Удивителна тайна, умопомрачителни подробности и въпроси, на които никога не може да се намери отговор – животът на една вдовица се преобръща, когато тя намира старите документи на съпруга си. Дали наистина е готова да се справи с истината?
При невъобразим развой на събитията една жена, която е смятала, че знае всичко за своя партньор в живота, е смаяна, когато неочаквано откритие променя изцяло живота ѝ.
Години наред тя е била сигурна, че познава мъжа, когото нарича свой съпруг. Но години по-късно тя се съмнява във всичко и се чуди защо й е отнело толкова време да разбере нещата.
Одри и Глиндур Филипс са щастливо женени и се обичат безкрайно много. Двойката от Троубридж, Уилтшир, Югозападна Англия, води блажен семеен живот. Глиндур бил строителен инженер, който обичал да играе за местния футболен отбор и водел сравнително нормален и пълноценен живот като семеен мъж.
Филипсови имаха две деца, пет внука и три правнука. Животът им бил идеален и изпълнен с безкрайни радостни моменти, докато не се случила трагедия. Глиндур умира от Паркинсон през януари 2015 г. на 83-годишна възраст.
Одри е омъжена за Глиндур в продължение на 64 години и смъртта на съпруга ѝ я съкрушава напълно. Сродната ѝ душа ѝ липсва и тя продължава да се съвзема от сърцераздирателната болка и загуба. Разходката по алеята на спомените е естествена за вдовицата.
Жената от Троубридж си спомня за времето, когато съпругът ѝ е отсъствал за продължителни периоди, но тогава никога не е обръщала особено внимание на това. Одри обясни:
“Никога не съм забелязвала, че той е отсъствал за дълъг период от време, тъй като той доста често работеше извън дома”.
Опечалената вдовица обаче нямала представа, че покойният ѝ съпруг е водил двойнствен живот – свръхсекретна тайна, която той отнесъл в гроба. През 2017 г. Одри се натъква на нещо, което я изумява и разкрива тайния живот на починалия ѝ партньор.
ТАЙНАТА САМОЛИЧНОСТ НА СЪПРУГА Ѝ
Докато разчиствала документите на съпруга си, 85-годишната тогава жена открила документи, отговарящи на двойния му живот през 40-те, 50-те и 60-те години – след като се оженили. Оказва се, че Глиндур е бил нещо повече от строителен инженер и семеен мъж.
В разказа си Глиндур заявява как “капитанът” го набира като един от 20-те младежи от цялата страна.
В документите се посочва, че е станал “шпионин”, когато е бил изтеглен от училище през 1944 г. заради фотографската си памет. След това започва да работи за операция ХХ.
Операцията е контрашпионски проект на MI5, в рамките на който нацистки агенти във Великобритания са използвани от британците, за да предават дезинформация на своите контрольори в Германия.
Глиндур е вербуван от член на британските разузнавателни сили, известен само като “капитана”. Като дете той е обучен да пълзи през бетонни тръби с размери “петнадесет фута на осемнадесет инча” в затвори, за да разговаря с германски военнопленници, и след това да изпълзява обратно навън.
“Капитанът” е поискал разрешение от бащата на Глиндур, единственият друг човек, който е знаел за тайната му работа. Освен това той е бил изпратен на свръхсекретна мисия на място в Корнуол – нещо, което е било невероятно изумително за Одри. Тя възкликна:
“Той пише в разказа си, че една от мисиите му е била на място, наречено Портвринкъл в Корнуол. Не можах да повярвам, когато го прочетох. Дори не знаех къде се намира Портуъркъл. Трябваше да го потърся.”
Одри продължава да се чувства изненадана, след като научава ужасяващи подробности за тайния живот на починалия си съпруг. Тя научила, че дори и след войната тайната мисия на Глиндур не е приключила и “капитанът” е продължил да се появява през целия му зрял живот – дори и след брака му.
Пенсионираната учителка по домашна икономика продължава да публикува изумителната житейска история на съпруга си в книга, озаглавена “Операция ХХ и аз: Имах ли избор?” Тя изразява:
“Бях напълно забравила. Сега имам толкова много въпроси, на които вероятно никога няма да получа отговор. Защо не знаех?”
Одри си спомня, че съпругът ѝ винаги е държал документите в едно чекмедже и от време на време ги е изваждал, за да актуализира писанията си, но никога не я е канил да ги чете. В разказа си Глиндур заявява как “капитанът” го е вербувал като един от 20-те младежи от цялата страна.
Според историята Глиндур е бил дребен за възрастта си и е обичал конете. Той дори бил принуден да посещава два следобеда седмично фитнес зала, където се учел на самозащита, за да се подготви за изпълнение на задачите, възложени от разузнавателните служби.
Трите ярки появявания на “Капитана” са по време на зрелостта на Глиндур. Всеки път той идвал с поредната мисия и всеки път Глиндур си спомнял, че го питал: “Имам ли избор?”.
В един от случаите той бил само на 18 или 19 години, когато капитанът му платил 20 паунда (25 долара) за това, че му помогнал да залови двама шпиони – равностойността на двуседмична заплата тогава. Одри се интересува дали съпругът ѝ е имал друга работа, която да му е била платена.
Одри си спомня за един случай, когато полицаи се появили у тях, а Глиндур им изкрещял и я избутал в друга стая. По-възрастната жена описва, че “стомахът ѝ малко се свил”, когато разчела контекста на странното поведение на съпруга си през онази нощ.
Също така, когато Глиндур пише за друга работа в Корнуол, той признава, че е попитал “капитана”: “Какво да кажа на съпругата?”. Той споменава това в разказа си:
“Сега се обръщам назад и си мисля какъв живот трябва да е имала тя и как ме е търпяла”.
Одри се съгласи, че макар съпругът ѝ да не е бил личен човек, той е разделял нещата. Какъв е вашият извод от тази отваряща очите история? Случвало ли ви се е да преживеете случай, в който изключително близък за вас човек да се окаже напълно непознат?
Животът е пълен с безкрайни изненади, а историята на Филипс е звучно напомняне, че понякога съдбата може да ни засади със смайващи подробности и разтърсващи душата тайни, които никога не сме предполагали, че са възможни.
