М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Когато г-н Лари Хътчинс навърши 90, през ума му мина мисълта, че няма завещание. И така, един ден той се облече като бездомник и отиде в магазина си за хранителни стоки, за да избере своя наследник. Това обаче не беше лесно.
Г-н Хътчинс беше на 90 години, беше богат и собственик на най-големия магазин за хранителни стоки в Тексас. Външно мъжът беше доста привлекателен за възрастта си, с лешникови очи и сивкав блясък на косата си, но бизнесът му никога не му даваше време да използва чара си и затова нямаше нито жена, нито деца.
Когато г-н Хътчинс остаря, перспективата да няма наследник започна да го притеснява. „Кой ще наследи имуществото ми, ако умра?“, замисли се Г-н Хътчинс един ден.
Той всъщност не беше типът филантроп, който да дари всичко за благотворителност, защото искаше да го даде на някой, който искрено би го оценил. И въпреки че да даде всичко на приятел беше възможност, г-н Хътчинс не искаше това, защото в бизнес среда имаш повече врагове, отколкото приятели, а г-н Хътчинс го беше научил по трудния начин.
Така че, когато му свършиха опциите, той се обади на своя адвокат, г-н Уилям Картър, и поиска съвет.
— Какво мислиш, Уилям? — Г-н Хътчинс попита адвоката си. — Мислех за това, но не мога да взема решение.
— Е, г-н Хътчинс, почти съм сигурен, че не бихте искали да го дадете на благотворителна организация, така че нека първо изключим това. Имате ли известни далечни роднини?
— Когато останеш сирак в ранна възраст, никой не иска да поеме отговорност, Уил. — разсъждава г-н Хътчинс върху трагичното си минало. — Дойдох в Тексас без нищо и ми отне няколко години, за да се установя. Така че бих искал да го дам на някой, който разбира истинското значение на това, а не на някой, базиран на кръвна връзка.
— Е, сър, виждам, че това не е типичен случай. Ще помисля, ако ми дадете малко време. Нека се срещнем следващия петък. Дотогава ще съм измислил нещо.
— Разбира се, Уил. — каза г-н Хътчинс и затвори телефона. Въпреки това, въз основа на отговора на Уилям, той беше убеден, че няма да може да разреши проблемите си скоро.
В деня след обаждането г-н Хътчинс седеше в кабинета си с бележник и правеше списък с потенциални наследници. Минаха няколко часа, а в списъка не беше добавено нито едно име.
Унил, г-н Хътчинс разочарован хвърли писалката си и се приготви да си тръгне. Но точно тогава му хрумна една идея. „Защо да не подложа моите служители на изпитание?“ Г-н Хътчинс направи пауза. Можеше да има някой, който като него разбира сладостта на плодовете на нечия упорита работа.
На следващия ден той се облече в най-старата си дреха и си купи бастун втора употреба. Също така носеше фалшива брада, преди да се отправи към местоназначението си – своя магазин.
— Махай се, старче! — извика касиерката Линси. — Хора като теб не се допускат тук!
— Но госпожо, аз съм тук само за малко храна. Не съм ял от дни. Имам нужда от вашата помощ. — молеше г-н Хътчинс.
— Е, тогава предполагам, че си на грешното място — каза студено Линси. — Бездомници като теб просят по улиците. Не заслужаваш да си в такъв луксозен магазин!
Да, определено имам злобни служители. Може би ще успея да намеря своя наследник сред клиентите. Г-н Хътчинс се замисли и тръгна покрай рафтовете с храна, но и там нямаше късмет.
— Кой, по дяволите, пусна този човек тук? — извика една жена. — Чакай, не се приближавай много. Миришеш на боклук!
— Но госпожо… — Преди г-н Хътчинс да успее да завърши изречението си, той беше прекъснат.
— Знам! — възкликна друг мъж. — Дай му малко пари и го изгони.
Когато г-н Хътчинс се опита да им обясни, че всичко, което иска, е храна, една продавачка се приближи до него.
— Трябва да се махнеш оттук веднага! Клиентите ни изразяват недоволството си и ние не можем да те оставим! Между другото, как изобщо влезе, а? Охраната не те ли спря?
— Да, моля, Линда. — каза г-н Дръмондс, редовен посетител на магазина. — Махнете го далече от очите ми или никога повече няма да посетя този магазин! И кажете на охраната да не допускат такива хора!
— Извинете за неудобството, сър. — извини се Линда. — Веднага ще наредя да го придружат!
„Еха! Този магазин наистина е събрал някои от най-злите човешки същества!“ — помисли си господин Хътчинс, докато се приготвяше да си тръгва. Но точно тогава един глас отзад го спря.
— Всички, махнете се от стареца!
Г-н Хътчинс се обърна и видя администратора на магазина Луис да стои там. Той беше на 25, студент, който беше напуснал колежа поради финансови проблеми и вероятно най-младият в магазина.
— Но Луис, мислиш ли, че г-н Хътчинс би търпял такъв човек в магазина? — каза Линси. — Сигурна съм, че не би го допуснал да влезе!
— Познавам г-н Хътчинс по-добър съм от теб, Линси, така че се върни към работата си, преди да му докладвам за това. — каза той и след това се обърна към г-н Хътчинс. — Моля, елате с мен, сър. Извинявам се за грубото поведение на моя персонал.
Луис отведе г-н Хътчинс вътре, взе кошница и обиколи магазина, като я напълни с хранителни стоки. Когато плати сметката и даде продуктите, очите на г-н Хътчинс се насълзиха.
— Благодаря ти, млади човече — каза той с треперещ глас. — Между другото, имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?
— Разбира се, сър. — отвърна Луис, усмихвайки се.
— Защо тръгна срещу всички, за да нахраниш бездомник като мен? — попита озадачен мистър Хътчинс. — Искам да кажа, че можеше да ме изгониш и шефът ти никога нямаше да разбере.
— Е, сър, — отговори Луис, — имаше момент, когато дойдох при шефа си да търся работа. Нямах нищо. Дори нямах къде да отседна и бях неопитен. Но Г-н Хътчинс, моят шеф, ми предложи работа и ми плати за малък апартамент при условие, че работя упорито. Онзи ден разбрах колко е важно да бъдеш мил с другите.
Г-н Хътчинс му се усмихна приятелски. Ето къде свършва търсенето ти, Лари, помисли си той. Най-накрая намери своя наследник. Той благодари на Луис още веднъж за щедростта му и си тръгна.
Седем години по-късно, когато г-н Хътчинс замина за небесната си обител, Луис получи обаждане от г-н Картър. Той информира Луис, че г-н Хътчинс му е оставил всичко, включително кратко писмо, което обяснява кой е бил бездомника и защо го е избрал за свой наследник.
Последно обновена на 20 юни 2023, 07:26 от Иван Петров