Саманта настоява да получи целия дял от старото семейно кафене, което баща й управляваше, само за да може брат й Пийт да й се подиграва, че е заложила на загубена кауза. Година по-късно той я моли да го наеме.
Бащата на Саманта и Пийт, Кейлъб, управляваше малко кафене с дупка в стената, което някога беше популярно сред местните жители и туристите. Опашки заобикаляха блока заради вкуса на тяхното кафе и сладкиши; това беше любимото място за срещи на семейството и приятелите.
Въпреки това, когато Кейлъб остаря, той вече не можеше да се справи с нарастващия брой кафенета около него. Той не успя да се справи с тенденциите и не измисли нови продукти в менюто.
В крайна сметка клиентите спряха да ходят и опитаха по-нови кафенета наоколо. Въпреки загубата на клиенти, Кейлъб беше решен да поддържа кафенето работещо. То му беше скъпо. Това беше семеен бизнес, предаван от поколение на поколение и той отказа да го продаде въпреки офертите на инвеститорите.
Когато Кейлъб беше в края на 80-те, той усещаше как силите му се изчерпват напълно. Вместо да чака смъртта си, той решил да повика двете си деца в къщата си, за да им даде наследството, докато е още жив.
— Какво има, татко? Защо ни извика тук днес? Чувстваш ли се добре? — попита единствената му дъщеря Саманта, когато влезе в стаята.
Кейлъб поклати глава и я увери, че всичко е наред.
— Знаеш, че не съм по адвокатите, скъпа, затова реших да дам наследството на теб и брат ти още сега. Не искам да чакам да умра. — разкри той.
Това съобщение изненада брата на Саманта Пийт. Това го зарадва, тъй като знаеше, че ще може да получи огромна сума пари от баща си.
— Това е страхотна идея, татко. — похвали го той. — По този начин можем да се насладим на парите, докато все още си наоколо!
Кейлъб се усмихна, мислейки, че Пит е верен на думата си. Хареса му идеята да прекарва повече време с децата си, преди да е станало твърде късно.
— Е, имам 40 000 долара в банковата си сметка, които ще разделя между вас двамата. — започна Кейлъб. — Използвайте парите разумно и ги харчете за спомени вместо за материални неща. — посъветва той.
— Хубаво! — възкликна Пит. — Сега съм с 20 000 долара по-богат. Благодаря ти, татко!
Пийт си помисли, че е свършил, но Кейлъб отново започна да говори.
— Както и двамата знаете, кафенето все още е там, но не върви толкова добре. — сподели той. — Прехвърлям собствеността и на двама ви, така че всеки да получи по 50 процента акции. Вярвам, че ще се грижите за кафенето, когато ме няма. Знаете колко много означава това за мен.
— Татко, това кафене е безнадеждно. — присмя се Пит. — Ако продадем този имот и дори кафенето, ще спечелим над един милион долара! Ще продам акциите си. Саманта, ти трябва да направиш същото! — каза гордият брат на сестра си.
Но Саманта поклати глава.
— Не би посмял да направиш това, Пийт! Татко току-що каза колко много означава кафенето за него. Защо ще продадеш акциите си на някой друг?
— Защото кафенето ще изсмуче парите ни в дългосрочен план. Вече върви надолу. Какво повече, когато татко го няма? Сега имаме по 20 000 долара, но когато това кафене започне да се нуждае от средства, ще бъдем с 20 000 долара по-бедни или дори Повече! — подигра се той.
Саманта наблюдаваше как баща й се намръщи на решението на Пийт. Сърцето му се разби и част от него се чудеше дали не беше по-добре за него да беше наел адвокат, който да разкрие желанията му — по този начин нямаше да разбере, че синът му планира да продаде любимото му кафене.
— Не! Няма да го позволя. — каза Саманта на Пит. — Вземи моите 20 000 долара и ми дай твоя дял от 50% от кафенето. Съгласен ли си? – попита го тя.
Пит се засмя.
— Е, предполагам, че днес е моят щастлив ден! Сделката е сключена! Татко, не се колебай да пишеш кафенето само на името на Саманта. Ще взема 40 000 долара. — каза той.
Кейлъб изпита облекчение, че дъщеря му иска да поеме дейността на кафенето. Той й благодари и започна да я учи на всичко, което знаеше за управлението на кафенето. Междувременно, веднага щом Пит получи парите, той изчезна.
През първите няколко месеца Саманта прекара доста време в проучване на пазарните тенденции за кафенетата. Това означаваше, че продажбите остават бавни, тъй като тя бавно се опитваше да обнови кафенето, за да го направи по-модерно, за да примами клиентите.
През това време Пийт се наслаждаваше на богатството си.
— Не мога да повярвам, че замени добрия живот за безплатно кафене. — подигра се той на сестра си, когато се видяха веднъж в бакалията.
— Дай ми време, Пит. Ще ти докажа, че грешиш. — небрежно отговори Саманта.
Вярно е, че Саманта наистина му доказа, че греши. Тя внимателно проучи конкурентите си и се погрижи кафенето й да стане уникално, като смеси традиционните рецепти на баща си с по-модерни ястия и кафе продукти.
Веднага след като тя пусна наскоро реновираното кафене, то моментално се превърна в хит. Местните жители и туристите се тълпяха в него не само заради храната и напитките, но и атмосферата и перфектния интериорен дизайн.
— Надявам се, че те карам да се гордееш, татко. — каза Саманта един ден, докато наблюдаваше пълното си работещо кафене. — Иска ми се да можеш да видиш това сам — прошепна тя. Кейлъб така и не успя да види Саманта да отваря кафенето, но тя беше сигурна, че баща й се усмихва от небето.
Година по-късно кафенето на Саманта все още вървеше страхотно. То беше включено в няколко списания и беше смятано за едно от местата, които туристите трябва да видят в града.
Един ден Пит дойде при нея и с изненада видя, че кафенето е препълнено с гости. Той забеляза Саманта и реши да се приближи до нея.
— Наистина се потруди, за да ми докажеш, че греша, а? — попита той веднага щом погледите им се срещнаха.
— Не го направих за теб, Пийт. Направих го за татко. — поясни Саманта. — Какво правиш тук?
— Е, сестро, имаш ли работа за брат си? Мога да управлявам кафенето вместо теб или да ти помогна да създадеш следващия си клон. Какво ще кажеш? Нека бъдем бизнес партньори? — Пийт намигна.
— Пийт, наистина ли мислиш, че съм толкова лековерна? Не те интересуваше това кафене, когато татко се опита да ни даде справедливи дялове. Сега, когато върви добре, изведнъж искаш част от успеха? — присмя се Саманта. — Освен това ти си богат и живееш добре, нали? Защо искаш да работиш?
Пийт призна, че е пропилял всички пари, които баща им му е оставил. Сега той имаше заеми и сметки за плащане и нямаше къде да отиде.
Част от Саманта не искаше да помогне на брат си, за да му даде урок, но друга част знаеше, че покойният им баща би направил всичко, за да помогне на сина си. Затова тя реши да не го отблъсква.
— Нямам свободно място за мениджър. — каза му Саманта. — Но имам свободна позиция като сервитьор. Искаш ли да приемеш работата? — попита тя.
Първоначално Пит се намръщи при тази мисъл.
— Наистина ли ще направиш брат си сервитьор? — той въздъхна.
— Вземи или остави, Пит. Давам ти шанс да си намериш работа и да печелиш добре. — сви рамене Саманта. Тя искаше да го научи на стойността на упоритата работа и пътя от дъното, за да стигнеш до върха.
В крайна сметка Пийт прие работата. Той осъзна, че му харесва да говори с хората и се събуждаше развълнуван да отиде на работа. Беше щастлив да види ценното притежание на баща му да се управлява добре от сестра му и беше толкова горд.
Какво можем да научим от тази история?
- Влагането на упорит труд и усилия ще се изплати в крайна сметка. Саманта вярваше в бизнеса на баща си, въпреки че беше близо до фалит. Тя работи усилено, за да го върне в релси, което в крайна сметка й се отплати, след като то се превърна в едно от най-посещаваните кафенета в града.
- Понякога е необходимо да паднете отвисоко, за да разберете как да се изправите отново. Пийт смяташе, че ще живее добър живот завинаги, докато не пропиля полученото наследство. В крайна сметка той осъзна колко е важно да контролираш егоистичните си пориви, да спестяваш и да работиш здраво, след като Саманта му даде работа в кафенето.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
