Богат мъж посещава недовършената си къща и открива в една от стаите стара детска количка. Той разбираемо е объркан как количката се е озовала там, докато не чува плач някъде от къщата и не открива нещо шокиращо.
Дилън е богат бизнесмен, който притежава огромна верига от магазини за хранителни стоки. Съпругата му Алиса беше домакиня по избор, тъй като бяха заможни и не ѝ се налагаше да работи. Но въпреки цялото богатство Дилън и Алиса не били доволни от живота си.
Двойката се опитваше да има дете в продължение на три години, но без успех. Алиса беше потисната, че няма да може да стане майка, а Дилън се притесняваше, че ако нямат дете, няма да има наследник на богатството си.
Един ден Дилън и Алиса посещават църквата и пастор Джон забелязва, че са притеснени. Те изразили притесненията си относно безплодието си и пастор Джон им дал съвет, особено на Дилън.
“Трябва да спреш да бъдеш песимист, Дилън”, каза той тържествено. “Тази негативна енергия в близост до теб само ще ти навреди. Предлагам ти да спреш да бъдеш безчувствен и да започнеш да проявяваш състрадание към хората около теб. Той никога не забравя децата си … Виждате ли, правете добро и Бог ще бъде милостив към вас!”
Дилън и Алиса се замислиха върху думите на пастор Джон и разбраха, че в тях има много смисъл. По някаква причина изпълнителите, които строяха новия им дом, бяха изоставили проекта и бяха прекратили договора. И въпреки многобройните скъпоструващи лечения, те не можели да заченат. Всичко в живота им вървеше наопаки!
Този ден Дилън беше много разстроен. След като закара Айлза у дома, той отиде да види недовършената къща и в очите му се появиха сълзи. Разхождаше се из имота и си спомняше колко много се зарадваха с Алиса, когато решиха да я построят. Бяха наели архитект и прекараха месеци в усъвършенстване на проекта, за да го направят подходящ за семейството им.
Когато Дилън си проправил път към една от недовършените стаи – която трябвало да бъде детската стая на бебето им – той забелязал там стара детска количка.
Дилън се огледал, за да види дали някой не живее незаконно в имота му, но не видял никого в близък план. Решил да обходи целия имот, преди да си тръгне, и когато минал покрай една от стаите, изведнъж чул звук от бебешки плач и видял силует.
“Аз съм просто един медиум. Той е този, който ти е показал правилния път.
“Ей, кой си ти?” – изкрещя той, докато влизаше, за да открие разчорлена майка, която кърмеше бебето си.
Дилън веднага отвърна поглед. “Кой си ти?” – изкрещя той гневно. “Надявам се, че сте наясно, че навлизането в чужда собственост е престъпление!” Дилън се обърна към нея и я попита: “Какво е това?
Жената се паникьоса и в очите ѝ се появиха сълзи. “Моля ви, не ме изгонвайте оттук. Ще нахраня бебето си и ще си тръгна. Моля, дайте ми малко време”
“Слушай, ти..” Дилън се канеше да се нахвърли върху жената, но си спомни какво му беше казал пасторът за това, че трябва да бъдем добри към другите. “Трябва да бъдеш любезна”, прозвуча в ушите му, докато се успокои.
“Слушай, това не е правилно, но…ух, добре, не бързай…” – отвърна той и я остави сама.
След известно време жената излезе с детето си и му се извини. “Съжалявам. Нямаше къде да отида. Бездомни сме, а този имот ми се стори изоставен, затова започнах да живея тук с детето си…”
Дилън видя ужасното ѝ състояние и въпреки че беше строг човек, който почти не съчувстваше на никого, я съжали.
“Какво ти се е случило, че ти и детето ти живеете на улицата в това състояние?” – попита той, като забеляза, че тя изглежда изтощена и слаба.
Сълзите на жената не спират да валят, докато тя споделя как се е озовала на улицата. “Казвам се Клер”, започва тя. “Преди няколко месеца приятелят ми… Той ме напусна, защото не искаше да носи отговорността да отглежда дете. Живеехме заедно и аз нямах къде да отида, след като той ме изгони.
“Никой не би предложил работа на тежко бременна жена, камо ли на такава с бебе… Така че нямах избо Виждате, че принадлежите към добро семейство. Моля, осиновете бебето ми и му осигурете добър живот. Тя ще умре, ако живее с мен. Моля те!” – отчаяно молеше Дилън.
Дилън не можеше да не приеме предложението като Божи знак. Веднага се обажда на Алиса и ѝ разказва всичко, а тя му казва да доведе и бебето, и Клер у дома.
“Ти и детето ти можете да останете при нас”, каза Дилън на Клер, докато се обаждаше по телефона. “Съпругата ми и аз бихме искали да помогнем на теб и твоето бебе..”.
След като пристигнаха в къщата на Дилън и Алиса, Клер си взе душ, а Алиса се погрижи за бебето. Алиса също така даде на Клер дрехите си, които да облече.
Докато вечерят, Дилън и Алиса предлагат на Клер работа като рецепционистка в един от магазините за хранителни стоки на Дилън, за да може тя да изкарва прехраната на детето си. “Дъщеря ти е прекрасна – каза Алиса на Клер. “Не се отказвай от нея. Тя заслужава да има майка си до себе си. Аз от години се опитвам да имам дете и разбирам колко много може да означава за теб едно дете…”
“Ти и Дилън сте ангели под прикритие за мен, Алиса. Не знам как бих могла да отвърна на благоволението ти” Клеър каза със сълзи на очи.
“Просто направи най-доброто за дъщеря си. Това е всичко”, увери я Алиса.
Няколко месеца след като започна работа за Дилън, Клер и дъщеря ѝ Лили се преместиха в нов дом. Клер най-накрая успя да наеме жилище и сега можеше да осигури на детето си добър живот.
Алиса и Дилън се бяха свързали с Лили и им липсваше, затова през уикендите ходеха при Клер, за да прекарват време с нея.
Един ден те вечеряха в дома на Клари, когато Алиса почувства гадене. Същата вечер тя си направи тест за бременност и не можа да повярва на очите си, когато той показа две чертички!
“Дилън!” – изкрещя тя от банята. “Ела тук! БРЕМЕННА СЪМ!”
Очите на Дилън се насълзиха, докато се взираше в тестовия комплект. “О, Боже мой! Това е невероятно!” – извика той и я прегърна. “Толкова много те обичам! Не мога да повярвам, че ще бъдем родители!”
На следващия ден Дилън и Алиса посетиха гинеколога на Алиса, който потвърди новината. На връщане те се отбиха в църквата и благодариха на пастор Джон. “Благодарим ви, че ни показахте правилния път, пасторе. Не можем да ви благодарим достатъчноһ” каза Дилън.
Но пастор Джон поклати глава и отвърна: “Аз съм само медиум. Той е този, който ви е показал правилния път. Благодарете на Бога за това, а не на мен!”
