— Къде изчезна пуловерът й? — чудеше се един вдовец, докато разглеждаше гардероба на покойната си съпруга. След като забелязва как мистериозно са изчезнали две от дрехите на жена му, мъжът инсталира скрита камера в стаята си и научава нещо неочаквано.
Загубата на съпругата му десет години след брака им беше шокиращо събитие в живота за Алекс. Той много обичаше покойната си съпруга Мери и не беше готов да живее без нея.
Мери роди дъщеря им, Елиза, една година след като тя и Алекс сключиха брак. Загубата на майка й на толкова крехка възраст донесе на малката Елиза много болка. Майка й липсваше всеки ден и не можеше да разбере защо си е тръгнала толкова скоро.
9-годишното момиче никога не споделяше чувствата си с приятелите си. След смъртта на майка си тя спря да споделя чувствата си и с Алекс, въпреки че той се опитваше да накара момиченцето си да се почувства по-добре.
Елиза никога не каза нищо на баща си, освен една молба.
— Татко, не искам да работиш като полицай — казваше му тя всеки ден.
Алекс прекарваше по-голямата част от деня си в полицията. Той беше началник на отдела и често се занимаваше с опасни престъпници.
— Не се притеснявай, скъпа. Баща ти е в безопасност на работа. — казваше той на Елиза.
Момиченцето се страхуваше да не загуби баща си, защото той всеки ден се занимаваше с престъпници. Мислеше, че ще го наранят и той ще я изостави, както майка й.
Месец след смъртта на съпругата си, Алекс отвори гардероба на жена си, докато търсеше липсващ документ, и забелязва нещо странно.
— Къде изчезна жълтото й сако? — каза той.
Алекс беше подарил красиво жълто сако на жена си за рождения й ден и тя го беше закачила в гардероба си. Беше сигурен, че го е видял преди няколко дни, но вече го нямаше.
Объркан, той затвори гардероба на жена си, след като намери документа, който търсеше. Няколко дни по-късно той отново отвори гардероба и забеляза липсата на синия пуловер на жена му.
“Това е странно!” каза си той, докато преглеждаше зимните дрехи в гардероба. „Мисля, че висеше точно тук, когато отворих преди няколко дни.“
По-късно същата вечер на Алекс му хрумна идея да разкрие мистерията с изчезващите дрехи. Тъй като само той и Елиза живееха в къщата, той беше сигурен, че дъщеря му крои нещо. “Инсталирането на скрита камера в стаята ми би било добра идея”, помисли си Алекс.
Той купи камера на следващия ден, инсталира я, докато Елиза беше на училище, и след това отиде на работа. По-късно същата вечер провери записа на камерата и видя Елиза да влиза в спалнята му, след като се върна от училище.
Камерата показва как тя влиза в спалнята и отваря гардероба на Мери. След това тя извади един от пуловерите на майка си, затвори шкафа и излезе от стаята.
„Защо Елиза взема дрехите на Мери?“ — запита се Алекс, докато се почесваше по главата.
— Трябва да разбера какво става в ума й.
На следващия ден Алекс си остана вкъщи и се престори, че не се чувства добре. Той приготви закуска за Елиза и й каза, че днес няма да ходи на работа.
— Тате, ще остана след училище за моя урок по пеене — каза тя на Алекс. — Ще се прибера късно.
— Добре, скъпа — усмихна се Алекс, преди да й помаха за сбогом.
“Урок по пеене? Елиза никога не се е интересувала от пеене”, помисли си Алекс. Той подозираше, че дъщеря му го е излъгала и решил да посети училището й, за да види дали казва истината.
Следобед Алекс напусна къщата и отиде в училището на Елиза. Докато други деца се прибираха с родителите си, Алекс стоеше в ъгъла и се опитваше да намери дъщеря си.
Няколко минути по-късно той видя Елиза да излиза от сградата на училището с пуловера на майка си в ръка. Тя помаха за сбогом на приятелите си и напусна сградата на училището.
— Къде отива тя? — прошепна Алекс.
След това той започна да следва дъщеря си, като се увери, че тя не забелязва присъствието му. След като вървеше зад нея няколко минути, Алекс разбра накъде отива Елиза.
Десет минути по-късно Алекс стоеше пред гробището, където беше погребал жена си. Гледаше как дъщеря му плаче и поставя пуловера на гроба на майка си.
— Липсваш ми толкова много — изплака Елиза. — Иска ми се да не ме беше напускала толкова скоро.
Гледайки как дъщеря му плаче, Алекс се развълнува и той влезе в гробището, за да прегърне малкото си момиченце.
— Татко, какво правиш тук? — попита Елиза.
— Искам да ти задам същия въпрос, скъпа — усмихна се той. — Знам, че ме излъга за урока по пеене.
— Мама ми липсваше. — отвърна Елиза.
— А какво ще кажеш за този пуловер? — попита Алекс. — Знам, че си взимала пуловерите на майка си от гардероба й.
— Просто исках мама да е на топло в рая — погледна Елиза към гроба на майка си. — Донесох тези пуловери за нея.
Алекс не успя да сдържи емоциите си, след като чу отговора на дъщеря си. Той я прегърна силно и й каза да не се тревожи за майка си.
— Майка ти толкова се гордее с теб, Елиза! — каза й той.
— Мама ми липсва толкова много и мисля, че ти… — Думите на Елиза заглъхнаха и тя започна да плаче истерично.
— Ами аз, скъпа? – попита притеснено Алекс.
— Мисля, че и ти ще ме оставиш — каза тя. — Хващаш лоши момчета и мисля, че те могат да ти навредят. Не съм готова да те загубя, татко.
Алекс прегърна дъщеря си и й каза, че няма да я изостави.
— Никой няма да ме нарани, скъпа — каза той.
— Лошите момчета винаги нараняват добрите полицаи. Прочетох това в една история — каза Елиза. — Умолявам те да напуснеш работата си, татко. Моля те?
— Но скъпа…
— Не искам да те загубя — извика Елиза. — Моля те, напусни работата си, татко.
След като научава за страховете на Елиза, Алекс решава да напусне работата си. Няколко месеца по-късно той създава бизнес с авточасти с приятел и скоро забелязва положителна промяна в поведението на Елиза. Тя спира да изпитва страх и споделя чувствата си с него.
Какво можем да научим от тази история?
- Някои житейски събития могат да предизвикат непознати страхове. Когато Елиза загуби майка си, тя се изправи пред страх, за който не подозираше, че съществува. Мислеше, че баща й ще загуби живота си заради работата си и този страх се отрази на душевното й спокойствие.
- Важно е да слушате семейството си. Понякога семейството ви може да изисква неща, които изглеждат ирационални. Алекс имаше подобни чувства, когато дъщеря му го помоли да напусне работата си. Първоначално той не я послуша, но по-късно осъзна колко е важно за нея, защото това се отразяваше на психическото здраве на дъщеря му.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
