М. Димитрова
Въпреки че големите фотоалбуми с кадифени корици бавно се превръщат в минало, заменени от фотокниги и гигабайти на смартфоните, много семейства пазят старите снимки с години. Ето, синът, който се смяташе за изчезнал, се завърна у дома, баща почесва носорог между ушите и той се радва, точно като куче – малки и големи, семейните истории очароват и ни карат да се усмихнем, превръщайки всяка снимка в истинска реликва.
Ние от Поничка обичаме тези кадри и искаме да ги споделим с вас.
1. „Баба ми е направила всичко, за да може дядо ми да стане състезател, дори е сменяла гуми на колата му. През 1971 г. той печели наградата „Новобранец на годината“ в НАСКАР и това не би било възможно без баба ми. На снимката е тя през 1968 г.“
2. „Преди време тази снимка бе намерена в семейния архив. Дядо ми е отляво. Вдясно са Николай Караченцов и Евгений Леонов. P. S. Година по-късно дядо ми срещна Караченцов на плажа.“
3. „Местният вестник е отпечатал тази снимка с баща ми, 1984 г.“
4. „На преден план е баща ми по време на служба във Виетнам през 1971 г. Дори не знаех за съществуването на тази снимка, докато случайно не се натъкнах на нея в Интернет. Татко извика, когато я видя“.
5. „Мама често разказваше как е работила в списанието „Tiger Beat“ през 60-те години и се е срещала с „Ролинг Стоунс“ и „Бийтълс“. Винаги сме мислили, че тя разкрасява историите. Намерихме тази снимка миналата седмица, докато почиствахме къщата.“
6. „Преди 49 години татко дошъл в съзнание, след като е бил ударен с чук за крикет по главата, за да разбере, че е пропуснал кацането на луната, докато е бил в безсъзнание“
7. „Дядо, майка ми и леля ми си позволили да се отпуснат, след като преминали границата на нацистката територия през 1939 г.“
8. „Години наред се шегувахме, че дядо ми има приятелка в Япония. Намерих това в бюрото му. Япония, 1955г“
9. „Моята прапрабаба и прабаба в края на 1920 г. в Китай. Тя била единственото дете в семейството и била подстригана „като момче“, което да бъде уважавано като бъдещата глава на семейството. Прабаба ми е казвала, че отказвала да позира за тази снимка, докато не била подкупена с грозде.“
10. „Баща ми през 1969 г. в Бронкс. Той се противопоставя на войната във Виетнам. Станал антрополог и археолог, два пъти е бил взиман за заложник при различни разкопки, влизал е в леговище на леопард за проби от древна керамика и е направил още един куп неща. Той е моят личен Индиана Джоунс.“
11. „Баба ми, която е била първата училищна кралица на красотата в града си, 1970 г.“
12. „Тази снимка, направена през 50-те години, показва братовчедка ми и баща й. Той не изчакал дървото да порасне достатъчно голямо, за да може да окачи хамака на него.“
13. „През 1973 г. майка ми родила у дома. Приятели на семейството празнували това събитие на верандата, когато момиче с камера попитало какъв е поводът и след това направила тази снимка. Малкото момче съм аз, а вързопът е моята малка сестра.“
14. „Баща ми през 1992 г. Тогава той е работил като рейнджър в зоопарка и бил единственият, който можел да извика носорозите по име, и те хукнали към него като кучета. Подобно на кучетата, те харесвали да бъдат почесвани между ушите.“
15. „Майка ми не обича суши. На 4–5 години тя била хваната, докато го изхвърля. Около 1965–66, Япония
16. „Моята прабаба и най-големият й син, който вече е на 98 години. 6 седмици той бил смятан за изчезнал в Дюнкерк. Прабаба вече си мислела, че го е загубила завинаги, но докато стояла в двора, тя го видяла как върви по улицата към дома си.“
17. „Това съм аз. Участвах в шоуто за таланти на самолетоносача „Мидуей“ през 1988 г., докато пресичахме екватора в Индийския океан. Изпях песен за момиче и спечелих конкурса.“
18. „Мой далечен роднина беше един от първите „морски тюлени“ в САЩ. Снимката е направена около средата на 60-те“.
19. „Баща ми е фотограф и успя да настрои таймера така, че да може да снима как прави предложение на майка ми“
Последно обновена на 15 юни 2020, 07:42 от Иван Петров