Самотен баща на две деца, който работи като събирач на боклук, за да издържа семейството си, започва да възстановява счупени играчки, които намира в боклука, и ги дарява на приют за деца.
Когато Джордж беше на 20 години, приятелката му Джийн му каза, че е бременна. Той се страхуваше, тя също, но се ожениха и той си намери работа като боклукчия.
Те посрещнаха хубаво малко момиченце, което нарекоха Дейзи, а две години по-късно имаха още едно малко момиченце и го нарекоха Роуз. Работата на Джордж не беше бляскава, но се справяха добре, докато младата му съпруга не почина.
Джордж се прибра от погребението и плака. Какво щеше да прави? Какво знаеше той за отглеждането на две малки момиченца?
— Имам нужда от теб, Джийн! — прошепна той. — Какво ще правя?
Но Джордж беше смел човек, той събра парчетата и се научи как да бъде майка, както и баща. Това означаваше, че се научи да сплита коса, да играе с кукли и дори да шие.
Разбира се, това, че беше баща, означаваше и да знае как да поправя нещата, което беше очевидно предимство. Джордж бързо стана експерт в оправянето на кукли, рокли за кукли, къщи за кукли, коси за кукли… Дори приятелките на Роуз и Дейзи носеха играчките си, за да ги поправи Джордж.
След това един ден, докато Джодж работеше, голяма торба падна от една от кофите за боклук, които той изпразваше. Видя крака на кукла, който стърчи, и стана любопитен. Торбата беше пълна с кукли. Всички те бяха прекрасни стари кукли, но повечето имаха остра нужда от любяща грижа.
Занесе ги вкъщи и започна да ги поправя. Джордж трябваше да влезе в YouTube, но се научи как да реставрира деликатните стари кукли и дори техните деликатни, крехки рокли.
За съжаление, нито Дейзи, нито Роуз мислеха много за старомодните кукли. Те харесваха Барби и Братц, а не порцеланови кукли с рокли с волани. Какво да прави с куклите?
Джордж не можеше да ги задържи, защото вече имаше нова партида играчки, които беше намерил на работа и чакаха да бъдат реставрирани. И така, един ден той внимателно опакова куклите в кутия и ги откара до близкия приют.
Той почука на вратата и му отвори усмихната дама.
— Да? — каза тя. — Мога ли да ви помогна?
— Имате ли малки момиченца тук? — попита той.
Жената се намръщи.
— Защо искаш да знаеш? — попита подозрително тя.
Джордж вдигна кутията и каза:
— Виждате ли, аз реставрирам играчки и имам всички тези кукли. Ако имате малки момиченца, които може да ги харесат, ще съм благодарен, ако ги вземете от ръцете ми!
Жената надникна в кутията и ахна.
— Но тези са красиви! Обикновено, когато хората носят стари играчки, те са счупени, така че трудно можем да ги използваме!
— Дайте ми ги! — каза Джордж. — Ще ги оправя!
— Влезте — каза жената. — Бих искала да се запознаете с Елиът! Той е един от основните ни благодетели.
Жената въведе Джордж и го запозна с висок, изтъкнат мъж с мили очи и нежна усмивка.
— Благодаря ви — каза Елиът на Джордж, когато жената му обясни за куклите. — Нямате представа какво ще означава това за нашите момичета! — каза той.
— О — усмихна се Джордж. — Имам идея! Имам две момичета. Дейзи е на 9, а Роуз на 8!
— Чудесно — каза Елиът. — Къде ходят на училище?
— Страхувам се, че не мога да си позволя частно училище, което беше мечтата на жена ми. — обясни Джордж. — Така че те ходят в местното държавно училище.
— О — каза Елиът. — Знаете ли, аз също бях приемно дете и вярвам, че доброто образование отваря вратите към блестящо бъдеще, така че спонсорирам 12-те деца в този групов дом в Академията Елиът Смит.
— Еха! — Джордж ахна. — Това е най-доброто училище в щата!
— Благодаря — ухили се Елиът. — Много се гордея с това!
— Вие ли сте Елиът от Академията Елиът Смит? — попита учудено Джодж.
— Да — каза Елиът. — И се уверявам, че в моето училище има възможности за достойни деца, не само за богатите.
— Възхищавам се на това. — каза Джордж на Елиът и двамата мъже разговаряха дълго, разменяйки житейски истории. По времето, когато Джордж си тръгна, те бяха станали близки.
Джордж се връщаше в приюта още няколко пъти с повече играчки за момчета, както и за момичета, и той и Елиът винаги прекарваха страхотно време заедно. След това получи голям плик по пощата.
Пликът имаше красива емблема в единия ъгъл, на която пишеше „Академия Елиът Смит“, а вътре имаше писмо, което го информира, че двете му дъщери ще влязат в академията в началото на семестъра!
Джордж не можеше да повярва! Той веднага се обади в училището и поиска да говори с Елиът.
— Трябва да има грешка! Елиът, не мога да си позволя академията за едно дете, камо ли за две!
— Скъпи мой Джордж — каза Елиът. — Не е нужно. Дейзи и Роуз имат пълни стипендии в академията за цялата си академична кариера!
— Но… — Джордж онемя. — Но защо?
— Защото — нежно каза Елиът. — Мисля, че две малки момиченца с такъв необикновено мил баща също трябва да бъдат необикновени и смятам, че заслужаваш да видиш мечтата на жена си сбъдната!
