поглед на съпруга си.
— Г-жо Радли, предлагам първо да направим ДНК тест и след това ще ви помогна да заведете дело за бащинство срещу Кен Гарсън.
— Какво? — извика Гарсън. — Луда ли си? — После смекчи гласа си. — Бренда, скъпа, тази жена е обезумяла от мъка. И освен това, няма да се подложа на ДНК!
— Не е нужно, Кен. — каза Бренда. — Ще събера ДНК от дъщеря ни и сина ни за сравнение.
И тя го направи.
По същото време, когато г-жа Радли заведе дело за бащинство срещу Кен Гарсън, Бренда подаде молба за развод. След това целият свят на Гарсън се разпадна като къща от карти. Неговият тъст го уволни и този прекрасен живот на лукс и свободно време, на който той толкова се наслаждаваше, се изпари във въздуха.
Колкото до г-жа Радли и Фреди, те се преместиха при Бренда. Фреди беше отгледан с другите деца на Гарсън и когато той отиваше да посети сина и дъщерята, които споделяше с Бренда, понякога зърваше малкото дете с къдриците и сините очи.
Гарсън най-накрая осъзна, че не само е изневерил на Бренда, но също така е отнел от Ан нейното бъдеще, правото й да обича и да бъде обичана от добър мъж. Всичко, което беше направил, беше донесло болка, сега се надяваше, че може да изкупи вината си пред трите си деца.
