Спасител на басейн е подиграван от разглезен богат младеж на почивка със семейството си, но на следващия ден той показва колко е важен.
Джонатан Тримейн се изтегна на стола си и хвърли заинтересуван поглед на няколко красиви момичета по бикини, седнали до ръба на басейна. Той им дари най-неустоимата си усмивка, тази, с която се подчертаваха трапчинките му, но те отместиха поглед.
Бяха навели глави една към друга и се кикотеха, шепнеха си. Смееха ли му се? Тогава Джонатан разбра, че дори не са го забелязали! Цялото им внимание беше насочено към младия мъж на стола на спасителя.
Беше скандално! Джонатан знаеше, че е изключително добре изглеждащ, с перфектно тяло, върху което работеше здраво три пъти седмично в личния си фитнес – и от далеч си личеше, че е богат.
Какво не беше наред с тези момичета? Те се усмихваха и мятаха коси, опитвайки се да привлекат вниманието на човек, толкова беден и незначителен, че трябваше да прекара цялото си лято, гледайки как другите се забавляват!
Джонатан насочи собственото си внимание към семейството си, излежаващо се на близките шезлонги. Баща му лежеше по гръб и се опитваше да се отпусне, докато майка му бърбореше със сестричката му Лиза.
Лиза беше на 12 и беше в онзи срамежлив недодялан етап. Не беше особено красива, критично си помисли Джонатан, но като се има предвид богатството на баща им, нямаше да й липсва внимание.
Джонатан, от друга страна, вярваше, че би бил популярен при всякакви обстоятелства. Той беше висок, слаб и звезда в отбора по плуване. Тогава му хрумна идея.
Ако момичетата бяха впечатлени от плувци, той щеше да им покаже! Изправи се с едно плавно движение и изтича до ръба на басейна, след това скочи в пространството и се гмурна плавно, точно в средата на група лудуващи деца.
Ръцете на Джонатан разделиха водата и той се гмурна дълбоко, след което изплува далеч от ръба. Той прокара ръце през мократа си коса и погледна момичетата. Да, те гледаха към него…
Тогава той чу силен глас да вика:
— Моля, не се хвърляйте в басейна така! Има деца, които може да пострадат!
Джонатан доплува до ръба на басейна и погледна нагоре. Спасителят го гледаше строго.
— Гмурнахте се точно до няколко малки деца. Можеше да ги нараните. — каза той на Джонатан.
Джонатан видя, че момичетата се взират в спасителя с отворена уста на възхищение и вълна от гняв и смущение го изпълни.
— Кой си мислиш че си ти? — попита Джонатан арогантно.
Той се изправи и се запъти към спасителя, след което му се прииска да не беше. Младежът беше малко по-възрастен от Джонатан, може би на 20 или 21, и беше по-висок.
Джонатан беше принуден да го погледне и веднага се възмути.
— Как се казваш? — попита той. — Аз съм важен човек в този град. Баща ми е приятел с кмета и той ти плаща заплатата!
Младият мъж имаше тъмни, спокойни очи и гласът му беше спокоен.
— Аз съм Дейвид Кандън. — отговори той. — Който и да сте, безопасността на хората в този басейн е на първо място. Мисля, че като човек, който е приятел на кмета, безопасността ще бъде приоритет и за вас.
— Загубеняк! — Джонатан изпищя. — Кой си мислиш, че си? Седиш там, гледаш и мислиш, че можеш да ми нареждаш?
Бащата на Джонатан стана и се приближи.
— Какво става? — попита той.
— Този човек. — Джонатан махна презрително с ръка към Дейвид. — Той ми държеше сметка, че се гмурках в басейна. На мен!
— Млади човече — каза студено бащата на Джонатан. — Трябва да знаете, че синът ми е шампион по плуване! Той е държавен шампион със златен медал. Ако отново тормозите сина ми, ще си имате работа с мен!
— Да! — извика ядосано Джонатан. — Имислиш, че си толкова добър? Мога да плувам кръгове около теб! Мога да прекося този басейн, преди ти да станеш от стола си. Нямаме нужда от теб!
Дейвид спокойно изслуша речта им.
— Моля, дръжте се разумно. — беше всичко, което каза той. — За да можем всички да имаме безопасно лято. — След това обърна гръб на раздразнените баща и син и се върна до стола си.
На следващия ден Джонатан и семейството му се върнаха край басейна. Джонатан държеше под око спасителя, който го игнорираше напълно, както и сладките момичета.
Сестра му Лиза стана.
— Мамо, ела да поплуваш с мен! — каза тя.
Майката на Джонатан въздъхна.
— Скъпа, не ми се плува. — каза тя. — Попитай татко.
— Знаеш, че татко не плува! — Лиза се намръщи. — Моля те, мамо, мразя да влизам сама.
— Джонатан? – попита майка му. — Искаш ли да влезеш с Лиза?
Джонатан се изтегна по-удобно и се подсмихна:
— Не, разбира се! Тя е досадница! Достатъчно е голяма, за да влезе сама в басейна.
Майката на Джонатан въздъхна, поклати глава и се изправи на крака.
— Хайде, Лиза! — каза тя мило. — Знам, че щом си намериш приятели, ще се оправиш!
Джонатан гледаше как майка му и сестра му отиват до ръба на басейна и влизат без пръски. Той бързо загуби интерес да ги гледа и гледаше към момичетата, когато чу писък.
Лиза се мъчеше да се покаже над водата! Джонатан знаеше, че тя е добър плувец, така че не можеше да разбере паниката й. Но тя удряше ръцете си във водата и докато той гледаше, главата й потъна.
Майка му беше точно до Лиза и веднага посегна към нея, но в паниката си сестра му обви отчаяните си ръце около врата на майка му и я хвана с нокти за раменете. Майка му също потъваше!
— Джонатан! — изкрещя баща му. — Помогни им! — но Джонатан беше замръзнал от ужас. Не можеше да мисли, не можеше да действа.
Изпадна в паника, сякаш водата нахлуваше в носа му, изпълвайки гърлото му. После слаба фигура профуча покрай него и плавно се гмурна във водата.
След секунди Дейвид извади главата на Лиза от водата и я теглеше към ръба на басейна. Той я подаде на бащата на Джонатан, след което се гмурна за майка му.
Той я отгледа и я изнесе. Бързо я постави и започна реанимация уста в уста и компресия на гръдния кош. Майката на Джонатан започна да храчи, да кашля и да диша накъсано.
— Лиза — извика тя задъхано. — Къде е Лиза?
— Лиза е добре. — каза нежно Дейвид и посочи мястото, където треперещото 12-годишно дете седеше, увито в кърпа. — И двете сте в безопасност.
— Благодаря ви. — изхлипа майката на Джонатан. — Не знам какво се случи! Тя е толкова добър плувец, след което ме стисна и двете потънахме!
— Заболя ме кракът! — Лиза изхлипа. — Не можех да си движа крака, не можех да плувам!
Дейвид кимна.
— Това е крампа. — обясни той. — Следващия път, когато това се случи, поеми дълбоко въздух. Не се паникьосвай, добре? Изплувай по гръб и извикай помощ.
— Добре. — каза Лиза, вдигайки поглед към Дейвид с обожание. Бащата на Джонатан се приближи и стисна мократа ръка на Дейвид.
— Синко — каза той. — Ти спаси жена ми и дъщеря ми и ти дължа два живота. Нека те възнаградя… — Бащата на Джонатан извади щипката си за пари и започна да отлепва банкнотити 100 долара.
Но Дейвид поклати глава и вдигна ръка.
— Не, благодаря, сър — каза той. — Просто си вършех работата.
— Благодаря ти. — каза бащата на Джонатан със сълзи на очи. — Благодаря ти отново и отново. Хиляди пъти благодаря…
На следващия ден на Джонатан му беше омръзнало да слуша хвалебствия за Дейвид от майка си и баща си и въздишките на Лиза, която сега беше силно влюбена в спасителя.
— Моля ви! — изсмя се той. — Можем ли да спрем да говорим за човек, който печели 13 долара на час, сякаш е проклет герой?
Бащата на Джонатан не беше доволен.
— Имаше време, когато щях да се радвам да печеля 13 долара на час, Джонатан. — сопна се той. — Да си беден не е позорно. Всъщност ще те накарам да запомниш, че никога не си спечелил нито цент в живота си със собствени заслуги. Аз работих упорито за това, което имаш и на което се радваш. Хора, които работят, заслужават твоето уважение – било то чистач, мозъчен хирург или спасител!
Същия следобед бащата на Джонатан разговаря с кмета и научи, че Дейвид работи през лятото, за да плати за образованието си в колежа. Той създаде фонд за Дейвид и го номинира за медал за работата му като спасител.
Какво можем да научим от тази история?
- Хората, които си вършат добре работата, заслужават уважение. Всяка честна работа има достойнство и това е, което Джонатан трябваше да научи, за да стане добър човек.
- Не съдете хората по финансовото им състояние. Да си богат не те прави по-важен или по-ценен; да си добър човек – да.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
